Интересът на д-р Майя Райкова към банатските българи започва, след като тя на късна възраст учи орган в Германия. Когато се връща обратно в България, я среща нейна колежка от БАН също музиковед, която ѝ подхвърля да направи дисертация върху музиката на банатските българи, защото никой не е писал по тази тема.
„Това са българи католици. Аз също съм католичка и приех предложението с радост.“, разказва Райкова. Банатски български живеят в Унгария, в Сърбия и в Румъния. Изследванията на д-р Майя Райкова са съсредоточени в Румъния главно в село Брещя. Но също и е градовете Винга и Стар Бешенов. Всички тези селища се намират в западната част на Румъния в областта Банат. Оттам идва и името на тази българска етническа общност – банатски българи. Д-р Райкова посещава енориите по тези места и с помощта на църковния кантор или музиканатът, който свири на органа, записва запазените песни на банатските българи. След като събира достатъчно научен материал, Майя Райкова открива, че в Църковната музика на банатските българи отсъства „Григорианския хорал“ или старинното пеене.
„Чистата църковната музика, същинската църковна музика за Запада това е „Григорианския хорал“, за Изтока са Византийските песнопения. Те обаче са стари, записват се с невмини знаци, които днес хората на могат да ги разчетат. Навремето също не са можели. Те се различават от песните, които днес католиците пеят. Това са строфичните песни“, обясни Райкова.
Строфичната песен е стихотворение с римуван текст, което е сложено на мелодия. В миналото „Григорианския хорал“ не е бил такъв. Съдържал е текстове от Библията, които не са строфични, т.е. римуавани. Текстът е от първостепенно значение за разлика от музиката.Литургията тогава е била литургия на клира. Това означава, че клириците или свещениците пеят. Те знаят песнопенията, а народът мълчи. Много от хората тогава не са били грамотни. Освен това езикът, на който са се пеели е бил латински.
„Желанието на хората е било да участват в литургията. И така лека-полека започват да се прокрадват мелодии от народен произход. Францискански монаси, които са по близо до общността, започват така да създават песните, така че те да бъдат достъпни за народа и хората да могат да ги запеят“.
Така се стига до строфичните песни, които днес се изпълняват навсякъде в католическите църкви и у нас, и в чужбина. Банатските песни не са строго църковни. Пеят ги и по домовете, когато се събират хората. Те са народно-църковни песни. Повечето песни, които Майя Райкова намира са песни за Коледното време, което е характерно за такива етноси, които имат диаспора в дадена държава.
Една от възпитаничките на д-р Майя Райкова е певицата Мария - Магдалена Недкова. Тя е и банатска българка. Нейният род идва от село Бърдарски Геран, в което след Освобождението се заселват българите-католици, живели в областта Банат.
В края на репортажа ще чуете три Коледни песни в изпълнение на Мария-Магдалена. Първата е „Здрава си Марийо“ – за Дева Мария, която е свързана с рождението на Исус Христос. Втората е „Милната“, в която се говори затова, че е хубаво да се отиде във Витлеем. И трета е „Нанай, нанай“ – коледна песен, която за банатските българи е като „Тиха нощ“ за нас.
В Софийската опера и балет утре - 29.11, предстои премиерата на спектакъла "Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилея. Постановката се посвещава на две оперни прими – Александрина Милчева и Райна Кабаиванска. Режисьор на спектакъла е Юлия Кръстева , която сподели пред БНР, че посланието, отправено чрез творбата е за вечността и силата на..
Българската композиторка Юлия Ценова беше почетена с два камерни концерта в Швейцария на 22 и 23 ноември - в градовете Сион и Ню Шател. И двете събития бяха изцяло с музика на авторката, която напусна този свят през 2010 г. Юлия Ценова беше ярка личност - пианист, композитор, професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в..
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...