"Не се знае кой кара влака в Странджа". Защо НПО върши работа на институции?

"Поставихме указателни табели по всички разклони, в началото и в края на маршрутите", разказва председателят на "Насам-натам" Димо Колев пред БНР.

Били са почистени и маркирани маршрути, а сега от дружеството, което има опит и в Централен Балкан, са поставили нови табла с карти и дървени жалони в селата Кондолово, Българи и Кости. Предстои нова акция - във Варвара, Бродилово и Ахтопол. Идеята е да бъдат улеснени туристите при техните преходи в планината.

"Това са табла, финансирани от община Царево за всички населени места, където има изградени маршрути. Надяваме се догодина да има кой да финансира такива табла и за община Малко Търново", пояснява Колев.

Преди царевските села са били възстановени табели по морския бряг – в района на Синеморец, Резово, на моста на река Велека и Силистар.

Пред БНР Димо Колев коментира, че "в Странджа има много други неща, които трябва да се направят, които са правени през годините, но в момента са тотален леш".

Има изградена инфраструктура, но дори по най-известните маршрути тя е неподдържана – паднали мостове, изгнили площадки, информационни табели в окаяно състояние, описва ситуацията Колев.

"Не се знае кой кара влака в Странджа. Дирекцията на парк "Странджа" би трябвало да се грижи за туристическите маршрути в планината, това е тяхна отговорност. От друга страна, те нямат средства, те са към Изпълнителната агенция по горите. Същевременно това е защитена територия – има резервати и защитени местности, които попадат към МОСВ. От трета страна са общините, които би трябвало да искат туризмът да се развива на тяхна територия и да помагат."

Туристопотокът в Странджа не може да се сравнява с този в Рила и Пирин, но когато има добра маркировка и туристическа инфраструктура, посетителите имат по-голяма сигурност, отбелязва Колев.

Част от туристическите пътеки са обрасли, защото растителността е буйна, допълва той.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.