Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как България и Северна Македония могат да подобрят отношенията помежду си?


За период от шест месец над 20 студенти от България, Северна Македония, Франция и Германия преминават през четирите страни в търсене на отговора от преподаватели, дипломати, депутати и обикновени хора. 

Според французина РиянТашбългарите и северно македонците могат да използват примера на Франция и Германия. 

„Аз мисля, че на първо място трябва да започнем с културното сближаване между двете страни. Те основаха съвместен телевизионен канал „Арте“.“

РиянТаш е студент от кампуса по Политически науки с фокус върху Централна и Източна Европа в Дижон. Таш споделя опитът на Франция и Германия. През Първата и Втората световна война двете страни са в два противоположни военни съюза - воюват една срещу друга. Големите разрушения по време на войните, ги тласкат към една цел – да намерят пътя към установяване на траен мир в Европа. Това поставя началото на един нов период в отношенията им – период на взаимното сътрудничество. 

  20-годишен връстник на РиянТаш - Александър Иванов е българин, заминал да учи в Хумболтовия университет в Берлин. Иванов споделя сходно мнение.

„Големият въпрос е конституцията. Може би трябва да се отдалечим от този голям въпрос и да се фокусираме върху въпроси, които са по-лесни за разрешаване. Например да работим за развитие на културната дипломация. Да кажем добре това е ваше, а това наше. Може би ще успеем начин да се съгласим да споделим нашата история. Можем да кажем „Добре има герои, които са и ваши герои, и наши.“ Тези личности могат да бъдат герои и на Северна Македония, а не само България да претендира за тях.“

Македонката ДорисаЗемон от Университета „Св.св. Кирил и Методий“ в Скопие не споделя мнението на преждеговорящите. Тя смята, че културната дипломация е много добър инструмент за решаване на спорово. „Но ние вече опитахме и опитът ни се провали“, казва тя. 

Според Земонпричината за разединението между България и Северна Македония е Русия.


„Русия цели Балканският регион да не бъде стабилен. Ние трябва да преодолеем руското влияние, защото в крайна сметка гражданите на Северна Македония и България се нуждаят от по-високи стандарти на живот и това може да се постигне само със сътрудничество и интеграция в Европейския съюз.“

Всички тези студенти са преминали през срещи, обучения и практически задачи, върху въпроси, свързани с разширяването на Европейския съюз, отмяната на ветото при гласуването в Съвета и бъдещето на Съюза след 25 години. В Дижон участниците са правили анкети със случайни минувачи, като са ги питали за България и Северна Македония. Александър Иванов разказа и за среща с ученици в едно френско училище. 

  „Повечето от тях, никога не бяха чували за тази страна и не знаеха къде се намира. Също и за България, знаеха, че е част от Европа, но нямаха знания за това какво се случва. Много е интересно да откриеш, че в Западна Европа Балканите са все още нещо наистина екзотично. Може би когато говорим за бъдещето на Европейския съюз, трябва да работим повече за това да насърчим комуникацията с младите хора в Западна Европа, но и в другите страни. Когато говорим за Европейския съюз, имаме тази идея за голяма и силна Европа. И ако искаме да имаме такава Европа, трябва да говорим повече за това в западните страни.“

В Берлин участниците в международния проект са се срещали с професор Кристиян Фос, завеждащ факултета по южнославянски изследвания в Хумболтовия университет в Берлин. Професор Фос им е обяснил, че и българите, и македонците използват академичната, за да интегрират собствените си представи по въпроса, което би могло да бъде източник на неразбирателство между двете страни. Освен това са спорили по темата дали македонският е диалект на българския. Разбрали са, че това не е така, тъй като това схващане третира всички езици като диалекти, а в действителност е естествено явление, което не се среща само на Балканите, но и в други гранични райони като в Скандинавия например, разказа още ДорисаЗемон от Северна Македония. 

Катерина Николова, която е родена и израснала в Германия обаче смята, че подготовката на някои от лекторите им, включително опитни дипломати от кариерата не е била толкова висока. По думите ѝ участниците са имали по-добра представа за случващото се от хората, които са им преподавали. Независимо от това Николова е на мнение, че България и Северна Македония трябва се съсредоточат не върху историческите си спорове, а върху общото си бъдеще. 

Повече по темата може да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

35 души са арестувани при акция на ГДБОП срещу трафика на културно-исторически ценности

35 души са арестувани в България в рамките на международна операция срещу трафика на културно-исторически ценности. У нас в операцията участват ГДБОП и Софийска градска прокуратура. Операцията е с участието на Европол и се провежда в общо 8 европейски държави. Намерени са хиляди артефакти и културно- исторически ценности. "На терен..

публикувано на 20.11.25 в 12:44
Данила Бабенко

Пореден отказ за убежище на руски опозиционер: Имат ли влияние у нас руските тайни служби?

"Напуснах Русия през септември 2022 година, когато беше обявена т.нар. втора фаза на войната и мобилизацията. Като всеки здравомислещ човек, който не поддържа нито войната в Украйна, нито властта в Русия, реших да замина , тъй като получих призовка". Това разказа пред БНР  Данила Бабенко, руски гражданин и активист, който е настроен опозицонно..

публикувано на 20.11.25 в 12:40

Великобритания може да се лиши от 50 000 медсестри

До 50 000 медицински сестри биха могли да напуснат Обединеното кралство заради новата имиграционна политика на правителството, което би довело националното здравеопазване до най-голямата криза с работната сила в историята ѝ, пише "Гардиън", позовавайки се на проучвания. Британският премиер Киър Стармър обеща да ограничи нетната миграция,..

публикувано на 20.11.25 в 12:35

Увеличаването на осигурителната тежест - сред най-спорните текстове в Бюджета на ДОО

Бюджетът за държавното обществено осигуряване се обсъжда на първо четене в пленарната зала. Сред най-спорните текстове е увеличаването на осигурителната тежест с два процентни пункта. С текстовете се предлага минималната работна заплата и минималният осигурителен доход да достигнат 620 евро и 20, а максималният - до 2 352 евро месечно. Пенсиите..

публикувано на 20.11.25 в 12:21
Васил Терзиев

Терзиев категоричен, че няма да промени решението за синята и зелената зона заради протестите

Обявените за днес протести срещу разширението на синята и зелената зона за платено паркиране в София и увеличаването на цените няма да промени решението на Столичния общински съвет, заяви кметът Васил Терзиев.  По думите на кмета реформата е задължителна, за да има ред в паркирането и средства, които да се връщат към кварталите за инвестиции. Вече са..

публикувано на 20.11.25 в 12:15

Тежка демографска криза в Гърция

Гърция е засегната от тежка демографска криза. Младите нямат средства да живеят самостоятелно и да създават семейство, посочва проучване на статистическата агенция Елстат. Едва след като навършат 30-годишна възраст част от младите гърци напускат домовете на родителите си.Финансовата страна на проблема е, че ниските заплати не им позволяват да..

публикувано на 20.11.25 в 12:00

Испания се готви за студена вълна, сняг и силни ветрове

В четири области в Испания е обявен оранжев код за опасно време заради студена вълна, нахлуваща в страната. Очакват се обилни снеговалежи в Астурия, Кастилия и Леон и Кантабрия и силни ветрове в Каталуния. Според метеоролозите е възможно в Кантабрийските планини и Пикос де Еуропа в Астурия да се натрупа 30 см снежна покривка в рамките на..

публикувано на 20.11.25 в 11:49