Димитър Събев: Сега ли е точният момент за България в еврозоната, това ще коства развитие и ръст на БВП

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Явор Стаматов с Димитър Събев в предаването ''Неделя 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сега ли е точният момент България да влезе в еврозоната? Всеки рязък скок в природата и особено в природата на парите е вреден. Нека пораснем и да влезем с гордо вдигната глава в еврозоната, препоръча Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН в интервю пред БНР.

"Много неща се случиха в Европа през 2024 г. Направих анализ и установих, че мястото на България в еврозоната няма съмнение. Въпросът е дали моментът е точно сега най-подходящият, защото това ще коства развитие и прираст на БВП. Моят модел показа, че около 15% от БВП, в рамките на 15 години се губят, ако страната ни е в еврозоната. Това означава, че годишно ще растем с по-малко от процент. За България моделът може да стане обратно, но засега това са само хипотези", аргументира позицията си Събев.

• Румен Гълъбинов: Еврозоната ще изсветли българската икономика, ще се вдигне БВП

И обясни:

"Смятам, че имаме да свършим домашна работа у нас, да подкрепим и стабилизираме секторите в икономиката и да работим за конкурентоспособността към 2028 и 2030 г., за да сме пълноправен член на еврозоната. Сега нито политиката ни е в ред, нито институционалността, нито данъчна система. Българският бизнес няма гръбнак, нека поработим, да ограничаваме инфлацията и дефицита."

• Наталия Киселова ще работи, за да има приет Закон за бюджета до 31 декември

В предаването "Неделя 150" той коментира предложените от МФ мерки в бюджета за 2025 г.

"Бих казал, че е малка мярка за вдигане на максималния осигурителен доход на 4130 лв. и по-рано трябваше да се случи. Самата идея на максималния осигурителен праг е елемент от регресивния подход и означава, че бедните трябва да плащат повече от богатите, като данъци и осигуровки. Аз направих изчисления. Става дума за около 350 лв. месечно по-висок осигурителен таван, примерно 100 лв. по-високи осигуровки, плащани 12 месеца от около 100 000 – 130 000 души. Тази мярка няма да донесе повече от 130 млн. лв. в бюджета. Тя няма да ни реши проблемите. Да, тя ще донесе една глътка въздух", обясни икономистът от БАН.

Вдигането на акциза на алкохола и цигарите, като мярка, също оцени като дребна стъпка и каза, че у нас имаме проблеми с тютюнопушенето – здравно и икономически и затова вдигането може да стане за по-кратък период. Вместо през 2025 и 2026 г.  - да стане за една година – през цялата 2025 г.

• Владислав Панев: Важно е какъв дефицит е гласувал НС, а не какъв е реално
• Георги Вулджев: Удържането на дефицита около 3% ще е все по-трудно

Събев е категоричен, че дефицитът в бюджета от 18 млрд. лв. е силно преувеличен:

"Тези 18 млрд. лв. дефицит аз ги тълкувам като заявка, че нещата могат да излязат от контрол, защото ние харчим парите на държавата и да бъдем внимателни. Да не се стига до разточителства и може би затова финансовият министър е казала за 18 млрд. лв., "ако искате всичко – ще излезем  извън контрол". Няма и не се очертава 18 млрд. лв. дефицит, държавата не може да ги усвои. МФ е в режим да потуши огъня, който самото то запали. Няма катастрофа, няма нищо страшно. Това са реалностите – България не стои никак зле, България се развива."

И напомни, че трябва да се търси отговорност на хората, които спекулират с прогнози, защото "един, наскоро учредил партия, преди година обясняваше как държавата е фалирала".