Според преданията, една година в Лауша реколтата била много бедна и на хората не са им останали продукти за украса на коледната елха. Жителите на Лауша обаче владеели техниката за издърпване на стъкло и така се е появила първата стъклена коледна играчка.
У нас по времето на социализма стъклени играчки са се произвеждали на много места из страната, но процесът е бил автоматизиран. Най-големият завод за производство на стъкло на Балканите тогава се е намирал в България - в Белослав край Варна. Там са се произвеждали от плоски стъкла до огнеупорни домакински стъкларии. Имало е и цехове за ръчно и автоматично производство. След промените по неясни причини заводът фалира.
Преди 4 години Костадин Калоянов, който е родом от Белослав и се занимава със стъкларство от 35 години, като на шега започва да прави стъклени играчки. Днес той и семейството му развиват успешен семеен бизнес, като продават играчките в много страни извън България. Най-далечната им дестинация е Австралия.
"Моят баща е много голям техничар и е супер любопитен, иска да разбира как дадени неща работят", казва Паулина Калоянова за началото.
"След намирането, съвсем случайно на едни тръби от стъкло, с по-различен състав, след доста обстойно проучване открива, че са с много високо съдържание на олово. Доста по-меко, доста по-тънко. За него е любопитно за какво се ползва това стъкло, защото чаша от това не става. Открива, че от въпросните стъклени тръби се правят коледни играчки от стъкло."
Стъклените тръби са с различен диаметър, имат специален състав и са лесно топими. При температура от около 1000 градуса те се размекват и могат да се обработват, разказва Костадин Калоянов.
За направата на сферичните коледни играчки не се използват матрици, всичко се случва със свободното движение на ръцете и контролиран въздух, който се вкарва в тръбичката, пояснява Костадин.
"Той не е духал стъкло никога, не е стъклар. Това е просто хоби, да пробва", допълва Паулина.
"Късметът на начинаещия – още от първия опит става перфектна кръгла топка!"
Костадин си спомня, че първата му играчка – най-ценна за него, всъщност изглеждала доста невзрачно. Съхранява я в работилницата и я показва на посетителите като първо произведено изделие.
"Първата година от 1000 опита имаме 200 успешни. Голяма чупливост, нормално е да се случи това", отбелязва дъщерята Паулина.
Тяхна семейна приятелка – Саша Игнатова, се занимава с рисуване върху стъкло от 35 години. Именно тя изрисува първите 200 успешни играчки.
"Трябва да имаш доста развита фантазия, за да можеш върху тази сферична форма да разположиш правилно всеки от декорите. Това е тънкостта на този занаят – рисуването върху стъкло. Обикновено формите са или цилиндрични, или сферични."
"Ние продаваме в цял свят, не само в България. Няма такъв декор, какъвто тя прави. Успяхме да продадем 200 топки и се запалихме! На приятели и познати. Не ме имали нито магазин, нито Фейсбук страница, нищо."
За оцветяването се използват лакове, предназначени именно за такава дейност, разкриват още тънкости на своя занаят Костадин и Паулина Калоянови.
"Всяка година се опитваме да правим нещо ново и различно. Правим главно класически коледни играчки. Гледаме да правим посребряване – най-трудния процес от направата на коледната играчка. Това е химическата реакция за получаване на огледало. Всяка наша играчка първо става огледална отвътре, след това има цвят, след това става в завършения си вид."
Паулина подчертава, че посребряването е най-трудоемката част от производството, затова и много от конкурентите им си го спестяват. Те обаче държат на това, защото именно то отличава стъклената коледна играчка.
"Този блясък, който има, идва от този процес."
При тях идват хора, които имат колекции от коледни играчки на повече от 70-80 години, които се предават от поколение на поколение, като традицията е всяка година да се купува нова играчка.
Живеем във времена, в които ни трябва повече щастие, повече надежда, повече светлина, затова и докато се изработват стъклените коледни играчки, техните производители Костадин и Паулина мислят за позитивната енергия, която те ще отнесат към онези, които ще ги закупят.
Снимки: Виктория Петрова
В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..
Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..
Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа. Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
Това е поредната стъпка, с която Русия ескалира и демонстрира своите агресивни намерения спрямо Европа . Така п роф. Тодор Тагарев, бивш министър на..