Унгария: Законите срещу гражданското общество имат смразяващ ефект за граждани и медии

Давид Виг отбеляза смразяващия ефект върху гражданското общество, медиите и образованието, като посочи случаи на уволнени учители и забрана на събития. Той подчерта значението на службите на гражданското общество и изрази оптимизъм за бъдещи правни победи, въпреки настоящите икономически и социални предизвикателства.

Кажете ни какво се случи през 2017 г., когато Унгария се опита да приеме законодателство за чуждестранните агенти, което беше много подобно на руското. 

Това беше част от по-дълга кампания, която започна още преди това - през 2013-2014 г., когато започнаха първите публикации с този наратив, разказът, който се използваше … Организациите, които бяха правозащитни организации, бяха систематично наричани "предатели", бяха определяни като "организации, служещи на някакъв интерес". А няколко години след това в парламента мина закон, който се отнасяше до НПО, финансирани от чужбина, и този закон изискваше организациите, които получават финансиране над 26 000 евро годишно, да се регистрират самостоятелно в специален регистър и сами себе си да заклеймяват като "организации, финансирани от чужбина". Всичко това беше част от организирана комуникационна кампания, защото получаването на финансиране от страна, различна от вашата, не би трябвало да е проблем, но тази конкретна комуникационна кампания упорито и систематично представяше финансирането от страна, различна от моята, като нещо лошо, като нещо вредно, като нещо, което подкопава националната сигурност.

Даже ако идва от страни от ЕС ли, тоест и европейско финансиране? Защото все пак, така или иначе, Унгария е част от Европейския съюз.

И не само това. През 2017 г. правителството на Унгария похарчи много пари от ЕС. Това беше значителна сума за инвестиции и проекти, която беше похарчена от правителството на Унгария. И в същото време те твърдяха, че ако вашата организация, организация на гражданското общество, получава финансиране дори от ЕС, то това е проблем. И, разбира се, по-късно Съдът на Европейския съюз установи, че това е нарушение на правото на ЕС, не само защото нарушава основни човешки права, но и защото нарушава свободното движение на капитали в ЕС.

Но преди всичко кажете ни какво означава да живееш в страна, която адаптира такъв вид рестриктивно законодателство, в личен план? 

Представете си, че се събуждате сутрин и се оказвате в черен списък на седмично списание, което е много близко до правителството, и сте представени като наемник на Джордж Сорос или на друга чужда държава, или като "предател на нацията". Аз съм експерт по правата на човека. От десетилетия работя за моята страна, в полза на моята страна, правя изследвания, обяснявам защо правата на човека са важни. И лично за мен, разбира се, е много пагубно да видя това. Но освен личен проблем, това е по-скоро въпрос за това в каква държава иска да живее това правителство. Отворена ли е за свободен дебат? Отворена ли е за независими медии? Отворена ли е за хора, които изслушват различни мнения публично? Или тази държава иска да ограничи всички гласове и иска да има мрачна среда, в която само правителството може да казва какво мисли? Затова си представям моята страна като свободна страна, в която мога да се събера с моите приятели и колеги, да работя по дадена тема, да споделя мнението си и всички останали да могат свободно да участват в публични дебати и публични дискусии без ограничения - именно за това става въпрос.

Да се върнем към хронологията. Какво се случва по-късно и дали това е законодателството на практика в момента в Унгария или всъщност не е точно така?

Не става въпрос само за законодателството. Много е важно как хората реагират на него, дали разбират, че не само в държава-членка на ЕС, но и във всяка друга държава не можеш да ограничаваш хората да изразяват мнението си.

Имаше ли голямо протестно движение? Демонстрации? 

Имаше много такива. Имаше големи протести пред нашия парламент. Хората се събраха и на Площада на героите. Те образуваха голямо сърце, което след това се превърна в символ на коалицията на гражданското общество, което се противопоставя на тези закони. И след това Европейската комисия започна процедура за нарушения малко след приемането на закона през 2017 г., а след това законът беше отнесен до Съда на Европейския съюз в Люксембург. И след това през 2020 г. Европейският съд обяви, че този закон е в нарушение на правото на ЕС, поради което трябва да бъде отменен. И тогава правителството отмени този закон. Но една година по-късно те приеха друг, подобен закон, който също беше насочен към почти същата група организации, които те формулираха като организации, които са в състояние да влияят на обществения дискурс, допълнително изискване за разследване и т.н. Така че правителството не се отказваше от това. Имаше още четири законодателни акта, които ограничаваха гражданското общество. Затова е важно да се обясни и да се види още в самото начало накъде се върви, че става дума за пространство за хората да обсъждат нещата в публичното пространство и че става дума за основни услуги, които неправителствените и правозащитните организации на гражданското общество предоставят на хората. Ние предоставяме обучение. Предоставяме подкрепа на възрастните хора, на хората в неравностойно положение, а тези политически партии или правителства, които прилагат законите, за които говорим, отнемат тези услуги от хората.

Какво е сегашното състояние? Казвате, че този в началото откровено проруски закон вече го няма, че той формално не е в действие, но има няколко други, като например законодателство срещу ЛГБТ, които засягат и ограничават гражданското общество. Как се справя гражданското общество?

Точно както казвате. Имаме и друг, мисля, че вдъхновен от Путин закон - законът срещу ЛГБТ. В края на ноември имаше изслушване в Съда на Европейския съюз относно този конкретен закон и очаквам да бъде произнесено решение, което отново се отнася до спазването на правото на ЕС. И след това има още един закон, който беше приет само преди една година, през декември 2023 г. Става въпрос за националния суверенитет, както го формулира правителството, но той е най-вече за защита на собствената им власт. Освен към гражданското общество този закон е насочен и към медиите, медийния бизнес и медийните компании, които са обект на този закон. В момента текат разследвания, извършвани от така наречената "Служба за защита на суверенитета". Това поглъща много енергия. И след това отново има текуща медийна кампания за представяне на тези организации, както на гражданското общество, така и на медийните компании, като "врагове" в публичното пространство. Така че, за съжаление, правителството не се е отказало от тази кампания, но съм сигурен, че в дългосрочен план тези правни битки ще бъдат спечелени и тогава съдилищата ще кажат, че тези закони не са съвместими с правото на ЕС, така че в някакъв момент ще трябва да бъдат отменени, но трябва да изчакаме това. В Унгария има коалиция на гражданското общество с почти 300 членове. Това е много важна коалиция, 300 организационни членове, която се противопоставя на атаките срещу гражданското общество и много хора я подкрепят.

Всъщност в момента има ли нещо като регистър, черен списък на организации и журналисти, които са получили, да кажем така, чуждестранно финансиране. Имам предвид - има ли вече списъци, официални списъци, регистър?

Всъщност всяка организация, дори и преди този закон, трябваше да изготвя годишен доклад, който съдържа финансов отчет, описващ всички дарения. 

Тоест така или иначе откъде някоя гражданска организация получава финансиране е било ясно и прозрачно?

Да, така или иначе, още преди 2015 г. при повечето организации тези доклади са публикувани на уебсайта им за последните 15 години, тоест те са публично достъпни, така че няма никакъв смисъл това законодателство заради аргумента прозрачност. Всеки, който иска да направи списък за това кой откъде получава финансиране, можеше да го направи и преди това извънредно законодателство, защото тази информация вече си беше там. Не ми е известно да има допълнителни списъци, но очевидно има неофициални списъци, като този, който беше изготвен от определена жълта медия преди няколко години, черен списък на наемниците на Сорос. Но тогава имаше и черен списък на хората, които са присъствали на прайда. Имаше и черен списък на учители, които подкрепят каузи, свързани с правата на човека, и образование за сексуалните и половите малцинства. И този тип инструменти за съжаление съществуват.

А има ли репресии в институциите срещу тези хора, които са намерили имената си в такива неофициални черни списъци?

Учители бяха уволнени, психолози в училищата бяха уволнени. Има случаи, които мога да споделя с вас. Съвсем наскоро имаше случай, когато дори едно от нашите събития беше забранено и не можехме да организираме събитие, прожекция на филм, защото местен политик твърдеше, че това е в нарушение на тази група рестриктивни закони. Очевидно не беше така, но това създаде медийна среда, в която не беше възможно собственикът на мястото да ни го отдаде под наем. Също така имахме случай, когато към нас се обърна учителка, след като един от учениците в училище ѝ задава въпрос за еднополовите двойки и любовта, и тя отговаря на въпроса, че съществува такова явление. И тогава на следващия ден един от родителите на друго дете се обажда на директора на училището, донася за "случката" и тогава директорът на училището предупреждава тази учителка: "Слушай, следващият път, когато говориш по тези въпроси, ще бъдеш уволнена". И в Унгария имаме случаи, в които учители действително са били уволнени. Така че има не само смразяващ ефект, но и реални репресии в резултат на тези закони. Ако отидете в книжарница в Унгария, ще видите, че има много книги, до които нямате достъп. Ако книжарницата се намира на 200 метра от училище, образователна институция или църква, не можете да продавате определени книги, но тук нямам предвид порнографски книги, а високо стойностна литература - художествена или научна. 

Това са книги, които спират сърцето. Имаше случаи, в които на хора, например на 17-годишни младежи, беше отказан достъп до изложби в музеи, защото на снимка в музея имаше ЛГБТ човек, даже не гол, просто човекът е бил ЛГБТ. Също така сме чували случаи, в които музей не е искал да бъде домакин на изложба, защото една от художничките е била открита лесбийка. Така че това са последиците, до които може да се стигне.

Какво ще се случи? Смятате ли, че има някаква надежда за гражданските права в Унгария?

Разбира се, смятам, че тези закони ще бъдат отменени в някакъв момент. Просто трябва да се борим. И мисля, че все повече хора в обществото разбират колко важни услуги предоставят организациите на гражданското общество и че без тези услуги обществото е просто по-слабо, така че те разбират защо е важно да се подкрепя гражданското общество. Така че, всъщност съм много оптимистично настроен за бъдещето. 

Какво е въздействието върху бизнеса и промишлеността от този вид законодателство?

Тези закони бяха насочени срещу неправителствените организации, но оказаха влияние и върху бизнеса. Имаше и други закони, които бяха насочени срещу бизнеса. Така например има специални данъци, въведени за различни сегменти на икономиката, като телекомуникациите, производството на дребно, минното дело, фармацевтиката, застраховането и банковото дело - всички те трябваше да се сблъскат със специален данък. Точно както организациите на гражданското общество, те бяха вкарани в специален режим и понякога тези разпоредби се приемат в рамките на един или два дни в парламента, така че много бързо се променя законовата рамка. Така че няма правна предвидимост и правна сигурност. А това, което чувам от бизнес лидерите, е, че няма нищо по-лошо за бизнеса от непредсказуема бизнес среда. В страна като Унгария голяма част от фондовете на ЕС са замразени, а бизнесът ни е много зависим и икономиката ни е много зависима от тези фондове. Така че днес, през последните тримесечия, икономиката ни се свиваше, нивото на инвестициите спадна с 16%. Не казвам, че това е само пряка последица от законите, за които говорихме, но цялостната среда, създадена от тези закони имат страничен ефект върху други части на бизнеса, което допринася за тази черна картина.