Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но проблемът е, че имаме избор, който предстои. И кандидатът, които вероятно ще бъде избран от ВСС, страда от известни дефекти. Появи се информация в публичното пространство, на която ВСС не даде ясен отговор за данни и обстоятелства в не добра светлина за кандидата за главен прокурор.
Това коментира проф. Екатерина Михайлова, преподавател по право в НБУ, основател на ДСБ, бивш депутат от СДС, зам.-председател на НС, в интервю пред БНР, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за главен прокурор.
"Второ - имаме ВСС с изтекъл мандат и това поставя под въпрос един такъв избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща съдебна власт, да има правосъдие, да има справедливост. Справедливостта е това, което очакваме от съдебната власт", каза проф. Михайлова в "Неделя 150".
Според нея би било компрометиращо, ако се случи този избор и това е причината за внесените 3 законопроекта, приети с мнозинство на първо четене.
"Другият решаващ участник е президентът, който изказа съмнение. Имаме конкуренция от институции и надпреварване с времето", допълни Михайлова.
Тя смята, че въпреки бързането на депутатите не е възможно промените в законите да влязат в сила до 16 януари:
"Но, за да бъде избран главен прокурор, председател на ВАС или председател на ВКС, не е достатъчно решението на ВСС, но и указ от президента. Той има ключова роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно. Процедурата се прекратява, ако в деня на обнародване на закона не е приключила с указ на президента. Указ явно няма да има веднага след гласуването във ВСС, това сочат данните, идващи от страна на президента."
Проф. Михайлова припомни и куриоз, когато се променяше Конституцията. Депутатите предвидили да се отнемат на президента тези правомощия - да има последната дума за тримата големи в съдебната власт.
"Тогава им казахме, "не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента. Слава Богу, чуха и оставиха тези правомощия. И тези, които искаха да му отнемат правомощията, сега са втренчили поглед в него", сподели преподавателят по право в НБУ.
Тя коментира, защо трябва да се приеме предложението на ПП-ДБ в Закона за съдебната власт и как президентът да има правомощия, а не да е "гумен печат", когато се избират хора на позиции за 7 години.
Според нея е крайно време депутатите да намерят решение и да направят промяната във ВСС задължителна:
"Те трябва да помислят, че след промените на Конституцията това мнозинство от 2/3 създава блокаж. И ВСС не е единствената институция, същото е и за инспектората на ВСС. Трябва да се намери отключващ механизъм, там където има високи мнозинства, казаха им го Венецианската комисия, при второ гласуване да пада мнозинство от 2/3 на1/2. Не може държавата да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последици."
Тя посочи, че ще е трудно на депутатите да изберат членове на ВСС от парламентарната квота, но няма лесна работа, те са изпратени не да им е лесно, а да им е трудно".
"Те трябва да намерят път, да направят критерии за кандидатите. Затова тези институции като НС са публични, за да виждаме какво става, как го правят и защо. И когато не е както трябва, хората реагират и помитат тези политици, които взимат тези решения", предупреди проф. Екатерина Михайлова.
Относно участието на ДБ в преговорите за съставяне на правителство тя коментира:
"При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, но и на още едно нещо – на отговорността към държавата и гражданите. Не може да бъде оставена държавата на автопилот. Трябва да се търсят конкретни параметри в една програма и неща, които да се свършат. Няма как в тази ситуация да има работа само с тези, които харесваме. Възможно е, ако имаме големи цели, когато постигнахме членството в ЕС и НАТО, бяха големи целите. Декларацията за национално съгласие от 1997 г. беше подкрепена от много по- голям кръг от политически сили, а ние имахме самостоятелно управление. При големи цели търсиш широка подкрепа, за да не се стигне до лош резултат в държавата."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...