Александър Класковски: Перспективата в Беларус зависи от изхода в Украйна

На пръв поглед странно - лидерката на опозицията в изгнание Светлана Тихановская - призова в серия от интервюта съмишлениците ѝ в страната да не протестират като преди 5 години. Тогава следизборните протести бяха смазани и стотици дисиденти се превърнаха в политзатворници.

Темата коментира за БНР Александър Класковски - политически анализатор от независимата информационна агенция "Позiрк" ("Поглед").

Тази седмица лидерът на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановская даде интервю за агенция Франс прес, в което нарече предстоящите президентски избори в Беларус “срам” и “фарс”. Как вие бихте определили това, което предстои в Беларус на 26 януари?

"Разбира се, че това, което ще става на 26 януари в Беларус, не може да се нарече нормални избори, защото липсва каквато и да било конкуренция. Макар че в избирателната бюлетина освен Лукашенко, който управлява вече четвърто десетилетие, има още четирима души, но това са зависими хора, които казват само това, което им е разрешено отгоре. Ако до 2020 г., макар че и тогава режимът беше авторитарен, все пак на опозицията се разрешаваше да участва в изборите, сега, както каза Светлана Тихановская, това е евтино шоу и фарс. Тази груба имитация не интересува никого.  

Властите искат да проведат изборите бързо и незабележимо. Изчислено беше агитационната кампания да съвпадне с новогодишните празници. Лукашенко изтегли гласуването с половин година по-рано, за да се застрахова срещу евентуални протести, защото да се протестира на студа през зимата е по-трудно. Мисля, че в момента протестите са немислими, защото чрез репресиите през последните четири години в обществото беше насаден страх. Даже недоволните от властта на Лукашенко, които са много, предпочитат да си останат вкъщи, водени от инстинкта си за самосъхранение. Затова Тихановская и другите лидери на опозицията не призовават към протести, осъзнавайки, че при настоящите условия те биха били самоубийствени."  

В цитираното вече интервю за Франс прес Тихановская заявява, че подходящият момент за протести все още не е настъпил и призовава хората да пазят силите си. Какво трябва да стане, за да настъпи този момент?

"Това е труден въпрос. Политическите противници на Лукашенко са изгонени извън страната и нямат лостове за влияние върху ситуацията в Беларус. Революционният порив през 2020г. беше жестоко потушен. Има много политически затворници. Повече от 1000 според изчисления на правозащитниците, но те не са запознати с всички случаи. Защото роднините на политическите затворници се страхуват да разпространяват информация за тях, за да не им навредят.  

Сега режимът на Лукашенко се крепи на две неща - грубото насилие и държавният терор срещу всички несъгласни със сегашната политика. Режимът продължава да отмъщава за събитията през 2020 г. Службите продължават да гледат видеозаписи и снимки от протестите и ако установят, че някой е участвал в тях, го арестуват и го съдят. Репресиите са единия фактор, другият е подкрепата на Москва.

Напомням, че през 2020 г. Путин подкрепи Лукашенко и държа на границата с Беларус подразделения на силовите структури. Ясно е, че режимът на Лукашенко не може да бъде свален без отслабването на Русия. Перспективата в Беларус зависи до голяма степен от изхода от войната в Украйна. За съжаление, в момента не можем да говорим за успехи на украинската армия и затова перспективата е мрачна. Беларуските опозиционни сили осъзнават, че не могат да повлияят на хода на предизборната кампания и се концентрират върху делегитимирането на Лукашенко, т.е. призовават най-вече Запада да не признава резултата от предстоящите псевдоизбори."  

• Путин: Има с кого да говорим в Украйна, напредваме по цялата фронтова линия

• Лукашенко планира да разположи 10 руски системи "Орешник" в Беларус

Можете ли отсега да прогнозирате какъв ще бъде този резултат?

"Току-що близките до властта социолози публикуваха резултатите от социологическо проучване, въпреки че при сегашната ситуация в Беларус хората се страхуват да изказват мнението си открито. В проучването се посочва, че 82.5% от избирателите уж са готови да гласуват за Лукашенко. Мисля, че крайният резултат няма да бъде по-нисък. В момента независимите коментатори спорят дали ще бъдат обявени 82, 85 или 90%. Въпросът е деликатен, защото от една страна Лукашенко иска да покаже, че целият народ е с него с изключение на група маргинали. От друга страна обаче да надмине резултата на Путин от около 87% на миналогодишните избори в Русия е рисковано, защото властелинът на Кремъл може да се обиди. Мисля, че оптималният от гледна точка на Лукашенко резултат е между 83 и 85%."

Все пак ми е трудно да повярвам, че Лукашенко няма никаква подкрепа сред населението.

"Ако се съди по косвени признаци, може да се каже, че това са 25-30% от обществото. Да, има ядро от привърженици на Лукашенко. Неговите политически противници в чужбина понякога опростяват картината, когато казват, че целият беларуски народ стене под диктатурата и че всички са против вожда.Всъщност картината е далеч по-сложна.  

Има убедени "лукашисти". Между другото, самият Лукашенко използва с гордост този термин. Това са хора с консервативни възгледи. Сред селското население, пенсионерите и необразованите хора привържениците на "силната ръка" са повече, отколкото сред младите и образованите. Лукашенко създаде прослойки, които получават изгода от настоящия режим. Това са преди всичко служителите на силовите структури. Сега те са на почит, за тях се отделят много пари и те си изработват звездички на пагоните чрез репресии.  

Това са и чиновниците. След тях настроенията са различни, но част от хората разбират, че при една демократична система нямат място в управленския елит, защото се изискват други качества. Лукашенко изисква преди всичко лоялност. Не е нужно да си прекалено компетентен и прогресивен. Важното е да демонстрираш, че си предан на вожда. Част от хората, които работят в държавните предприятия и в бюджетната сфера също зависят от режима. Те се страхуват, че в резултат на пазарни реформи ще загубят работата си. Освен това, пропагандата на Лукашенко плаши с "шокова терапия" и с това, че ще разграбят страната, ако на власт дойдат "бегълците". Така Лукашенко и неговата пропаганда презрително наричат политическите емигранти. Можем да добавим и придворните бизнесмени. Те получават от Лукашенко предимства, привилегии и преференции не защото са добри предприемачи, а защото делят приходите си с хора от високите етажи на властта."

• Вано Чхиквадзе: Няма да допуснем да се превърнем в Белагрузия

• Евгения Бернщайн: Хората на Беларус трябва да бъдат подкрепяни

В началото на разговора ни споменахте, че освен Лукашенко в избирателната бюлетина фигурират още четирима кандидати. Кои са те и каква роля им е отредена?

"Трима от тези четирима души са лидери на лоялни към властта партии. Единият е сталинистът Сиранков. Той обещава да засили репресиите, да възстанови паметниците на Сталин и да национализира банките. Неговата роля е да изплаши населението. Да го чуят, да прочетат програмата му и да си кажат "по-добре да остане Лукашенко". Той също далеч не е демократ, но ако дойде на власт този комунист, ще настъпи истински ад.  

Има също така човек с фамилията Хижняк. Той е председател на малко познатата Републиканска партия на труда и справедливостта. Той е, както се казва, ни риба, ни рак. От 30-те минути телевизионен ефир, които му бяха отделени като  кандидат-президент съгласно закона, той използва само 10 минути. Нямаше какво повече да каже. На фона на този анемичен и лишен от всякакво красноречие кандидат Лукашенко изглажда харизматичен лидер, прекрасен оратор и енергичен човек.  

Друг кандидат е лидерът на Либерално-демократическата партия Олег Гайдукевич. Изявите му са в духа на покойния руски политик Владимир Жириновски. Даже наименованието на партията му е подобно. Разбира се, че няма следа нито от либерализъм, нито от демокрация. Напротив! Той се позиционира като яростен противник на Запада. На предизборния му плакат показва неприличен жест към западните врагове. Ролята му е избирателят да си помисли, че е прекалено емоционален и дори може да започне ядрена война. Както е известно, на територията на Беларус вече е разположено руско тактическо ядрено оръжие и Лукашенко и неговата пропаганда много обичат да се хвалят с това. На фона на Гайдукевич Лукашенко изглежда миротворец и умерен политик.

И накрая за "джендър баланс" в избирателната бюлетина е включена Анна Канопацкая. Някога тя беше в опозиция, членуваше в Обединената гражданска опозиционна партия. Нейният бекграунд трябва да създаде илюзията за някакъв плурализъм, макар че тя много предпазливо говори за пазарни реформи и за това, че не би било лошо политическите затворници да бъдат помилвани."  

• Лукашенко заяви, че подготвя гражданите за бъдещото си оттегляне

В последно време Лукашенко периодично повдига въпроса за оттеглянето си от властта в определен момент. Доколко реалистичен е подобен сценарий?

"Когато Лукашенко говори за скорошното си оттегляне, той кокетничи или хвърля прах в очите на хората. Още от началото на 2000-та година той твърди, че се е наял с власт, както гласи един от любимите му изрази, или че няма да се държи за властта с посинели пръсти. Всъщност продължава да го прави вече четвърто десетилетие. Когато започна мирното въстание през 2020 г. даже Москва го подтикваше към предаване на властта, защото там си мислеха, че няма да се справи с протестите. Той обаче ги потуши с желязна ръка. Освен това Путин започна агресията срещу Украйна и имаше нужда от надежден съюзник, а Лукашенко старателно изпълнява тази роля. Затова Москва престана да го притиска и да му извива ръцете. Самият Лукашенко може да се откаже от властта само ако възникнат сериозни проблеми със здравето му. Ясно е, че за него се грижат добри лекари и засега успяват да го поддържат в що-годе добра форма."