Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

В навечерието на 90-годишнината на Радиото, Добромир Видев разказва моменти от живота на БНР.

Репортажите, предаванията и схемите как са се правили нещата в Радиото са запазени на хартия, а най-ранният документ за това в Държавния архив е в месеците след девети септември 1944 г.

Не е ясно дали на фасадата на Радиото завзелите властта деветосептемврийци ремонтирали онова паднало "Р" от надписа на "Радио София", което умело било четено от пропагандата като "Адио София", но властта усърдно се заела да пропагандира новият начин на живот.

Документите от онова време разкриват, че в програмите се говорело вече за Народния съд, който ще обвини хиляди българи, предимно от интелигенцията и предишното управление и ще изпрати къде без съд, къде с присъда стотици на разстрел. А мотиви имало много. Четели ги говорителите под формата на онова, което сега наричаме анализи. Такива анализи казвали на хората, че българските фашисти (разбирайте управляващите) допринесли за финансовото ограбване на страната милиарди левове.

"Юнашката вересия на Берлин струвала 43 милиарда лева", четели говорителите анализите на БНБ. Затова и подковите стрували 50 лева едната, костюм можело да се купи с три месечни заплати, а обувки – с една. Цървулите тогава стрували 1000 лева, а самият лев бил обезценен с издаването на бонове. По радиото имало и репортажи, които описвали какво народната власт открила при обиски на три вили в Самоков, използвани от арестувания регент на младия Сакскобургготски и премиер Богдан Филов, както и на близките до него генерал Михов и инженер Василев:

"Още в първите дни след народната победа, милиционерите изпълниха нарежданията на Отечествения фронт. Сложи се рака върху всички държавни имоти, използувани от нашите продажни управници. Тази държавна вила … обзаведена с държавни мебели и обслужвана от държавен персонала. Всичко безплатно! За снабдяването…. с частни скривалища са изразходвани 80 милиона лева държавни пари. Близо до вилата, са открити 500 тона бяло брашно, три астраганени палта за 200-250 хиляди лева, 10 големи куфара с ново и почти ново дамско и мъжко бельо, 10 каси сапун за пране, 1000 метра първокачествени европейски конци, бонбони, килограми руски чай, стотици бутилки алкохол…"

"Каква страшна суета!", възкликнало радиото, като цитирало милиционера, който правил обиска. И се заричало да съобщава още факти. Ние знаем как Богдан Филов, а много други били осъден на смърт. С присъда или без…

Така са е говорело по радиото… Освен за враговете на народа, в каквито винаги се превръщали предишните управляващи, то говорело на железничарите, селяните, трудещите се, децата…

"Добър ден, бабо Петро! Какво работиш?"

Наред с информацията за детската градина, която открили работниците от текстилната фабрика "Рила", научаваме, че друга фабрика – "Лен" в Кърджали, увеличила производството с 60 процента. За да може войниците на фронта да са добре облечени. Радиото разпространявало апели за кръв, която да отиде при ранените военни. Както и "по–бързо от телеграфа" новината, че даден войник е жив. По радиото звучали призиви за събиране на пари за фронта. И лозунги:

"Да живее славната Червена армия, освободителка на народите!"

Това положение се запазило и в следващите десетилетия. Основно заради препоръките, отразени в отчетите за работата на радиото, което трябвало да изтъква в програмите си ролята на Съветския съюз във всички сфери на обществото, а неговите служители трябвало да се обучават в правилната марксистко-ленинска подготовка.

През 1953-а, когато дори и Тодор Живков бил само сред най-близките сътрудници на лидера Вълко Червенков, в Радиото работели 150 комунисти от 600 души персонал. Главните редактори били членове на партията… Но имало нужда от повече взискателят, за не се допускат "по микрофона еднообразни, скучни, слаба или почти никаква въздействаща сила материали". И да…. никой не трябвало да казва лоша дума за първата съветска техника за запис, спомня си  тонрежисьорът Иван Хаджийски.

"Преди магнетофона разчитахме само на живите изпълнения, който дойде – микрофон, за да говори, и на грамофонните плочи. На магнетофоните много се зарадвахме! Те правеха такива бели. Някакви клечки имаха в клавишите и като падне някоя клечка, почва да изтрива готовата лента, която просверваме…"

Заради проблема дошли съветски хора да решат въпроса…

"И ние, дето щяхме да говорим, да се оплакваме, млъкнахме всичките. Георгиев става и вика – ние сме виновни, другари, че не ги бършем редовно."

И така се работило. Някои материали въобще не можело и да се чуят близо 50 години. Например разказът на Михо Михов, един от участниците в ротата на НАТО през 50-те години.

"Бяхме готови да се жертваме, да освободим България от комунизма. Тогава затуй ни вкара Г.М.-то в американската армия, да ни подготвят за такава работа. Д-р Г.М. Димитров живее в Америка и иска да намери, да настани емигранти, пръснати по Европа или по света, които няма възможност да живеят добре, с американски офицери или генерали говорил и приемат да направят една българска рота и ни приеха…"

"България беше най-сервилният сателит на Съветския съюз", звучи от архивите гласът на бившият премиер Димитър Попов.

"Трябваше да разбиваме недоверие, напластявано няколко десетилетия."

И тези разкази влезли по-късно в архивите на Радиото, като други – записи на нашите сънародници малко след старта на т.нар. "голяма екскурзия" през 1989-а година…

В документа за състоянието на задграничната пропагандна и контра пропагандна дейност на Радиото, изпратен до заместник-председателя на координационния съвет за задгранична пропаганда в БКП е отразено, че след "отварянето" и "затварянето" на българо-турската граница е имало коментари, репортажи, интервюта от КПП Андреево и Малко Търново, "в подкрепа на партийната политика, разобличаващи клеветите на турските и някои западни средства за масова информация срещу нашата страна".

От само шестте листа по темата става ясно, че репортажите са съобразени с изявлението на Тодор Живков, в което Турция е призована да отвори границата "за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там". Документът, запазен в Държавния архив, отчита засилването на дейността на Радиото за "разобличаването на пантюркистката идеология", асимилаторската политика и геноцида, прилаган от Турция спрямо арменци, българи, кюрди. За нехуманното отношение на турските власти към нашите сънародници, пристигащи в Република Турция, както и затрудненията, които се създават от турска страна за завръщането им в България.

"Хранителните ни запаси са вече на свършване и ако може, да докарат един камион с хляб."

"Няма на чешмата вода. Не дават вода да пия тук."

Документът прави извод, че е "постигнато информационно обезпечаване на журналистическите кадри, ангажирани пряко в задграничната пропаганда, свързана с българо-турските отношения и "Възродителния процес".

"Връщаме се, защото тук сме родени…"

Така е звучал преди време сегашният доставчик на съдържание. История, каквато може да има само една 90-годишна медия.