Банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите

През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и прогнозират една не съвсем добра финансова година. Все повече банки заделят значителни разходи, за да посрещнат евентуална обезценка на финансовите си активи, заяви пред БНР финансистът Десислава Николова, като се позова на данните на БНБ към края на ноември 2024-та.

Банковите печалби през последното тримесечие се свиват до 3,3 млрд. лева, като се забавя и темпът им на растеж, който доскоро беше рекорден.

Дали това е причината и за масовото увеличение на банковите такси от началото на годината? 

Част от големите банки имат вече нови, чувствително по-високи такси, а останалите подготвят ръст от март или април. По-скъпи стават най-масовите услуги "на каса" като внасяне и теглене в брой, парични преводи и обмен на валута.

Известно правило е, че печалбите на банките се формират основно от приходите от лихви по отпуснати кредити и ниските лихви по депозитите, и една малка част са печалбите от такси и комисионни. В края на ноември миналата година, за който период са последните актуални данни на БНБ, приходите от лихви са два пъти по-големи в сравнение с тези от такси. Съпоставено с една година назад, съотношението е ръст с 14% на лихвите спрямо таксите, които от своя страна растат с 8%. Но въпреки това, за първи път от години, банките усещат свиване на печалбите и се очаква да реагират с ответни действия, коментира финансистът: 

"През последното тримесечие банковата печалба е 3,3 млрд. лева. Забавя естествения си ръст, който преди това беше рекорден. Банките заделят много високи разходи за обезценка на финансови активи".

Задават се турбулентни времена, обясни Николова.

Може би, тенденцията към увеличение на таксите за банковите операции на място в офисите е някаква, макар и не достатъчно ефективна мярка за частична компенсация на приходите, но в очакване да последват още. Така, постепенно клиентите ще се насочват към алтернативните канали за банкиране, за да се ограничат разходите за поддръжката на клоновата мрежа. Вече има примери и за затворени банкови офиси.

А "на каса", по обясними причини, най-много ще поскъпват най-масовите услуги, които потребителите ползват. Банковите преводи се оскъпяват с до една четвърт от сумата, тегленето на каса с до около 1%, преводите по сметки стигат 5, 6, 7 лева, посочи Николова:

"Таксите, които се увеличават, са свързани с внасяне на пари в брой, броене на пари, теглене от сметка в брой, паричен превод, нареден в клоновата мрежа. Хората трябва много добре да си направят сметката, когато правят такива операции, къде е по-изгодно". 

Българският потребител обаче все още няма доверие на алтернативните канали за банкиране, на виртуален кредитен консултант и на виртуална банка, каквато има на българския пазар. Освен това, големият процент от хората отказват да споделят лични данни и банкови сметки в интернет, а огромната част от потребителите и трудно се справят с основните банкови операции сами, без съдействието на служител:

"По-възрастните хора разчитат все още да си поговорят на място с банков служител. Те не са така добре ориентирани при ползване на услугите за отдалечено банкиране. Банките трябва да предприемат една по-широка кампания. Те трябва много да подобряват начина, по който комуникират със своите клиенти". 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.