Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо държавата да (не) финансира обучение на българи зад граница?

| Репортаж
Снимка: БГНЕС

Има ли шанс българи да получат държавно финансиране за обучение в чужбина?

Темата повдига 12-окласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов, носител и на отличието "Джон Атанасов", който не крие недоволството си от липсата на възможност държавата да помогне с финансиране, за да отиде той като студент в чужбина.

Програма за стипендии за ученици за обучение в чужбина не беше приета от МС след обществено обсъждане, напомня той.

Става дума за фонд "Стефан Стамболов". Борис отчита като много добър механизма на програмата, според който срещу финансовата подкрепа стипендиантът се задължава след това да работи няколко години в България.

На практика няма такъв фонд, въпреки че в бюджета за 2024 г. имаше отделени пари за финансиране – около 5 милиона лева. Идеята е от 2022-ра година, когато премиер беше Кирил Петков. Но тогава депутати от ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН отказаха подкрепа, защото бюджетът финансира университети, а не граждани. ВУЗ-овете тогава заподозряха, че ще се определят възможно най-скъпите университети, освен това липсва списък на приоритетни направления, а и бройката от 15-20 души не би решила въпроса. За фонда се заговори и по времето, в което служебният кабинет на Димитър Главчев искаше да прехвърли парите, за да ги даде на земеделски производители.

Така или иначе, тези 5 милиона се оказват "мъртви пари", не са били използвани. Парадоксалното е, че в началото на тази година, още преди да стане ясно, че ще са в опозиция в 51-вото НС, от ПП отново се опитаха да лансират фонда "Стамболов" през Специалния закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2025 г. до приемане на редовен бюджет за годината.

Какво отговарят от МОН? Програмата не е заложена в бюджета за 2025 г. и не се предвижда да бъде реализирана по начина, по който е предложена през 2024 г. Остава настрани фактът, че министър на образованието сега е Красимир Вълчев, който и като председател на просветната комисия през 2023 г. не криеше резервите си спрямо фонда.

От ведомството отбелязват още, че шанс студентите ни имат през програма "Еразъм+" и наблягат, че "важен акцент в политиките е привличането на чуждестранни студенти в България", дори и през програма, която улеснява кандидатстване на "лица от българска народност, живеещи в чужбина, за обучение в български висши училища". Успоредно с нея се осигуряват и по 2000 места годишно за обучение в държавните висши училища в България на сънародниците ни, които са от българска народност и пребивават на територията на друга държава.

Възможно е държавата да избере такъв подход – да финансира образованието на отделни студенти в чужди университети и държави. Това става през отделянето на ресурс във фонд, за който се кандидатства. Остава икономическата обосновка на подобно решение, коментира за БНР Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Ако политиците се обосноват за ефекта от подобна програма, могат да я направят. Въпросът е какво искаме да постигнем, с какви пари и какъв ефект се цели, казва експертът от ИПИ.

Георгиева е на мнение, че и сега държавата отделя значителен ресурс, за да осигури висше образование за голяма част от населението си, "при почти никакви, да не кажем мижави такси за обучение, което не е типично за другите държави".

Студентските кредити не работят добре, защото таксата за обучение е толкова малка, че не си струва целият труд да минеш през тази процедура, изтъква още Петя Георгиева.

"Държавата може да финансира личности и тя го прави чрез стипендиите например. От друга страна, има ли смисъл държавата да финансира отделни студенти, защо трябва да го прави и защо да го прави извън общото финансиране на висшите училища в България?".

Обикновено подобно финансиране в западни държави се осъществява чрез фирми и фондации, пояснява Георгиева.

Според нея досега не е имало кампании от страна на големия бизнес да подкрепя изявени ученици, на които се предлага образование зад граница, но те самите не могат да си го позволят.

"Но да се ангажира държавата, е неразумно."

Повече по темата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17
Протест срещу насилието на животни пред Съдебната палата в София на 23.03.2025 г.

Психологът Валерия Витанова за случая от Перник: Антисоциалното разстройство не означава невменяемост

Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..

обновено на 26.03.25 в 13:42
Георги Еленков

Накъде върви детското правосъдие през 2025 г.?

Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области.  Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..

публикувано на 26.03.25 в 11:59