Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не трябва да се съсредоточаваме толкова тясно върху БЕЛ и математика"

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Отмяната им е необходимо действие, смята директорът на 70-о ОУ в София

| Интервю
Снимка: МОН
Чуй новината! Чуй новината:

Наложителни са промени в образователната ни система, в учебното съдържание, както и в принципите на оценяване на учениците.

Това заяви пред БНР Величка Таседжикова, секретар на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на 70-о Основно училище в София.
Тя приветства идеята на просветния министър Красимир Вълчев за отпадане на националното външно оценяване след 10-и клас. И подчерта, че отдавна настояват за това. 

По думите ѝ тези изпити не са свързани конкретно със завършването на първи гимназиален етап

"Дали тези изпити ще бъдат положени и издържани - не е гаранция, че ще бъде получен съответният документ за завършен първи гимназиален етап". 

В предаването "Хоризонт до обед" Таседжикова обясни, че тези изпити имат значение главно за системата на образованието:

"Те би трябвало да имат един вид изследователска стойност по отношение на учебните програми, на знанията и уменията, които са формирани или не у учениците, и да бъдат сигнал за по-нататъшни промени".

Смисълът на изпитите в 10-и и 4-и клас много се отдалечи от първоначалния замисъл, категорична е директорката на столично училище. Според нея в днешно време тези изпити само стресират децата и системата като цяло. Времето показа, че те са излишни, изказа мнението си тя. 

Според нея отмяната на тези изпити е необходимо действие. 

"Би било редно времето, което се отделя за тези изпити, да бъде насочено към реална учебна работа по всички предмети. Съсредоточаването само около български език и литература и математика не е полезно нито за учениците, нито за обществото ни като цяло. Това е нелогично и вредно". 

По отношение на изпитите след 7-и клас Таседжикова смята, че е отдавна време за интегративни изпити по предметите. Нужна е и сериозна промяна в изпита по БЕЛ, изказа мнението си тя. 
По думите ѝ достатъчно дълбоки и мащабни реформи няма да има. Но това не означава, че трябва да спрем да мислим и работим в тази посока, уточни Величка Таседжикова.

"Всяка реформа трябва да бъде научно обоснована, да бъдат проучени нейните основания, възможности и перспективи. Твърде много реформи бързо и на парче направихме в последните години. Променят се неща от днес за утре без сериозен и задълбочен анализ. Надявам се, че сега това няма да бъде допуснато. Надявам се, че ще бъдат чути специалистите, професионалистите, а не отделни групи на обществото, които често защитават частни интереси или на определени гилдии". 
Величка Таседжикова се опасява и от това, че една задължителна матура по математика след 12-и клас ще стимулира частните уроци, ако не става дума за цялостна реформа на учебното съдържание

По думите ѝ вторият изпит трябва да бъде организиран около специализацията на учениците в последната гимназиална степен. Не трябва да се съсредоточаваме толкова тясно върху БЕЛ и математика, категорична е тя. 

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си:

"Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за висше образование. Не мисля, че в момента има голямо търсене в тази посока. Другото, заради което се въвеждат изпити, е относително рано да се разбере, че има проблем и да може да се помогне. Последно - обичайно такива изпити, въпреки че са накрая или много напред, както тези в 10-и клас, където също е късно да се направи каквото и да било, може да решите да ги ползвате, за да подадете сигнал отрано на учениците и родителите и те още от 4-и клас например да положат повече усилия". 

По думите му обаче и сега с матурата по БЕЛ има много ученици или цели училища, които не се явяват или не могат да я издържат. Според него по същия начин ще стане и с математиката.

Захариев смята, че голямата част от проблема е структурен и е заложен в системата.

"Налага се да се премисли много. Всички изпити могат да се ползват от образователната система, за да информира политиките. Приоритет трябва да са децата, това, което те ще научат, и времето, което трябва да отделят. Изпитите, които са били досега, трябва да се подобрят в много отношения", коментира още Боян Захариев.

Интервютата на Валерия Николова с Величка Таседжикова и Боян Захариев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковите файлове. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49
Доналд Тръмп и Владимир Путин се ръкуват на среща по време на първия мандат на американския президент

Природните залежи на Украйна - част от "сделката"?

Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще се срещнат идната седмица. Поне такова очакване изрази американският президент вчера. Тази среща може да се окаже съдбоносна за Украйна. От нея, най-малкото, ще зависи с каква нагласа Тръмп ще отиде на многократно вече анонсирания разговор очи в очи с Путин. Допреди броени дни украинците все още чакаха..

публикувано на 08.02.25 в 11:05
Нов строеж на жилищна сграда в Хатай

Нови, но изолирани - предизвикателствата пред строежите в Турция след земетресението

След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..

публикувано на 07.02.25 в 20:56

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45
Хатай

Две години след земетресението в Турция - надпревара с времето за строеж на нови жилищни сгради

Две години след опустошителното земетресение в Турция страната си е поставила амбициозната цел до края на 2025 г. всички хора, които все още живеят във фургони и контейнери, да бъдат настанени в нови жилища. Само времето ще покаже доколко това е постижимо. В 4 часа и 17 минути на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд..

публикувано на 06.02.25 в 06:28