Това каза пред БНР историкът проф. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес.
Според него "обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава", което води до политически употреби.
В предаването "Преди всички" проф. Иванов огласи проект на студенти и преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и НБУ, по който ще направят публична цялата налична в архивите информация за Народния съд.
"Може би документите са скучни – огромен документален масив, но ние имаме амбицията да преровим всичко. Нямаме намерение да преразглеждаме присъдите, нито да се произнасяме по тяхната автентичност, по достоверността им. Искаме да съберем имената на хората, които са били съдени, да съберем информация за тях и доколкото е възможно, да допълним познанието ни за Народния съд", увери историкът.
Немалка част от документите са в състояние, което затруднява изваждането на материали от тях, уточни той.
Прави впечатление, че става въпрос за два типа обвинения и два типа жертви на Народния съд, посочи проф. Иванов.
Някои от процесите в големите градове са опити за разправа с политически опоненти - потенциални кандидати и конкуренти за властта, в немалко провинциални състави обаче се съдят бивши военни и полицаи, "които буквално са се окървавили", обясни той.
Досега примерите са били само от 13 софийски състава, а нямаме общата картина – какво се е случвало в страната, в малките селища, където хора от местния елит са били "изчистени по повдигащи вежди обвинения". Голямата картина ще дойде след може би още година активна работа по проекта, смята изследователят.
В България жертвите на Народния съд са между 10 000 и 11 00, докато в другите страни са от порядъка на няколко стотици, до 1000, тоест "тежестта на репресията създава сериозен проблем, който трябва да бъде осмислен", подчерта Мартин Иванов.
В съставите е имало хора с най-разнообразни професии – земеделци, работници, учители, занаятчии, неграмотни, разказа историкът. Той даде примери с неграмотни съдии, подписвали присъдите с палец или с хора, починали преди това, но съдени, само и само да може да бъде отнето имуществото им.
"Има в някои състави опити за внасяне на рационалност, но като цяло вината е предзададена и трябва да се изпълни "нормата".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
С глоба от 2000 до 5000 лева ще бъдат наказвани родители или настойници, които не придружават детето си в заведение за хранене или развлечения след определените в закона вечерни часове. Тази промяна в Закона за закрила на детето се предлага от временната парламентарна комисия като мярка срещу употребата и разпространението на райски газ...
Премиерът Росен Желязков заяви, че проблемът с безводието в някои части на страната се дължи както на климатични фактори, така и на лошо управление на водния ресурс, лошо планиране и лоша комуникация на отговорните институции. Желязков каза това в началото на първото заседание на Националния борд по водите, създаден в изпълнение на решението на..
Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден. Това съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. "Аз призовах училищата да разговарят с родителите и с педагогическия колектив дали е възможно по-късно да се започва. Но не мога да наредя това. Основна предпоставка е да не са на две смени...
На тържествена церемония вчера Министерството на образованието и науката отличи близо 150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети от дипломата за средно образование, от матурите и други успешни национални или международни състезания. Младежите получиха своите дипломи от министър-председателя..
През юли Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс за подобряване на закрилата на животните. Измененията бяха определени като историческа победа от защитници на правата на животните и дойдоха след масови протести в цялата страна против насилието над четириноги. Демонстрациите бяха породени от задържането през март на Габриела Сашова..
"Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..
Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България. Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..
В област Плевен учебната година започва присъствено в условията на воден режим за някои населени места. От Общината и областния кризисен щаб..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" почитаме една от най-забележителните български оперни певици от втората..
Няма причина да се бърза с инвестициите единствено заради предстоящото приемане на еврото . Това каза пред БНР кредитният консултант Тихомир Тошев...
Разкъсана облачност
Ясно