Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Студенти и преподаватели ще изследват детайлно архивите

Проф. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

Тежестта на репресията у нас в сравнение с други страни трябва да се осмисли, убеден е историкът

| Интервю
Мартин Иванов
Снимка: Савина Спасова

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини, има политически употреби."

Това каза пред БНР историкът проф. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес.

Според него "обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава", което води до политически употреби.

В предаването "Преди всички" проф. Иванов огласи проект на студенти и преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и НБУ, по който ще направят публична цялата налична в архивите информация за Народния съд.

"Може би документите са скучни – огромен документален масив, но ние имаме амбицията да преровим всичко. Нямаме намерение да преразглеждаме присъдите, нито да се произнасяме по тяхната автентичност, по достоверността им. Искаме да съберем имената на хората, които са били съдени, да съберем информация за тях и доколкото е възможно, да допълним познанието ни за Народния съд", увери историкът.

Немалка част от документите са в състояние, което затруднява изваждането на материали от тях, уточни той.

Прави впечатление, че става въпрос за два типа обвинения и два типа жертви на Народния съд, посочи проф. Иванов.

Някои от процесите в големите градове са опити за разправа с политически опоненти - потенциални кандидати и конкуренти за властта, в немалко провинциални състави обаче се съдят бивши военни и полицаи, "които буквално са се окървавили", обясни той.

Досега примерите са били само от 13 софийски състава, а нямаме общата картина – какво се е случвало в страната, в малките селища, където хора от местния елит са били "изчистени по повдигащи вежди обвинения". Голямата картина ще дойде след може би още година активна работа по проекта, смята изследователят.

В България жертвите на Народния съд са между 10 000 и 11 00, докато в другите страни са от порядъка на няколко стотици, до 1000, тоест "тежестта на репресията създава сериозен проблем, който трябва да бъде осмислен", подчерта Мартин Иванов.

В съставите е имало хора с най-разнообразни професии – земеделци, работници, учители, занаятчии, неграмотни, разказа историкът. Той даде примери с неграмотни съдии, подписвали присъдите с палец или с хора, починали преди това, но съдени, само и само да може да бъде отнето имуществото им.

"Има в някои състави опити за внасяне на рационалност, но като цяло вината е предзададена и трябва да се изпълни "нормата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20