Проф. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

Това каза пред БНР историкът проф. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес.

Според него "обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава", което води до политически употреби.

В предаването "Преди всички" проф. Иванов огласи проект на студенти и преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и НБУ, по който ще направят публична цялата налична в архивите информация за Народния съд.

"Може би документите са скучни – огромен документален масив, но ние имаме амбицията да преровим всичко. Нямаме намерение да преразглеждаме присъдите, нито да се произнасяме по тяхната автентичност, по достоверността им. Искаме да съберем имената на хората, които са били съдени, да съберем информация за тях и доколкото е възможно, да допълним познанието ни за Народния съд", увери историкът.

Немалка част от документите са в състояние, което затруднява изваждането на материали от тях, уточни той.

Прави впечатление, че става въпрос за два типа обвинения и два типа жертви на Народния съд, посочи проф. Иванов.

Някои от процесите в големите градове са опити за разправа с политически опоненти - потенциални кандидати и конкуренти за властта, в немалко провинциални състави обаче се съдят бивши военни и полицаи, "които буквално са се окървавили", обясни той.

Досега примерите са били само от 13 софийски състава, а нямаме общата картина – какво се е случвало в страната, в малките селища, където хора от местния елит са били "изчистени по повдигащи вежди обвинения". Голямата картина ще дойде след може би още година активна работа по проекта, смята изследователят.

В България жертвите на Народния съд са между 10 000 и 11 00, докато в другите страни са от порядъка на няколко стотици, до 1000, тоест "тежестта на репресията създава сериозен проблем, който трябва да бъде осмислен", подчерта Мартин Иванов.

В съставите е имало хора с най-разнообразни професии – земеделци, работници, учители, занаятчии, неграмотни, разказа историкът. Той даде примери с неграмотни съдии, подписвали присъдите с палец или с хора, починали преди това, но съдени, само и само да може да бъде отнето имуществото им.

"Има в някои състави опити за внасяне на рационалност, но като цяло вината е предзададена и трябва да се изпълни "нормата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.