Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период. Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до 2002-ра и европейска интеграция – от 2003-та до днес. Автори на изследването са проф. Мартин Иванов от Философския факултет към Софийския университет, доц. Калоян Ганев от Стопанския факултет и доц. Ралица Ганева.
В периода след Втората световна война се осъществява друг преход – от поизостанало в индустриалното развитие пазарно стопанство към друг тип икономика. В този период доходите претърпяват сериозна динамика, пазарът на труда се трансформира, пояснява пред БНР доц. Ралица Ганева, която е статистик икономист.
"Въпреки че идеологията официално казваше, че няма инфлация, на практика е имало. Тя е следвала други правила. Тази информация е публикувана в онези години, от онези власти",
Учените са разгледали 7 продукта от годишниците за потребление на домакинствата – хляб, боб, месо, лук, ябълки, захар и алкохол.
Доц. Ганева била изненадана от данните за цената на захарта и на алкохола. По думите ѝ, докато цигарите и тютюнът по време на прехода стават много по-скъпи за българина, то алкохолът е "много по-достъпен днес, отколкото е бил през социалистическия период".
Статистиката отчита факта, че и в миналото, и днес домакинствата произвеждат домашни консерви, както и домашен алкохол. През 1986-а например около 2/3 от домакинствата са разчитали на собствена продукция, четем в проучването.
"Веднага се вижда колко много консерви са затваряни 80-те години по потреблението на захар. Захарта, която сме купували тогава средно на човек от населението годишно е в пъти повече, отколкото потребяваме днес, въпреки че днес ядем много повече сладко."
Според изследването, освен че от 1948-а до 2023-та най-голямото реално понижение на цените се наблюдава при захарта и алкохола, следвани от хляба и ябълките, за същия период реалната цена на боба нараства с 2,2 пъти, а тази на месото - с 32,5%. Според Ралица Ганева това обяснява защо толкова много хора произвеждаха и все още произвеждат боб.
"Потреблението на боб е по-скоро константа – 4,5 кг на човек от населението годишно. Месо ядем много повече отпреди. Потреблението на хляб е паднало. Рибата, телешкото месо са част от менюто на българина днес в голяма степен, а преди са били екзотика."
Рядкост са били доста стоки, а цените на основните при комунизма са се поддържали административно ниски, четем в изследването. Така цените, фиксирани на твърде ниски нива, не са съответствали на икономическите реалности, затова в края на 80-те се натрупват инфлационни напрежения. Либерализацията на пазара води до неколкократен скок на цените.
"Първата голяма инфлация, която преживяхме в началото на 90-те, със сигурност е следствие на това натрупано напрежение. Връщането към нормалната пазарна логика е много болезнено, когато сме се отдалечили от тази логика. Платихме много висока цена като общество и потребители", подчертава доц. Ганева.
Икономиката трябва да се срине, за да се "излекува" и върне към нормалното за пазарите, посочват авторите на проучването, които подготвят нова публикация.
Потребителското благосъстояние, или това, което можем да си купим, ако искаме да си купим, днес е много по-добро отпреди, обобщава Ралица Ганева. Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024 г. не е коректно, казва тя.
"Не говорим за сигурност, чувство за щастие и други неща, които са трудно измерими. Всеки има право на спомени. Възприятията на различните групи от обществото са различни. Възрастните хора в момента трудно биха се съгласили с този факт, че дори техните средни пенсии днес са на по-високи нива от тези преди прехода. Но работещите с хубави професии и добра квалификация, особено тези в София, техните доходи са много по-високи и те са много по-добре, отколкото младите хора преди 1989 г."
Повече чуйте в звуковия файл.
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това образование, е неговото качество ". Това отбеляза пред БНР проф. д-р на науките Стойко Стойков , инженер и полковник от запаса: "За съжаление, точно плагиатството, което придоби изключително широк..
" Много е трудна връзката с близките ми в Газа, защото нямат ток и ако успеят да си заредят телефоните, могат на седмица около 20 минути да говорят, колкото да се чуем. Положението е много тежко. Хора падат по улиците , много е тежко наистина. Даже аз имам едно видео, което показва журналист на "Ал Джазира", докато снима на живо, хора падат след..
"Продължаваме промяната" имат пълно основание да твърдят, че институциите по някакъв начин злоупотребяват по отношение на тях с правомощията си ". Това коментира пред БНР Ивет Добромирова , журналист, PR експерт: " Проблемът е, че те са част от този проблем . Те спомогнаха за това институциите да бъдат превърнати в репресивен орган и сега се..
"Творчески терминал България - Израел" е с четвърто издание сега и е обратна връзка на Международния фестивал на българското изкуство или българските изкуства "Българска душа на святата земя" . Това каза пред БНР Весела Райчинова , кореспондент на БНР в Израел: " Това не е религиозен фестивал . Това е фестивал, който беше създаден под..
"Смяната на противопоставянето от Изток-Запад на статукво-промяна дава възможност за някакъв опит за сближаване, за синхронизация, но в никакъв случай не и на някакви директни общи действия на тези политически сили, защото там различията са прекалено големи, особено между "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и "Възраждане" . Това заяви..
Плевенска фирма изнесе данни за неплатени суми от Община Плевен по договор като подизпълнител на "Паркстрой“ . Каква е причината за тази ситуация след твърдението, че Общината няма финансови проблеми? Какво се случва с оранжерията и закупената техника на "Паркстрой“, след като управителят беше освободен от Общинския съвет, но заведе съдебни дела и..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална субективна криза у личността ". Това обясни пред БНР Даниел Генков , криминален психолог: "Тогава, когато индивидът е изправен пред непреодолима обективна или пък субективно преживяна ситуация, която..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически ! Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай Хаджигенов от "Ние идваме", част от т.нар...