Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

| Репортаж

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите. Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".
 

Над 6000 са откритите по света редки заболявания. Лечение е разработено едва за 5% от тях. Поставянето на диагноза не може да се случи само по изявените симптоми, затова през последните години това се случва с генетични тестове, обяснява проф. Авджиева.

"Те проверяват всичките ни гени и в рамките на 2-3 месеца имаме диагноза. Проблем е, че най-новите, най-скъпите генетични анализи все още няма кой да ги финансира. Не всички семейства могат да си позволят цената на тези тестове. Касата не е изработила механизъм, по който да ги покрива."

В България има много добри генетици и много добра апаратура – както в държавни, така и в частни лаборатории и възможност да се направи всяко изследване, което се прави и по света, подчертава тя.

Първите белези на рядко заболяване при някои деца се забелязват още при раждането – по-особен вид на лицето, аномалии на ръцете, краката или на вътрешните органи. При метаболитните заболявания има такива със светъл период – в продължение на месеци или дори години детето изглежда здраво и няма симптоми. След поставянето на диагноза много семейства у нас се сблъскват с трудности, разказва д-р Мила Байчева, ръководител на Клиниката по гастроентерология в Педиатричната болница.

В България липсва цялостна медицинска грижа за пациент с рядко заболяване, отчита тя. По думите ѝ, извън големите медицински центрове нерядко тези пациенти остават неподкрепени.

Проблем, за който се говори през последните години, е грижата след навършване на пълнолетие. Такъв механизъм у нас не е разписан и се случва благодарение на обмяната на информация между детските специалисти и лекарите за пълнолетни пациенти.

Лекарите в Педиатричната болница учат родителите как да се грижат за децата според спецификата на състоянието им – хранене, раздвижване, полезни занимания, изтъква още д-р Байчева.

"Проблемът идва в тези подкрепящи специалности, от които ще се нуждаят – достъпът до рехабилитация, до дневни центрове."

Едно от децата, които се проследяват в Педиатричната болница, е с генетично нарушение в растежа на костите. Момиченцето не расте достатъчно бързо спрямо връстниците си и от две години се лекува с разработена вече терапия. Лекарството-сирак дава добри резултати, споделя майката, и си спомня през какво е преминало семейството.

Илюстративна снимка: Freepik

"Диагнозата дойде още докато бях бременна. В мига, в който се роди, я потвърдиха. Всичко, което съм научила, голяма част от него сама съм го търсила и намирала като информация. За тази диагноза се знае много малко, педиатрите знаят много малко."

Децата с редки заболявания се хоспитализират през няколко месеца за проследяване, освен ако не се стигне до спешно състояние, обяснява проф. Авджиева.

Лечението за редките болести е скъпо. У нас то е гарантирано от държавата за всички деца с поставена диагноза и продължава да се заплаща след навършване на 18 години, ако заболяването е установено в детска възраст. Ако то се отключи в зряла възраст, хората сами търсят възможност да се лекуват – в България или в чужбина.   

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Държавата готви драстично по-високи такси за производители и търговци на храни

Държавата удря бизнеса с драстично по-високи такси за производители, преработватели и търговци на храни . Защо Агенцията по храните реши да повиши в пъти цените на административните си дейности към бизнеса и колко ще струва това на потребителите? "При нас тези такси не са еднократни. Таксите са ежедневни в кланиците и в транжорните се..

публикувано на 20.11.25 в 14:51
Владимир Левчев

"Тази сянка под червената скала" - новият роман на писателя Владимир Левчев

Новият роман на писателя и поет Владимир Левчев носи заглавието "Тази сянка под червената скала". Левчев е прозаик, преводач, обществено ангажиран интелектуалец с много сериозен и богат житейски опит. Бил е редактор в независими списания по времето на социализма, преподавател в Съединените щати и в Американския университет в България...

публикувано на 20.11.25 в 13:51
Елица Великова

Елица Великова за това как работят семейните констелации

Елица Великова, психолог, арттерапевт, основател и директор на Института за терапия и експресивни изкуства  гост в "Нощен Хоризонт".  Тя разказва за пътуванията си до Китай, за семинарите, които води там, за индивида в една патриархална общност, каквато е общността там. На 14 декември в София ще се проведе Уъркшоп на тема "Психология,..

публикувано на 20.11.25 в 12:53
Боряна Кирилова

Връчват наградите на БДФ "Корпоративен дарител" 2025

Церемонията по връчването на наградите на Българския дарителски форум " Корпоративен дарител" за 2025 година ще се проведе днес . Победителите ще бъдат обявени на официална церемония, която започва в 17 часа.  "Всяка година пред фокуса на церемонията и през темата, която избираме да поставим на вниманието на хората, които присъстват,..

публикувано на 20.11.25 в 11:04

Призив: Да има по-широк достъп до медицински храни

Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно . Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието..

публикувано на 20.11.25 в 07:35
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45