Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

"Еврозоната предпазва да нямаме макроикономически провал като през 1997 г."

| Интервю
Снимка: Стефан Кунчев

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс, с който беше фиксирана валутата им към еврото.

С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави:

Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка, после и за единната европейска валута. 

"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", уточни още той.

"Когато си във валутен борд, 240 човека в парламента държат курса, разбира се и БНБ, но могат да променят курса тези 240 депутати. Сега, когато сме във валутния механизъм (ERM II), курсът зависи от тези 240 човека, но той се пази от германеца (общо казано), те не могат сами да го променят, защото германецът ще им каже, че са в механизъм и как така ще го променят. А в моментът, когато влезем в еврозоната, приключват. Т.е. валутният риск от това, което стои зад лева, когато той вече ще е евро, ще изчезне".

Ганев коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:

"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс". 

Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:

"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен, е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".

Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, подчерта икономистът и обясни:

"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".

"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи да се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", обясни още икономистът.

Според Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната:

"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".

Интервюто на Стефан Кунчев с Петър Ганев и анкета на Валя Апостолова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл. 

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Употребата на канабиноиди повишава риска от психози със 70%

Днес е Световният ден на психичното здраве. Денят е повод да насочим вниманието към употребата на различни наркотични вещества, към различните зависимости и последствията от тях, към проблемите сред младите хора, свързани с психичното здраве. Изследванията са тревожни . Употребата на канабиноиди повишава риска от психози със 70 процента ,..

публикувано на 10.10.25 в 09:55
Никола Рахнев

Гората.бг се включва в кризата с боклука: Събра 200 хил. лв., закупени са 2 камиона

Светкавична реакция на Гората.бг на кризата с боклука. Организацията успя да събере 80 хил. лв. само за 20 часа и закупи 2 специализирани камиона за сметосъбиране , които ще обслужат най-засегнатите райони в столицата. Пред БНР Никола Рахнев обяви, че камионите ще пристигнат утре : " Още от неделя, най-късно от понеделник, ще се..

публикувано на 10.10.25 в 07:57
Людмил Илиев

Людмил Илиев: Законопроектът на ИТН за промени в НК ще доведе до рискове за журналистите

"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс  за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..

публикувано на 09.10.25 в 15:19
Арпи Масихи и Мартин Ценов

Аутизъм: Не страда детето, страда цялото семейство - всеки има нужда да бъде обгрижен

Център с лаборатория за изследване на аутизма беше открит във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Той ще е с ръководител деканът на факултета професор Милен Замфиров. " Има голям обществен интерес към темите, свързани с аутизма и въобще с аутистичния спектър не само в..

публикувано на 09.10.25 в 12:30

Инж. Валентин Чамбов: Спешни промени, за да намалим пораженията от горските пожари!

Нужна е спешна промяна в нормативната уредба, която да намали пораженията от горските пожари - това мнение изрази пред БНР инж. Валентин Чамбов, директор на Югозападното държавно предприятие. Тъжният рекорд това лято беше пожарът в Пирин , когато над половината от гората пострада безвъзвратно. Тази година над 50 хил. дка на територията..

публикувано на 09.10.25 в 10:35
Доц. д-р Весела Райкова

Доц. Райкова: С всеки следващ ден виждаме все повече и все по-странни козметични корекции

Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство?  "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..

публикувано на 08.10.25 в 12:27

Добрите практики на фокус: Вдъхновяващи примери от класните стаи

За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи.   Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..

публикувано на 08.10.25 в 10:42