Седмицата: Киев се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня, протестите в Сърбия не стихват

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Седмицата на бързи обороти'' на 15 март 2025 г. със Силвия Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В четвъртък президентът на Русия Владимир Путин обяви принципно съгласие за 30-дневно примирие в Украйна, но и че трябва да се обсъдят детайлите по въвеждането му.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи като очаквана реакцията на руския президент.

Новините от фронта тази седмица са, че Русия напредва в изтласкавването на украинската армия от руската област Курск, където навлезе изненадващо през август миналата година и превзе част от нея. Освен това Русия засили нападенията си срещу граждански обекти в Украйна през последните дни.

Във вторник обаче Украйна извърши най-мащабната си атака с дронове срещу Москва с удари срещу жилищни и индустриални обекти. Трима души загинаха, над 15 бяха ранени.

Междувременно президентът на Полша Анджей Дуда поиска САЩ да разположат ядрени оръжия на територията ѝ с цел възпиране на Русия и евентуалната ѝ бъдеща агресия срещу Европа.

Кредитите от 150 милиарда евро, предложени от Европейската комисия миналата седмица, трябва да послужат за укрепване на европейския военно-промишлен комплекс, заяви председателят на комисията Урсула фон дер Лайен пред евродепутатите в Страсбург във вторник.

 Урсула фон дер Лайен отново подкани страните-членки да увеличат разходите си за отбрана над 3 процента от брутния вътрешен продукт.

Европейският съюз изпитва недостиг на военно оборудване за най-малко 500 милиарда евро, заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс на същия дебат в Европейския парламент. Няма достатъчно танкове, бойни машини, бронирани коли и боеприпаси, подчерта той:

 А в четвъртък Азербайджан и Армения обявиха, че са приключили успешно преговорите за текста на мирно споразумение между тях. Двете бивши съветски републики водиха две войни за Нагорни Карабах докато през септември 2023 година Азербайджан превзе този арменски анклав и почти цялото му население напусна в посока Армения. Ереван е приел да не бъдат разполагани чуждестранни военни по общата граница и двете страни да оттеглят исковете си от международните съдилища.

В началото на седмицата властите в Сирия обявиха край на военната операция в крайбрежните провинции Латакия и Тартус срещу остатъци от сваления преди 3 месеца режим на Башар ал Асад. По данни на независимата Сирийска обсерватория за човешки права от миналия четвъртък са загинали повече от хиляда цивилни граждани, огромна част от които са от алевитската общност, към която спада и избягалия в Русия Асад, и са станали жертва на масови екзекуции. Временният президент Ахмед аш Шараа заяви в обръщение към нацията, че няма да допусне хаосът и кръвопролитията в Сирия да продължат:

Водените от кюрдите и подкрепяни от САЩ Сирийски демократични сили, които контролират голяма част от богатия на петрол североизточен район на Сирия, подписаха споразумение с правителството в Дамаск за присъединяване към новите държавни институции на Сирия. Кюрдската общност посрещна положително новината:

Проруският политик Калин Джорджеску окончателно не беше допуснат да участва в президентските избори в Румъния през май. Във вторник той загуби обжалване пред Конституционния съд.

В друга наша съседна държава - Сърбия - във вторник антиправителствени протестиращи и студенти блокираха за 22 часа достъпа до централната сграда на сръбската държавна телевизия в Белград в знак на протест срещу начина, по който медията отразява студентските демонстрации. Студентите в Сърбия протестират почти ежедневно след като бетонна козирка се сруги през ноември миналата година на жп гара в Нови Сад и загинаха 15 души. Появиха се съмнения, че ремонтите дейности не са били изпълнени качествено заради корупция. Президентът Александър Вучич определя антиправителствените протести като организиран от Запада опит за отстраняването му от власт. Следващият мащабен протест е планиран за днес в Белград.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте посети в понеделник Сараево и предупреди, че нарушаването на Дейтънското мирно споразумение за Босна и Херцеговина, застрашаването на конституционния ред в страната и подкопаването на институциите й са неприемливи. Рюте се срещна с тричленното колективно президентство на Босна и го призова да поеме отговорност и да реши проблема със сепаратистките действия на Милорад Додик - президента на Република Сръбска.

Американската фондова борса претърпя най-големия си спад за тази година в понеделник на фона на наложените от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп мита върху търговски партньори на страната.

Еврокомисията обяви в сряда мита върху американски стоки за 26 милиарда евро в отговор на наложените от администрацията на Доналд Тръмп мита върху вноса на стомана и алуминий. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен:

Ден по-късно американският президент Доналд Тръмп заплаши Европейския съюз с 200-процентно мито върху вноса на вино и други алкохолни напитки, ако не отпадне обявеното мито от 50 процента върху вноса на американско уиски в съюза.

Непреклонен отпор на търговската война, която беше обявена от Доналд Тръмп на Канада, обеща новият премиер министър на страната - Марк Карни, който е бивш управител на канадската централна банка, а след това и на британската. Карни спечели с 86 процента вота в Либералната партия, за да наследи Джъстин Трюдо начело на формацията.

Тази седмица австралиец стана първият човек с тежка сърдечна недостатъчност, който беше изписан от болница с трансплантирано изкуствено сърце - също разработено от австралийския учен д-р Дейниъл Тимс.

Обзорът на най-важните световни новини от седмицата чуйте в звуковия файл