Данита Заричинова: Мислете как да купувате стоки, които ще са възможно най-дълготрайни

Световният ден за рециклиране е създаден през 2018 г., за да бъде призната и празнувана важността на този процес за опазването на ресурсите и бъдещето на планетата. Това обясняват от Глобалната фондация за рециклиране, която инициира отбелязването на събитието на нивото на Организацията на обединените нации. Този ден е прекрасен повод да помислим защо рециклирането е хубава и необходима практика, смята Данита Заричинова от "За Земята".

"Има нужда от все повече популяризиране на темата. Все още има много хора, които не практикуват разделно събиране, а това е изключително важно. Интересно е, че много често, когато говорим за рециклиране, първата мисъл на хората са опаковките и пластмасата, а всъщност това е най-трудното за рециклиране. За съжаление, много малка част от пластмасата всъщност се рециклира. Но пък е много важно абсолютно всеки един друг отпадък – да помислим и за него как може да се рециклира. Освен опаковките от метал и стъкло, например, които могат стотици пъти да бъдат рециклирани, отново да се създават опаковки, отново да се рециклират, без да се губи много материал. Всеки един друг предмет, който по някакъв начин ние го наричаме отпадък, защото просто е отпаднал от нашето ежедневие, всъщност може да се рециклира. Електрическите и електронните оборудвания, това е нещо много, много важно, което да рециклираме. От една страна, да, има фирми, които могат безплатно да дойдат да извозят техниката. Например, в офиса си обявяваме дата – една седмица, в която събираме. И се обаждаме на фирма, тя идва, тъй като все пак има някакви ограничения в килограми, за да е устойчиво и това обикаляне от адрес на адрес. Има в някои магазини за техника също такива контейнери за телефони, за сешоари, такъв тип техники. Разбира се, батериите е изключително важно да се рециклират. За съжаление, много хора продължават да ги хвърлят в общия контейнер, а всъщност те могат да бъдат доста опасни, защото могат да предизвикат и дори взривяване в малко пространство. Все пак в заводите за отпадъци работят хора. И това не трябва да го забравяме, когато изхвърляме нещо", обясни тя.

Според Заричинова темата за рециклирането има дори геополитически измерения.

"Сега виждаме това, което се случва в едни преговори между световни сили за минералите на Украйна и за полезните изкопаеми. Всъщност това са същите неща, които ги има и в нашите телефони, които всеки от нас държи в ръцете си всеки ден. Има доста анализи, че някои от полезните изкопаеми, от металите, които са нужни за телефони, вече толкова много са изкопани, че ако наистина рециклираме, нямаме нужда от още", каза експертът.

Рециклирането не се ограничава до пластмаса, стъкло и метал, припомни експертът.

"Интересна практика е рециклирането на текстил. Все повече се появяват контейнери за дрехи и за обувки. Това също е изключително важно. Има развитие в сектора. Дори в България има фирми, които рециклират, които влагат много пари в иновации и успяват да направят така, че самите конци да бъдат издърпани от дрехи, които със сигурност няма да станат за повторна употреба, но могат да се рециклират като плат и като нишки. Има смисъл да използваме контейнерите за текстил и за обувки, и за мебели, за всичко вкъщи като т.нар. едрогабаритни отпадъци. В общините вече има график, който може да се следва и да се оставят предишната вечер до контейнера определени мебели или малки отпадъци от ремонти, които е много важно да не се смесват с останалия отпадък. Строителните отпадъци – също една голяма тема в България, която има доста регламентиране вече колко трябва да се рециклира от строителните отпадъци. Не съм сигурна изобщо, че се покриват целите все още, но трябва да се мисли и от страна на общините. Има някои общини, които създават площадки за строителни отпадъци. Правят наистина много с малко средства, за да не смесват и да не отиват на депо или за изгаряне", обясни Заричинова.

По-особен случай при рециклирането са и лекарствата.

"По законодателство те се водят опасен отпадък и трябва да се изхвърлят по график с опасните отпадъци. Всяка една община трябва да има такъв график на мобилни пунктове по някакъв друг начин център да можеш да занесеш отпадъка. Моето лично мнение е, че това трябва да се случва в аптеките. По едно време имаше една такава наредба, но те изискваха касовата бележка, че си купил от тях. Това е пълен абсурд и не проработи. Когато печелиш пари от нещо, трябва да си отговорен и за неговото връщане и рециклиране", смята специалистът от "За Земята".

Важно е самите фирми, които събират разделно боклука, да работят, за да преодолеят скептицизма за някои хора за това дали отпадъците наистина се прибират поотделно.

"Виждала съм много инсталации за преработка на тези отпадъци, за последващо разделно събиране, за подготовка за рециклиране. Имам капацитет в национални предприятия, местни предприятия, включително има предприятия, които внасят отпадъци за рециклиране, защото няма достатъчно в България чист отпадък за рециклиране. Щом достигаме до това, че бизнесът е създал капацитета, а пък не можем като общини и като граждани да изхвърляме все още разделно, това е много голям проблем. И това също мисля, че е грешка и на фирмите, които поставят цветните контейнери, защото те толкова дълги години не успяха да убедят хората, че е важно да разделят отпадъците", посочи експертът.

Заричинова призова: "Моето послание би било хората да мислят най-вече за превенцията – как да купуваме стоки, които ще са възможно най-дълготрайни, най-много време в живота ни, преди да станат отпадък. След това вече да мислим всяко едно нещо как може да се рециклира и да си купуваме и продукти, които могат да бъдат рециклирани".

Автори на останалите снимки в публикацията: Pexels/Andrey Matveev; Pexels/Tom Fisk.