От ключово значение за това една многонационална военна мисия в Украйна да има възпиращ ефект срещу повторна руска агресия ще бъдат подкрепленията, на които тази мисия ще може да разчита на Европа и съюзниците ѝ при най-лошия сценарий.
Европа трябва да бъде в състояние да се брани напълно сама от Русия най-късно през 2030 година, заяви вчера полският премиер Доналд Туск, обобщавайки резултатите от поредното съвещание на лидерите по темата.
Но и това съвещание, което се състоя в четвъртък, показа стари и нови разногласия в Европейския съюз, най-вече относно финансирането на планираното превъоръжаване. Независимо от признаците за руско-американско сближение, които няма как да бъдат объркани, сочи Рафаел Лос, експерт от Европейския съвет за външна политика.
Много пъти вече сътрудници на Тръмп, а и самият американски президент, дадоха да се разбере, че Русия не може да бъде изтикана от завоеванията си в Източна и Южна Украйна. Въпреки това Владимир Путин не само не склонява на прекратяване на огъня, но, изглежда, дори не си дава много труд да изпълни договореността, обявена след разговора с Тръмп във вторник - руските удари по украинските градове така и не спряха.
- Не преиграва ли Кремъл в желанието си да изкопчи колкото се може повече с армията и дипломацията си? Не рискува ли да изпусне възможността да нормализира отношенията си с Вашингтон?
- Мисля, че Владимир Путин играе майсторски картите си срещу Тръмп. Това си пролича в последния им телефонен разговор (във вторник). Путин на практика не направи никакви съществени отстъпки по отношение на примирието (предложено от САЩ и Украйна) и в същото време успя да насочи преговорния процес към работни групи, чиито разговори е твърде вероятно да се проточат. В същото време изигра картата си за възможни бизнес сделки - идея, която е толкова примамлива лично за американския президент. В същата плоскост трябва да разглеждаме и разговорите между администрациите на Тръмп и Зеленски за редките минерали и електроцентралите на Украйна.
- Украйна и Европа обявиха, че руските условия за прекратяване на огъня са неприемливи. Ако послуша Кремъл, Киев трябва да спре да набира и обучава войници в армията си, а Европа и САЩ да спрат доставките на оръжие. Ако стори това, докато никой не пречи на Путин спокойно да увеличава и въоръжава собствената си армия, по-добре направо да капитулира. Възможно ли е, според Вас, Кремъл да бъде убеден да приеме пълно прекратяване на огъня по някакъв друг начин?
- В това със сигурност е надеждата на Киев и европейските лидери. Всички се опитват да убедят Тръмп да приеме насериозно необходимостта от солидни гаранции за сигурност на Украйна. Тръмп, от своя страна, твърди, че евентуално прехвърляне на украински активи в собственост на САЩ ще проработи много по-добре в това отношение от един военен ангажимент. Но този аргумент не буди много вяра нито в Украйна, нито в Европа.
Не ни трябва толкова дълга памет, за да си спомним 2017-та, когато първата администрация на Тръмп сключи договор с правителството на Афганистан за извличане на полезни изкопаеми от страната. Всички знаем какво се случи по-късно с това правителство. Броени години по-късно Доналд Тръмп, без да се допитва до него, договори сепаративно споразумение с талибаните и на практика предопредели падането на правителството в Кабул.
- Два месеца изминаха вече, откакто Тръмп се върна в Белия дом. Ако питате, и войниците на фронта, и хората в Одеса, ще ви кажат едно и също - напредъкът към мир е нищожен. Как си обяснявате търпението на Тръмп по отношение на Путин - нежеланието на американския президент да упражни по-голям натиск върху руснака да спре офанзивата?
- Мисля, че този въпрос си задават из цяла Европа, включително в Киев. Очевидно в средите около Тръмп има сериозно желание за по-добри отношения с Москва. Говори се за съвместни проекти в Арктика. Слуховете за размяна, при която Америка ще присъедини Гренландия, а Русия - норвежките острови Свалбард, безпокоят сериозно европейските столици. Говори се също, че в Пентагона се подготвя преструктуриране на американския принос за европейската сигурност. Според мен и украинското, и европейското ръководство трябва да планират действията си за най-лошия сценарий - не бива да очакваме американската подкрепа да продължи още дълго.
Това е сериозно предизвикателство не само за въоръжените сили и отбранителната индустрия на Европа, но и за политиците ѝ. В продължение на десетилетия Съединените щати бяха фактическият лидер на НАТО. Те винаги бяха опора за Съюза, когато разногласията между европейците заплашваха да го парализират. В такива моменти Вашингтон винаги беше този, който, един вид, издърпваше каруцата от калта и помагаше на Европа да взима важни решения. Под американска закрила Европа се превърна в това, което е днес, но днес времената вече са други.
Изглежда, че поне част от европейските лидери схващат тази промяна и действат подобаващо. Имам предвид министър-председателят на Великобритания, президентите на Франция и Финландия, премиерът на Полша, вероятният следващ канцлер на Германия и някои други. Има обаче и други, които странят от инициативата на Европейския съюз за засилване на отбраната. Премиерите на Испания и Италия например извадиха на показ колебанията си. Така че дискусиите в Европа продължават.
- Лидерите на Европейския съюз, които се събраха в четвъртък, увериха, че Киев ще продължи да получава значителна и навременна финансова помощ. Но не можаха да се разберат дори за едни 5 милиарда евро, които Кая Калас предложи за закупуване на снаряди. Камо ли за общото финансиране на т.нар. превъоръжаване на Европа.
Как Ви изглежда това на фона на руско-американското сближение?
- Срещата на лидерите в четвъртък бе разочарование. Трябваше да се вземат някои големи решения, но не бе постигнато съгласие дори за нещо толкова маловажно като името на програмата, наречена от Урсула фон дер Лайен "Превъоръжи Европа". Някои политици бяха притеснени, че то звучи твърде милитаристично, за да бъде одобрено от избирателите им, а явно нямат желание да убеждават никого в противното. Отделно от това остават старите разногласия за дълговото финансиране, за пренасочването на европейски фондове и прочие. Ясно е, че тези дискусии ще се проточат в следващите месеци. Целта, може би, е да се постигне някакво по-солидно съгласие преди срещата на върха на НАТО през юни.
- Тоест европейците продължават да губят ценно време за някакви полумерки. Поправете ме, ако греша.
- Не, за съжаление няма как да Ви поправя. Срещата бе разочароваща. Забелязва се някакво раздвижване, но то е твърде мудно и далеч не с размаха, който геополитическите промени изискват от Европа.
- Мислите ли, че с нов канцлер в Германия и с конституционните промени там нещата ще потръгнат иначе?
- Мисля, че с промените в основния закон относно дълговата спирачка се създадоха известни условия за успех. Тази реформа позволява на Германия да вложи на практика неограничени ресурси в укрепване на отбраната си. Консерваторите, социалдемократите и Зелените постигнаха компромис върху много широко определение за отбраната. То обхваща не само въоръжените сили, които изостават твърде много от изискванията на НАТО, но и разузнавателните служби, службите за гражданска защита и подкрепа за страни, които са подложени на незаконна агресия. Последното, разбира се, се отнася за Украйна.
Освен това основните политически сили в Бундестага се разбраха да устроят фонд за инвестиции на 500 милиарда евро в инфраструктурата. Така следващото правителство на Германия ще разполага със значителни суми за инвестиране в отбраната и в укрепването на обществото. С тези средства на него се пада и голяма отговорност да упражни политическо ръководство не само в Германия, но и в рамките на Европа и НАТО. Вижда се, че Фридрих Мерц - вероятният следващ канцлер - е вече съвсем наясно не само с намеренията на Вашингтон да се откаже от европейските си ангажименти, но и с подкрепата на американската администрация за антидемократичните партии из цяла Европа. Лично за Мерц прояснението трябва да е дошло доста изневиделица, но си личи, че си дава съвсем ясна сметка за настъпващите геополитически промени, защото още отсега протяга ръка към президента Макрон и премиера Туск. Това за мен е обнадеждаващо.
Германия продължава да подкрепя България по пътя й към еврозоната. Това е заявил германският министър на финансите Йорг Кукис в интервю за БТА в кулоарите на Пролетните срещи на Международния валутен фонд във Вашингтон. Изявлението е в отговор на въпрос към Кукис дали очаква страната ни да приеме еврото догодина. По думите му, има..
През миналата година България е похарчила 2,208 милиарда долара (3,964 милиарда лева), или 2,04 на сто от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Това сочат оценките от оповестения годишен доклад на генералния секретар на пакта Марк Рюте. По този начин страната ни за първи път ще изпълни поставената през 2014 г. от НАТО цел. Тя предвижда..
Кметът на Киев Виталий Кличко заяви пред Би Би Си, че може да се наложи Украйна да се откаже от територия, като част от мирно споразумение с Русия, на фона на нарастващия натиск от президента Доналд Тръмп страната да приеме териториални отстъпки. "Един от сценариите е да се откажем от територия. Това е несправедливо! Но за мира, временния..
Още не са ясни мотивите за оставката на посланика ни в САЩ Георги Панайотов. Той използва личния си профил в социалната мрежа, за да благодари на всички в България и в САЩ, а и на екипа на посолството ни във Вашингтон. Българският посланик в САЩ е подал заявление за прекратяване на мандата си Дипломатът изброява списък с..
"Атмосферата е огромна обич към този папа, който беше близо до народа ." Това сподели Светла Чалъкова, главен редактор на българската секция на Радио "Ватикана", преди погребението на папа Франциск. Папа Франциск се сбогува скромно със света " Папата желае да бъде погребан като обикновен епископ , обикновен пастир на хората...
Китай отказа доставките на 12 000 тона свинско месо от САЩ на фона на търговското противопоставяне между двете страни, след въвеждането на американските мита за стоки от Китай и контрамитата, въведени от Пекин. Според данни на Министерството на земеделието на САЩ, Китай са отказали доставката на 12 000 тона свинско месо. Това е най-голямата..
Заради демографската криза са необходими решения за пенсионната система с дългосрочен характер . Това заяви пред БНР Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет. Последната реформа свършва до 2037 г., напомни тя. Проект в НС: За 6 месеца да се разработи Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система..
Човекът, който може да даде ново начало на българските пътища, се казва Делян Пеевски ! Това каза пред БНР Богдан Милчев от Института за пътна..
" Градовете Чорлу и Силиври - най-силно засегнати от трусовете, са населени предимно с изселници от България. Хората там са много наплашени и са навън...
"Вчера по обедно време, беше празничен ден и повечето хора бяха в домовете си – стана това земетресение. След няколко минути последва второ, с висок..