"Нужно ми беше да намеря някаква локация. Простият отговор е, че беше много приятно. Качих се на мотора си, казах на жена си – трябва да намеря място за снимки и прекарах две седмици в обикаляне на Хърватското крайбрежие. Търсех малък град с интересна архитектура. Не знам дали са ви познати големите туристически центрове по крайбрежието – Хвар, Брач. Те не ми бяха толкова интересни. Градът, който избрах ме впечатли със своята особена архитектура. Това бе точното място, което търсех. Приятно е да си режисьор".
Откриването на локация води до създаване на филм. А създаването на филм до още едно пътешествие. Може би най-отговорното - това до публиката, разказва Данис Танович.
"Проблемът с фестивалите е, че започнеш ли да пътуваш с един филм, това може да отнеме месеци. С първия ми филм "Ничия земя" отидох през май на фестивала в Кан и през годината след това сумарно съм си бил вкъщи може би около 20 дена. Човек все пак иска да снима филми, да пише сценарий - това отнема няколко месеца – кандидатстване за финансиране и така нататък. В един момент се получава това, че ако започнеш да пътуваш по фестивали, правиш само това. В днешно време много внимателно подбирам събитията на които да присъствам".
Има ли киното националност?
"Не, киното няма националност. Това е малко като да те питат как правиш филми, откъде идва вдъхновението. Не знам. То е като едно красиво момиче, което минава пред теб и ти се опитваш да я догониш. Киното действително надхвърля границите и езиците. Аз, например, снимах филм в Индия, който беше на урду, аз не говоря този език. В това нямаше никакъв проблем, имах културни съветници, не исках да направя някоя глупост, това не е моята култура. Така или иначе, получи се. Тази сутрин се разхождах из София и видях няколко локации, които ми харесаха за снимки, бих могъл да снимам и тук. Градът е доста разбит, но пък много красив. Киното няма граници – може да се снима навсякъде".
Много от историите на Данис Танович се случват в границите на нашата съвременност. Попитан за това, режисьорът отговаря с усмивка…
"Мисля, че част от причината е финансирането. Много ми се иска да заснема филм и за Наполеон, например. Няма как да намеря такова финансиране за възстановка на епоха. Относително е и какво разбираме под „съвремие“, защото в „Ничия земя“ се говореше за случка, разиграла се преди 10 години. В „Ад“ действието се развиваше преди 20. Стои въпросът „Какво точно е съвремие?“. Не мога да кажа. В момента работя с една френска компания по филм за Виетнамската война – там ще се върнем малко назад във времето, ако успеем да намерим финансиране. Може би ще ни трябват над 10 милиона за снимките. Там работя с един мой приятел Патрик Шавел – най-старият все още работещ военен кореспондент. Той отива във Виетнам, когато е на 18. Там се запознава с един индианец от племето апачи, който е в американските специални части и впоследствие пише книга за това. Отдавна искам да заснема тази история. Пиша и сценарий за една случка в Украйна, където бях преди 2 години. Една история трябва да те докосне и да е важна за теб. Случвало ми се е да снимам един филм осем години – трябва наистина да вярваш в историята си и да вярваш, че е смислена за хората".
Данис Танович не пропусна да разкаже и за писането на сценарий. Има ли рецепта за успешна история?
"Няма правило. Всяка история е различна. Пиша сценариите си сам. Понякога съм работил и със съ-сценаристи. Снимах наскоро сериал в Сараево – осем епизода. Бяхме четирима съ-сценаристи, там има много писане. Осем епизода от сериал са като четири пълнометражни филма. Писането ми е най-мъчителната част от процеса. Човек си мисли, че с времето, когато става по-възрастен, ще му е по-лесно. Става обаче точно обратното. Помъдряваш, виждал си повече неща и знаеш повече неща. Казваш си – това го гледах в друг филми – в един момент се чувстваш много глупаво пред белия лист – не знаеш какво да направиш. Мисля, че писането на сценария е ядрото на филма. Там започва всичко".
В "Родина зад граница" ви срещаме с музикалния педагог Пенка Петросович . Преподавателската ѝ кариера започва в Музикалното училище в родния ѝ град Бургас . През 1998 година учителката напуска България и заедно със своето семейство емигрира в САЩ. Отвъд океана всичко започва отначало . Пътят е дълъг и труден, но с постоянство и години..
Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета . Вижда бял свят благодарение усилията на Людмила Тодорова, дъщеря на поета, на безвъзмездния труд на редактора - Свежа Дачева , и с помощта на дарения и моралната подкрепа на още неколцина душ и, сред които проф. Пенка Радева - за..
Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща. Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...
Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата , гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика . Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата" . 140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред..
В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..
Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..
"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов . "Възстановяването на..
Не смятам, че може да се разберем за историята със Северна Македония. Това заяви пред БНР професор Николай Овчаров и поясни, че той е правил докторска..
Учебните програми въобще не са толкова важни, колкото това да има дисциплина и ред в училище , заяви пред БНР учителят Теодосий Теодосиев...
От вчера в Израел има извънредно положение. Затворено е международното летище. Не работеха училищата, поликлиниките, банките и административните служби...