Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

| Интервю
Снимка: Ирина Недева
Чуй новината! Чуй новината:

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. 

Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят от пазара на труда, докато се обучават. За сметка на това обаче се предполага, че когато придобият второто висше образование, ще могат да се реализират на по-качествени работни места и ще имат по-висока квалификация, добави той.

В интервю за предаването "Хоризонт до обед" Стойчев посочи какви други ще са ефектите, ако промяната се случи:

"Това ще повиши селективността на входа на висшите училища, т.е. сега повече хора ще се конкурират за достъп до местата, платени от държавата, във висшето образование, т.е. при равни други условия за сега завършващите средно образование кандидат-студенти ще стане малко по-трудно да влязат във висше училище, но това пък може да повиши качеството на студентите и оттам да се повиши и качеството на самото образование".

Според него от бюджетна гледна точка няма да има кой знае каква промяна

"И при сега действащата система, и при бъдещата система има места държавна поръчка, които са определени и за които държавата отделя бюджет. Дали на тези места ще бъдат приети студенти, които вече имат висше образование, или такива, които все още нямат такова - от бюджетна гледна точка почти няма значение. Става дума за едни и същи пари за един и същи брой места. Въпросът е точно кой ще успее да се класира на тези места - дали ще бъдат хора, които до момента не са имали висше образование, или ще са хора, които вече са придобили такава степен".

По думите му и в момента има хора, които вече имат висше образование, но решават да придобият още едно и в друга специалност. 

Георги Стойчев смята, че мярката, според която студентите могат да се обучават безплатно след сключен договор с работодател, не дава голям резултат. Но тя е една от многото мерки, които съществуват в България с цел да се засили връзката между пазара на труда и висшето образование, подчерта той. 

Стойчев коментира и други предложения на просветния министър, насочени към връзката с трудовия пазар.
 Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Георги Стойчев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04