Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пазаруваме все по-евтино, но с по-ниско качество. Носим една дреха средно 7-8 пъти

Дрехите втора употреба като модерен екологичен избор

Текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда

| Репортаж
Снимка: Ани Петрова

Годишно у нас се генерират около 100 000 тона текстилни отпадъци. Едва 7000 тона обаче се събират разделно. Същевременно индустрията е на първите места сред промишлените замърсители по консумация на природни ресурси и по генериране на въглеродни емисии.

Дрехи, аксесоари, домашен текстил - пазаруваме за самочувствие и стил. Пазаруваме в настроение и в депресия. Все по-евтино, но все по-ниско качество, и често - за еднократна употреба.

На този фон и пред заплахата от текстилния отпадък, популярни модни брандове и потребители заедно се противопоставят на крайностите в производството и употребата.

Отдавна размяната на дрехи и носенето на "втора ръка" не са предразсъдък, а осъзнат екологичен избор. Бутиковата мода се опитва да забавя определянето на модните тенденции в сезони и да създава трайно стойностни облекла, казва Сирма Желева - изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил".

"Данните показват, че носим 7-8 пъти една дреха и след това вече не искаме да я носим. Важно е да се замисляме – когато искаме да си купим нещо, наистина нуждаем ли се от това, да помислим за вариант втора употреба – доста по-екологичен избор, доста модерен в западните страни. И ако наистина си купим нещо и няма на кой друг да го дадем – наш близък, да го носи, то да го оставим в контейнерите за разделно събиране на текстил."

Снимка: Община Шумен

В България дрехите втора употреба са се наложили от доста години – първоначално с икономически, не толкова с екологични съображения, отбелязва Желева. Сред младите тя вижда осъзнаването на тези ползи и за тях това е тенденция за екологичен избор.

Модата ни кара да консумираме повече, но уважаващите себе си модни брандове работят в посока устойчива мода, свързана с влаганите материали и дълготрайността на продукта, допълва тя.

Слабо известно е, че текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда - около 10% от емисиите парникови газове се отделят именно от текстилното производство, а консумацията на вода в световен план годишно е колкото за около два милиарда души годишно. Единствено с ограничаването на производството, с повторната употреба и разделното събиране може спестим този ефект над природата.

В България обаче разделно се събират под 10% от текстилните отпадъци, докато в европейските държави, на места делът достига до 40%. Иначе, от разделно събрания текстил нищо не стига до сметището, уверява Сирма Желева.

"Един голям процент от дрехите, които са ни станали ненужни, не са негодни. Просто не искаме да ги носим. Около половината от разделно събраните текстилни продукти могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Това се случва през ръчно сортиране, при необходимост допълнително почистване. Тези, които не са годни за повторна употреба, се рециклират. В момента основен начин е механичното рециклиране. Единият тип е за производството на почистващи кърпи, които се използват в много индустрии. Другият начин – подобна инсталация има във Варна, е рециклирането във влакна, които след това могат да се използват или за производството на нови текстилни продукти, или за други – изолации в автомобилната промишленост, филц в мебелната промишленост и други подобни приложения."

Безплатен магазин за дрехи и обувки заработи в село Стубел, община Монтана. Магазинът се казва „Ако имаш нещо в повече - донеси, ако имаш нужда от нещо си вземи“. Хора от селото и околността донасят излишни свои дрехи и ги оставят, а който има нужда си взема. Снимка: БТА

Дрехите втора употреба са доказано екологичен начин да се удължи животът на текстила, подчертава Желева.

"На пазара вече има и нови продукти с рециклирано съдържание. Но рециклирането само по себе си също изисква енергия и е по-сложен процес. Повторната употреба от екологична гледна точка е най-приоритетна."

Според европейското законодателство, от 1-ви януари тази година всяка страна членка трябваше да разполага с организирани системи за разделно събиране не текстил.

България засега не е пренесла задължението в националното си законодателство, а междувременно на европейско ниво вече е постигнато съгласие и за т.нар. "разширена отговорност на производителя". Това означава, че производителите се ангажират с последващото разделно събиране и оползотворяване на текстилните продукти, когато се превърнат в отпадък.

Подобни системи в момента има за различни опаковки, гуми и други потоци, уточнява Сирма Желева.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

Знаят ли хората какво да правят със старите си дрехи и как правилно да ги рециклират? Отговорите може да чуете в анкетата на Виолета Борисова:


По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Райони от Африка и Азия не разполагат с метеорологични служби. Обсъждат интегрирането им

Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..

публикувано на 22.10.25 в 11:14

Хисаря - първата дестинация член на Асоциацията на историческите термални градове

Хисаря е едно от най-предпочитаните места за здравен туризъм в България със своите 22 минерални извора с различна температура, дебит и състав.  Днес лечебните свойства на водата продължават да привличат посетители от цялата страна и чужбина.  Минералната вода остава основният природен ресурс на града – с доказани лечебни качества, уникален..

публикувано на 20.10.25 в 16:10
Емил Кабаиванов

Емил Кабаиванов: НСОРБ ще иска преходен период за новата такса смет, не отлагане

71 общини са готови от догодина да въведат принципа "замърсителят плаща". Националното сдружение на общините няма да настоява за отлагане , съобщи пред БНР д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Становището на огромна част от общините е за плавен преходен..

публикувано на 13.10.25 в 08:40
 Ива Таралежкова

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута

Сдружение "Деветашко плато" представи три нови туристически маршрута  в района на платото, които предлагат на посетителите природни, исторически и културни забележителности. Маршрутите са разработени по съвместен международен проект  по програма "Еразъм", в който партньори са сдружения от малки селски райони в Кипър, Словакия  и Испания ...

публикувано на 12.10.25 в 09:25

Безплатен онлайн курс помага на общинските служители да създадат енергийни общности

За втора поредна година "Грийнпийс" – България организира безплатен курс за общински служители, които да се научат как да създават енергийни общности. Обучението се казва "Енергийно еспресо" и ще бъде достъпно онлайн до края на януари 2026 г.  Обучението включва работа с реални казуси, както от България, така и от чужбина, и е предназначено за..

публикувано на 12.10.25 в 01:22

През последните 10 г. все повече щъркели изпълват небето над България

Към една хубава новина - през последните 10 години все повече щъркели изпълват небето над България. Броят на гнездящите двойки е нараснал с над 30% или с почти 2000 щъркелови двойки. Това показва VIII международно преброяване на белия щъркел, което се организира в над 40 страни по света. През последните две лета, през месеците юни и юли над 200..

публикувано на 11.10.25 в 06:10

За по-малко от 10 г. над 100 лешояди са жертви на отравяне и отстрел

За по-малко от 10 години гоним бройката от над 100 екземпляра . Това заяви пред БНР за посегателствата над лешояди адвокат Емилия Тончева, юрист и еколог, бивш заместник-министър в МОСВ. Тя припомни някои от фрапантните случаи на масова смърт на този защитен вид – в Кресненското дефиле и Врачанския балкан. Екозащитници: Отрова за вълци..

публикувано на 07.10.25 в 09:42