Дрехи, аксесоари, домашен текстил - пазаруваме за самочувствие и стил. Пазаруваме в настроение и в депресия. Все по-евтино, но все по-ниско качество, и често - за еднократна употреба.
На този фон и пред заплахата от текстилния отпадък, популярни модни брандове и потребители заедно се противопоставят на крайностите в производството и употребата.
Отдавна размяната на дрехи и носенето на "втора ръка" не са предразсъдък, а осъзнат екологичен избор. Бутиковата мода се опитва да забавя определянето на модните тенденции в сезони и да създава трайно стойностни облекла, казва Сирма Желева - изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил".
"Данните показват, че носим 7-8 пъти една дреха и след това вече не искаме да я носим. Важно е да се замисляме – когато искаме да си купим нещо, наистина нуждаем ли се от това, да помислим за вариант втора употреба – доста по-екологичен избор, доста модерен в западните страни. И ако наистина си купим нещо и няма на кой друг да го дадем – наш близък, да го носи, то да го оставим в контейнерите за разделно събиране на текстил."
В България дрехите втора употреба са се наложили от доста години – първоначално с икономически, не толкова с екологични съображения, отбелязва Желева. Сред младите тя вижда осъзнаването на тези ползи и за тях това е тенденция за екологичен избор.
Модата ни кара да консумираме повече, но уважаващите себе си модни брандове работят в посока устойчива мода, свързана с влаганите материали и дълготрайността на продукта, допълва тя.
Слабо известно е, че текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда - около 10% от емисиите парникови газове се отделят именно от текстилното производство, а консумацията на вода в световен план годишно е колкото за около два милиарда души годишно. Единствено с ограничаването на производството, с повторната употреба и разделното събиране може спестим този ефект над природата.
В България обаче разделно се събират под 10% от текстилните отпадъци, докато в европейските държави, на места делът достига до 40%. Иначе, от разделно събрания текстил нищо не стига до сметището, уверява Сирма Желева.
"Един голям процент от дрехите, които са ни станали ненужни, не са негодни. Просто не искаме да ги носим. Около половината от разделно събраните текстилни продукти могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Това се случва през ръчно сортиране, при необходимост допълнително почистване. Тези, които не са годни за повторна употреба, се рециклират. В момента основен начин е механичното рециклиране. Единият тип е за производството на почистващи кърпи, които се използват в много индустрии. Другият начин – подобна инсталация има във Варна, е рециклирането във влакна, които след това могат да се използват или за производството на нови текстилни продукти, или за други – изолации в автомобилната промишленост, филц в мебелната промишленост и други подобни приложения."

Дрехите втора употреба са доказано екологичен начин да се удължи животът на текстила, подчертава Желева.
"На пазара вече има и нови продукти с рециклирано съдържание. Но рециклирането само по себе си също изисква енергия и е по-сложен процес. Повторната употреба от екологична гледна точка е най-приоритетна."
Според европейското законодателство, от 1-ви януари тази година всяка страна членка трябваше да разполага с организирани системи за разделно събиране не текстил.
България засега не е пренесла задължението в националното си законодателство, а междувременно на европейско ниво вече е постигнато съгласие и за т.нар. "разширена отговорност на производителя". Това означава, че производителите се ангажират с последващото разделно събиране и оползотворяване на текстилните продукти, когато се превърнат в отпадък.
Подобни системи в момента има за различни опаковки, гуми и други потоци, уточнява Сирма Желева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Знаят ли хората какво да правят със старите си дрехи и как правилно да ги рециклират? Отговорите може да чуете в анкетата на Виолета Борисова:


Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..
Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..
В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..
Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..
В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..
От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..
Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...