Дрехи, аксесоари, домашен текстил - пазаруваме за самочувствие и стил. Пазаруваме в настроение и в депресия. Все по-евтино, но все по-ниско качество, и често - за еднократна употреба.
На този фон и пред заплахата от текстилния отпадък, популярни модни брандове и потребители заедно се противопоставят на крайностите в производството и употребата.
Отдавна размяната на дрехи и носенето на "втора ръка" не са предразсъдък, а осъзнат екологичен избор. Бутиковата мода се опитва да забавя определянето на модните тенденции в сезони и да създава трайно стойностни облекла, казва Сирма Желева - изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил".
"Данните показват, че носим 7-8 пъти една дреха и след това вече не искаме да я носим. Важно е да се замисляме – когато искаме да си купим нещо, наистина нуждаем ли се от това, да помислим за вариант втора употреба – доста по-екологичен избор, доста модерен в западните страни. И ако наистина си купим нещо и няма на кой друг да го дадем – наш близък, да го носи, то да го оставим в контейнерите за разделно събиране на текстил."
В България дрехите втора употреба са се наложили от доста години – първоначално с икономически, не толкова с екологични съображения, отбелязва Желева. Сред младите тя вижда осъзнаването на тези ползи и за тях това е тенденция за екологичен избор.
Модата ни кара да консумираме повече, но уважаващите себе си модни брандове работят в посока устойчива мода, свързана с влаганите материали и дълготрайността на продукта, допълва тя.
Слабо известно е, че текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда - около 10% от емисиите парникови газове се отделят именно от текстилното производство, а консумацията на вода в световен план годишно е колкото за около два милиарда души годишно. Единствено с ограничаването на производството, с повторната употреба и разделното събиране може спестим този ефект над природата.
В България обаче разделно се събират под 10% от текстилните отпадъци, докато в европейските държави, на места делът достига до 40%. Иначе, от разделно събрания текстил нищо не стига до сметището, уверява Сирма Желева.
"Един голям процент от дрехите, които са ни станали ненужни, не са негодни. Просто не искаме да ги носим. Около половината от разделно събраните текстилни продукти могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Това се случва през ръчно сортиране, при необходимост допълнително почистване. Тези, които не са годни за повторна употреба, се рециклират. В момента основен начин е механичното рециклиране. Единият тип е за производството на почистващи кърпи, които се използват в много индустрии. Другият начин – подобна инсталация има във Варна, е рециклирането във влакна, които след това могат да се използват или за производството на нови текстилни продукти, или за други – изолации в автомобилната промишленост, филц в мебелната промишленост и други подобни приложения."
Дрехите втора употреба са доказано екологичен начин да се удължи животът на текстила, подчертава Желева.
"На пазара вече има и нови продукти с рециклирано съдържание. Но рециклирането само по себе си също изисква енергия и е по-сложен процес. Повторната употреба от екологична гледна точка е най-приоритетна."
Според европейското законодателство, от 1-ви януари тази година всяка страна членка трябваше да разполага с организирани системи за разделно събиране не текстил.
България засега не е пренесла задължението в националното си законодателство, а междувременно на европейско ниво вече е постигнато съгласие и за т.нар. "разширена отговорност на производителя". Това означава, че производителите се ангажират с последващото разделно събиране и оползотворяване на текстилните продукти, когато се превърнат в отпадък.
Подобни системи в момента има за различни опаковки, гуми и други потоци, уточнява Сирма Желева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Знаят ли хората какво да правят със старите си дрехи и как правилно да ги рециклират? Отговорите може да чуете в анкетата на Виолета Борисова:
"Грийнпийс" – България изготви интерактивна карта на нефтените замърсявания в Черно море. Използвани са сателитни данни. Регистрирани са 170 петна за година. "Тези в Черно море вероятно са и много повече . Ние изключихме от тази карта всички, за които има съмнения, че са нефтени петна. Проблемът е световен. Във всички океани и..
За поредна година Зеленото училище за децата в Добрич се радва на огромен интерес . То се провежда в Центъра за защита на природата и животните, където малчуганите, освен игри и забавления на открито, получават и много знания, свързани с растенията, животните и опазването на околната среда. В августовските топли дни двете мечки в Зооцентъра..
Слънчеви панели в космоса бих могли да намалят нуждата на Европа да произвежда възобновяема енергия на континента с до 80 процента към 2050 г. Това сочи изследване на "Кингс колидж" в Лондон, цитирано от "Гардиън" . Учените са използвали компютърен модел за бъдещата електрическа мрежа на континента. Те са установили, че система от слънчеви панели,..
Срещаме ви с Димо Христов и Станислава Николова, които не просто обичат планината, а са избрали активно да се грижат за нея и да създават общност около тази грижа. Те са част от Туристическо дружество "Боерица". То е създадено през 2011 година с единствената цел да се възстанови хижа Боерица на Витоша планина. Това става с помощна на..
Правителствата, работодателите и здравните власти трябва да приложат конкретни мерки, за да смекчат рисковете от екстремните жеги за работниците. За това призовават две агенции на ООН в специален доклад по темата. Докладът, озаглавен "Климатични промени и топлинен стрес на работното място", се базира на пет десетилетия изследвания за здравето и..
Над 170 петна от изхвърлен нефт и корабно гориво са регистрирани през последната година в акваторията на България в Черно море. Това съобщиха от екологичните организации "Грийнпийс" и "Скайтрут" (SkyTruth) , които са използвали сателитни снимки, за да направят проучването. След откритията от "Грийнпийс" - България настояха страната ни да се..
Ако при умишлен пожар има изгорели животни, да се повдига обвинение на виновника за убийството им. Това се надява управителят на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" д-р Руско Петров. Невидимите жертви на пожарите - дивите животни Студенти и преподаватели от Тракийски университет търсят живот сред пепелта след..
Българската школа по художествена гимнастика е призната от световни специалисти за велика . Българският стил е бърз, динамичен, техничен - имаме..
Премиерът Росен Желязков, който днес вдигна жълт картон на областния управител на Плевен, би трябвало да го вдигне на своите патрони - Бойко Борисов..
За всяка голяма банка не е за пренебрегване възможността да обслужва финансово общината на голяма европейска столица . Това каза пред БНР проф. Вили..