Дрехи, аксесоари, домашен текстил - пазаруваме за самочувствие и стил. Пазаруваме в настроение и в депресия. Все по-евтино, но все по-ниско качество, и често - за еднократна употреба.
На този фон и пред заплахата от текстилния отпадък, популярни модни брандове и потребители заедно се противопоставят на крайностите в производството и употребата.
Отдавна размяната на дрехи и носенето на "втора ръка" не са предразсъдък, а осъзнат екологичен избор. Бутиковата мода се опитва да забавя определянето на модните тенденции в сезони и да създава трайно стойностни облекла, казва Сирма Желева - изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил".
"Данните показват, че носим 7-8 пъти една дреха и след това вече не искаме да я носим. Важно е да се замисляме – когато искаме да си купим нещо, наистина нуждаем ли се от това, да помислим за вариант втора употреба – доста по-екологичен избор, доста модерен в западните страни. И ако наистина си купим нещо и няма на кой друг да го дадем – наш близък, да го носи, то да го оставим в контейнерите за разделно събиране на текстил."
В България дрехите втора употреба са се наложили от доста години – първоначално с икономически, не толкова с екологични съображения, отбелязва Желева. Сред младите тя вижда осъзнаването на тези ползи и за тях това е тенденция за екологичен избор.
Модата ни кара да консумираме повече, но уважаващите себе си модни брандове работят в посока устойчива мода, свързана с влаганите материали и дълготрайността на продукта, допълва тя.
Слабо известно е, че текстилната индустрия е сред производствата с най-тежък отпечатък върху околната среда - около 10% от емисиите парникови газове се отделят именно от текстилното производство, а консумацията на вода в световен план годишно е колкото за около два милиарда души годишно. Единствено с ограничаването на производството, с повторната употреба и разделното събиране може спестим този ефект над природата.
В България обаче разделно се събират под 10% от текстилните отпадъци, докато в европейските държави, на места делът достига до 40%. Иначе, от разделно събрания текстил нищо не стига до сметището, уверява Сирма Желева.
"Един голям процент от дрехите, които са ни станали ненужни, не са негодни. Просто не искаме да ги носим. Около половината от разделно събраните текстилни продукти могат да бъдат подготвени за повторна употреба. Това се случва през ръчно сортиране, при необходимост допълнително почистване. Тези, които не са годни за повторна употреба, се рециклират. В момента основен начин е механичното рециклиране. Единият тип е за производството на почистващи кърпи, които се използват в много индустрии. Другият начин – подобна инсталация има във Варна, е рециклирането във влакна, които след това могат да се използват или за производството на нови текстилни продукти, или за други – изолации в автомобилната промишленост, филц в мебелната промишленост и други подобни приложения."
Дрехите втора употреба са доказано екологичен начин да се удължи животът на текстила, подчертава Желева.
"На пазара вече има и нови продукти с рециклирано съдържание. Но рециклирането само по себе си също изисква енергия и е по-сложен процес. Повторната употреба от екологична гледна точка е най-приоритетна."
Според европейското законодателство, от 1-ви януари тази година всяка страна членка трябваше да разполага с организирани системи за разделно събиране не текстил.
България засега не е пренесла задължението в националното си законодателство, а междувременно на европейско ниво вече е постигнато съгласие и за т.нар. "разширена отговорност на производителя". Това означава, че производителите се ангажират с последващото разделно събиране и оползотворяване на текстилните продукти, когато се превърнат в отпадък.
Подобни системи в момента има за различни опаковки, гуми и други потоци, уточнява Сирма Желева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Знаят ли хората какво да правят със старите си дрехи и как правилно да ги рециклират? Отговорите може да чуете в анкетата на Виолета Борисова:
Децата много добре се разбират с децата, възприемат ги като приятели, а и конете, които се използват а детски лагери, се чувстват много добре в детската компания. Това каза пред БНР Светлана Кършибрадова, ръководител на детски летен лагер в конна база близо до Ихтиман. "Децата се научават да яздят, но и да се грижат за конете. Могат да се..
От днес до 14-и август в Женева ще се проведе пореден кръг от преговори в опит да бъде сключено международно споразумение за ограничаване на замърсяването с пластмаса. След неуспеха на петия кръг на преговорите, които се проведоха през ноември и декември миналата година в южнокорейския град Бусан, Междуправителственият комитет ще направи още един..
Динозаврите са тема с постоянна актуалност. От години се знае, че и по нашите земи са бродили тези толкова обичани от малки и големи гиганти. Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят Какво се случва с находището при Трън, където бяха намерени останки и защо динозаврите са все толкова популярен..
Коалиция от граждански сдружения "За да остане природа в България" алармира, че депутатите Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от "ДПС-Ново начало" отново предлагат поправки в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), които премахват възможността за обжалване на актове по екологичното законодателство на две инстанции за обекти с..
По света от години се правят опити сивите и безлични промишлени зони да се превърнат в привлекателни културни атракции. В Тел Авив, поне от двайсет години, съществуват „архитектурните лечебници“, които дават „жива вода“ на изоставени пристанища и гари, превръщайки ги в притегателен център за малки и големи. В Йерусалим ежегодно се провежда..
Първата екологична театрална игра у нас ще бъде представена на фестивала Узана поляна фест в Габрово. Авторско представление ще покаже на публиката за какво сме леко закъснели и какви малки стъпки може да предприемем в грижа за климата. "Включва всеки зрител – всеки от присъстващите ще може да се потопи в света на театралната игра...
Антарктика има механизми да пази леда си от слънцето - това са установили български учени. Двугодишно изследване хвърля светлина по темата. Става дума за най-дългото в света температурно проучване на недрата на ледниците . Става въпрос за три ледника. Ледник Перуника е част от голямо ледено поле, което се нарича Балкан . За нас беше интересно..
Минималната работна заплата за 2026 г. трябва да бъде определена по сега действащия механизъм в Кодекса на труда и ще бъде 50 процента от средната..
Световното първенство по драконови лодки, което трябваше да се проведе в Русе от 18 до 21 септември , в понеделник беше отменено . Тази новина се..
" Има цял букет от руски имоти в страната, за които не е ясно по какъв начин са придобити и защо са собственост на руската държава . След серия наши..