Сдружение "Памет и бъдеще" от Цалапица пресъздават българската история

Димитър Чушев е учител в затвора:

"Едното не е свързано с другото, по-скоро помага, защото в затвора има най-различни съдби и те подтикват да се обръщаме към миналото и към корените си. Народ без минало няма бъдеще".

Десетки родолюбци от Цалапица, София, Пазарджик, Стара Загора, Нова Загора и Габрово се събраха преди седмица във великотърновското село Велчево, за да пресъздадат трагичното, но славно Търновско-силистренско въстание от 1835 година, останало в историята като Велчовата завера и да покажат героизма на Велчо Атанасов Джамджията, на отец Сергий от Плаковския манастир и техните съратници от преди 190 години:

"Използваме максимално податки от историята и да го усети и публиката и да почувстват героизма на тези мъченици, които са жертвали живота си за нашата свобода. Това е първото организирано движение за освобождение на България, само 40 години преди Априлското въстание. Няма въстание с положителен край в България, всичките са с трагичен край. Българите трябва да се гордеем с тези хора, защото те са се отрекли от всичко за освобождението. Само един поклон пред техния героизъм".

Сърце българско, юнашко не трае, разказва шлосерът във вагоноремонтно депо Веселин Магъров от новозагорското сдружение "32-и Старозагорски пехотен полк" към Национален клуб "Традиция" и споделя за трудностите при реализацията на патриотичните инициативи на клуба:

"В цяла България правим исторически възстановки и реконструкции и в чужбина също се опитваме да предадем на децата. Има проблем с политиците, когато им е изгодно, ни канят във възстановки и събития, когато нямат полза от нас, не ни търсят и това е лошото. Когато ние ги търсим за съдействие, на 90 % от случаите ни отказват. Има една битка за първото освобождение на Нова Загора, преподава се във военните училища в Русия, но в България не се знае за нея. Няколко пъти сме правили опити да я пресъздаден, но не срещаме подкрепа. Това не е само при нас. На много места има  ентусиасти като нас, които ходят безплатно".

Пресъздаването на историческите събития не е никак евтино като пари и време, но духът е жив и си заслужава всяка инвестирана минута и лев, споделят затворническият учител Димитър Чушев и шлосерът Веселин Магъров:

"Жертваме си времето, близките, за да правим това, с което се занимаваме. Една носия да се изработи струва 5000 лева. Една пушка е 200 лева, но трябва и да се възстановява. Не се жалваме, важното е, че сме запалили доста деца, имаме клуб "Млад родолюбец" с деца от пети клас. Духът е жив и се надяваме да остане жив".

В родолюбивите клубове участват и жени. В зрелите си години Йорданка Трифонова от Нова Загора също се е отдала на историческите възстановки и разказва с огромно вълнение:

"Участвам в клуб "Традиция" от съвсем скоро, начинаеща съм, но много ми харесва. Родолюбието говори в мен и желаното да възстановим историята много ми харесва. Моят костюм ми е подарък за 60-ия ми рожден ден от две приятелки от клуб "Традиция", тракийска носия е. Това участие във възстановки ми носи много вълнение, изпитвам особено чувство".

За да знаем историята си, да помним и тачим корените си безспорно е важно, а жените и мъжете от родолюбивите клубове с възстановките, които правят, и заниманията с децата ни може само да ни помогнат.

Още по темата в звуковия файл.