Боряна Данаилова: Трябва да бъдем добри хора, за да ни се случват чудесата

Името на село Красен не е непознато за хората от цялата страна. Нека припомним, че то е "родното място" на пастет "Апетит", на "Русенско варено" и на всички възможни консерви на гъби. Просто там някога имаше голям гъбозавод, а продукцията се отглеждаше в пещерите наоколо. При едно от разширенията на същия този гъбозавод е взривена скална църква от Средновековието. Такива бяха времената. Нагоре в скалите обаче са се съхранили монашески килии на отшелници и само недостъпните отвесни ридове са ги запазили до наши дни. Една такава скална килия е възродена за Христовата вяра и това се случва благодарение на хората, за които не са чужди нито труда, нито вдъхновението.

Всичко започнало случайно, полека и от сърцето на Боряна Данаилова, която мечтае за имот на село. Избрали Красен.

"За мен Красен е безвремие, за мен Красен е успокоение."

Започва да ходи много често на реката, където се чувства много добре, като нов човек, изкъпана в доброта. Занася близо до реката малка пейка, от която започва всичко.

На пейката почнали да присядат още хора и колелото се завъртяло. Хората със собствени сили възстановили мостчето до другия бряг на Лома, направили масичка, засадили цветя, почистили брега от храстите и ...

"Един прекрасен ден всички ние сме се събрали, 20 и колко човека. Всички работим. Едни боядисват моста, други - поставят въжетата. Други - съдят цветя."

Работят и се забавляват. В един миг при тях пристигат туристи - мъж и жена. Васил Василев, дипломат и художник, я пита каква е нейната идея? Казва "икона", все едно някой я кара да каже точно тази дума. В последствие разбира, че на мястото, на което иска да поставят иконата са живели монаси.

За основа на иконата послужила стара врата от масивно дърво, спасена от съборена русенска къща. Образът на Исус Христос Вседържител занесли на Лазаровден в монашеската скална килия по пътека, която доброволците грижовно направили за улеснение на поклонниците. По нея тръгваме с Боряна Данаилова.

Било е много страшно, невъзможно да се стигне до малката, скална килия. Вече има парапети. 

Надолу е пълно с лечебни билки.

В тази малка някогашна скална килия за първи път от столетия вярващи посрещат Възкресението - победата на живота над смъртта. Радостта им е голяма, а вярата им се укрепва от чудесата, които те откриват в знаците - невидими за очите.

"Според мен тепърва чудесата започват да се случват. Бог ни показва знаците. Хората, които вярват, те ги следват. "Ако имаш очи, да видиш"... За мен хората тепърва ще започнат да са по-близки до вярата и невярващите ще станат вярващи, защото аз знам, че Бог ще ни покаже, че е силен, че той владее всички, че той управлява всичко. И трябва да бъдем добри хора, за да ни се случват чудесата. Това е"

Повече чуйте в звуковия файл.