Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди и след членството ни в ЕС. 18 години по-късно стана ли България европейска държава?

Мила Минева: Еврото ни се полага, не ни се налага!

"Във Франция усетих, че моята родина е мащеха към мен, а Франция - майка", сподели пред БНР българска трудова мигрантка

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Много хора се страхуват от еврото, но 53% продължават да имат доверие в европейските институции, подчерта пред БНР преподавателят по социология Мила Минева. 

Според нея референдумът не е лечение за страхове. Лечението за страхове обаче е разказът за еврото, смята тя и добави:

"Струва ми се, че тук много бъркаме. Как успяхме да влезем в ЕС - разказахме го като обща кауза. /.../ Не виждам адекватна реакция на страховете. Това, което се казва непрекъснато - че е част от договора ни, че то е неизбежно - това хората го чуват като "Налагат ни го". В момента еврото го разказваме така, като че ли ни се налага, а не така, като че ли ни се полага. Ние заслужаваме да използваме еврото много отдавна".
"Много бързо събираме съпротивата, съмненията, страха от еврото с желанието за разпадане или излизане от ЕС. Такова съвпадение няма", изтъкна социологът и напомни високото доверие на българите към ЕС:

"България винаги е била с много по-голямо доверие към ЕС, оценявала е членството си високо, винаги е била с много по-високо доверие към институциите на ЕС отколкото към собствените си институции".
Мила Минева
За членството ни в Европейския съюз Мила Минева коментира: 

"Станахме европейска страна, страшно много се променихме, всички ние извършихме едно огромно усилие. Членството в ЕС не е постижение на някакви елити, то е постижение на всички нас. Мърморейки, с нежелание, бавно, но се променихме и успяхме - постигнахме това, което искахме. От друга страна членството в ЕС не може да си го представяме като нещо, което веднъж завинаги се случва. Няма такова нещо като завършена европейска идентичност или завършен европейски проект. Самата Европа се променя непрекъснато. Ние сме част от тази промяна и можем да бъдем много активна част от нея. Пропуснахме много неща. Може би можехме по друг начин да променяме света си, но да седим непрекъснато в оплакването за миналото, едва ли ще ни доведе до някъде. Може би да преработим това минало, така че да начертаем някакви ориентири за бъдещето си - това ми се струва далеч по-добрата версия на говоренето ни днес". 
По думите ѝ 60% от българите определят като основен приоритет пред политиките на ЕС борбата с бедността и неравенството

"Именно това - Европа и ЕС от гледна точка на социална защита, т.е. възможностите, които ЕС предоставя, за да може държавите да направят мрежа за сигурност за своите граждани, е нещо, което често подценяваме в разказа си за ЕС и европеизирането на страната си - нещо, което хората обаче искат да имат. Не просто подценяваме в разказа си, но подценяваме в усилията си да го направим в България. Един от големите ни проблеми е това огромно социално неравенство, което прави трудно забележимо постижението в нарастването на стандарта и качеството на живот като цяло на страната".

По думите ѝ това зависи от нас, а не от ЕС:

"Има ги тези фондове, само че ние трябва да измислим разумните начини, по които те да стигат до гражданите. И докато ние като граждани не настояваме за това и не го искаме от нашите политици, те нямат причина да полагат усилия в тази посока". 

Минева подчерта, че светът е в ситуация на промяна, а ние не знаем накъде ще тръгне. Бъдещето е шанс, от нас зависи да поемем тези шансове, категорична бе тя. 

Вододелът 2007 виждаме и през погледа на българска трудова мигрантка във Франция. В интервю за предаването "Хоризонт до обед" тя разказа за живота си преди членството на страната ни в ЕС и решението да емигрира:

"Имаше фирми, нелегални екскурзии, уж групово. Избрах Париж. За екскурзия пак трябваха визи - защо искаш, трябваше да имаш документ за отпуск, да не е потенциално емигрантство, а почти всички бяха такива. На някои дадоха виза, на някои не дадоха. Отиваш в друг свят. Възпитана съм в соц-а. Промивали са ни мозъците, че Западът е лошо, гнило, не е хубаво. Обаче не се оказа така. Тръгнахме с автобус. Стигайки Париж - пътища, уредено, всички наскачаха по прозорците да гледаме - все едно гледаме филм. Не знаех в кой свят съм".

"Във Франция усетих, че моята родина е мащеха към мен, а Франция - майка, усетих топлина", спомня си през сълзи българката. 

След това е дошло членството ни в ЕС. Радвахме се, това ни даде вяра, че все по-добре става за България, отбеляза тя.

За нея истината е развитието ни като западна държава. Не трябва да има референдум за еврото, категорична е българката. И напомни случилото се с Брекзит, като подчерта, че голяма част от британците съжаляват за избора си. 

Репортажа на Ирина Недева и интервюто с Мила Минева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Путин

Владимир Путин няма да присъства на мирните преговори за Украйна в Истанбул

Президентът на Русия Владимир Путин няма да пътува за Турция за мирни преговори за войната в Украйна, предаде Би Би Си. Начело на руската делегация в Истанбул днес ще бъде президентският съветник Владимир Медински, сочи изявление на Кремъл.  По-рано украинският държавен глава Володимир Зеленски заяви, че ще присъства на преговорите и би се срещнал лично..

публикувано на 14.05.25 в 23:58

Благотворителна изложба в къщата-музей "Добри Чинтулов" в помощ на изгорялото училище в Трявна

Благотворителна изложба "Магията на пленерната живопис" в помощ на изгорялото училище по изкуствата в Трявна бе открита тази вечер в Сливен в къщата-музей "Добри Чинтулов". Творбите са на ученици от Националната художествена гимназия в Сливен са рисувани по време на учебните им практики през последните две години, а изложбеното пространство е..

публикувано на 14.05.25 в 22:14

Арест на български граждани в Солун за принуждаване към проституция

Български граждани са арестувани в Солун за принуждаване към проституция.  Жертвата е 28-годишна колумбийка, която е принуждавана под заплаха за живота да проституира в публичен дом в Солун. По случая са арестувани двама български граждани - жена на 57 години, която е ръководила публичния дом, и 50-годишен мъж, който е бил шофьор на колумбийката до..

публикувано на 14.05.25 в 21:51

ФБР съобщи за осуетен план за атака срещу военен обект в предградие на Детройт

Деветнадесетгодишен мъж бе арестуван, след като в продължение на месеци е планирал атака срещу американски военен обект в предградие на Детройт, предаде Асошиейтед прес, като се позова на местните власти. Според прокуратурата младежът е планирал масова стрелба от името на "Ислямска държава" в армейското Командване за танковете, автомобилите и..

публикувано на 14.05.25 в 20:40
Щети от градушка в Сливенско, архив.

Обхватът на градозащитата се разширява от следващия сезон с 25 нови ракетни площадки

Разширява се обхвата на градозащитата у нас и от следващия сезон ще заработят 25 нови ракетни площадки. Такъв ангажимент са поели от Министерството на земеделието и храните и Агенцията за борба с градушките при извънредна среща със земеделците заради щетите върху реколтата, нанесени от майските градушки.   Заради големите поражения от градушките..

публикувано на 14.05.25 в 20:23

Над 70 000 души в Испания бяха призовани да останат на закрито заради пожар в химически склад

Нов потенциално отровен облак наложи блокадата на над 70 000 души в домовете им в Испания. Властите в Андалусия призоваха жителите на Алкала де Гуадаира да останат на закрито и да не отварят прозорците си. Експлозия в химически склад е предизвикала пожар, след което се е образувал облак от дим. Евакуирани са всички работници от индустриалната..

публикувано на 14.05.25 в 20:23

Университетски преподаватели призовават МОН да се откаже от предмет "Добродетели и религии"

110 университетски преподаватели призовават образователния министър Красимир Вълчев незабавно да се откаже от инициативата за въвеждане на задължителен учебен предмет "Добродетели и религии". В отворено писмо те посочват, че тази инициатива няма добавена стойност за българското образование, измества фокуса от необходимите реформи, създава условия..

публикувано на 14.05.25 в 19:52