Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Преди и сега": От ТКЗС до земеделие в тежко състояние

Контрастът: Преди "бяха мобилизирани всички, които можеха да бъдат полезни", сега не е атрактивно за младите

| Репортаж
Снимка: БГНЕС
Чуй новината! Чуй новината:

Дядо Момчил от село Ярловица, област Видин, е на 91 години. Той си спомня за времето, когато животът се е въртял около земите, а работата на полето е била с цел прехрана и оцеляване. Разказва как младежите, включително и той, са били карани да обикалят улиците и да агитират хората да се присъединяват към ТКЗС-тата. Баща му отказвал да влезе в Трудово-кооперативното земеделско стопанство в селото. Тогава 15-годишен, дядо Момчил бил привикан в канцеларията и бил заплашен, че ако баща му не се подчини, той самият ще бъде интерниран в Добруджа. Вероятно в резултат на натиск или дълги убеждения от страна на местното управление на ТКЗС-тата, баща му се пречупва и предава земите и добитъка си.

"Вземаха по течението на река Арчарица (Арчар - бел. ред.), най-хубавата и плодородна земя, нашата земя беше там, около стотина декара."

Изхранването било затруднено, защото почти цялата реколта била изземвана. Всеки се справял както може, дори и с хитрини. Имало и закон за притежание на определен брой добитък в домашни условия, който да служи за изхранване.

След разпадането на кооперативните стопанства, заедно с режима през 1989г., много хора успяват да върнат земите си, но според  председателя на Българската агрохранителна камера Венцислав Върбанов, българите не са били готови самостоятелно да отглеждат и продават продукцията си, а голяма част от хората вече живеели в градовете, което още повече затруднило поддържането на земите.

"Политиката тогава е била да се откъсне българинът от собствеността си. По-възрастните хора не осъзнаваха, че когато получат тази собственост, няма да могат да я ползват. Много хора, които имаха възможности и сили, се опитаха да обработват, но с малки площи бяха неконкурентноспособни."

В момента земеделието в България остава в тежко състояние. Работна ръка не се привлича, не е атрактивно за младите, с всеки изминал ден нещата се влошават, отчита Венцислав Върбанов.

Снимка: БГНЕСПреди години е имало силна политика, насочена към земеделието.

"Бяха мобилизирани всички, които можеха да бъдат полезни - ученици, войници, държавни предприятия, всички в сезона помагаха на селското стопанство за прибиране на реколтата. ТКЗС-тата бяха изчерпали своята форма на организация. Голяма част от тях работеха на загуба и загубите се покриваха от държавата."

Младежите били ентусиасти и сами са се организирали, за да обработват земите. Тогавашният Съюз на народната младеж не е отчитал тяхната работа, а се е концентрирал върху ТКЗС-тата.

"Хората, които работеха там, бяха демотивирани и много се крадеше. Сега държавата не е в състояние да се занимава с организацията, особено държавата, която в момента наблюдаваме", коментира Върбанов пред БНР.

Въпреки тежката работа, дядо Момчил помни младостта си като весела - "бяхме като един колектив, младежки".

Бригадите дълги години остават задължителна лятна работа за учениците и студентите. Те са били изпращани да вършат работа на различни места, където не достига работна ръка. Сега, когато отдавна не съществува задължителна работа, много младежи искат да заминат на лятна бригада в САЩ със студентска виза, защото така получават възможността да пътуват и да видят един по-различен свят.

Силвия е студентка. Смята, че плюс на нашето време за младите хора е именно изборът, който имат, не само да пътуват, но и да изразяват мнението си и да имат свободна воля. А посланието на дядо Момчил към днешното поколение е да не спира да учи, да работи и да се развива, както и да бъдат благодарни за това, което имат, защото ходенето през гори и поля, за да стигнеш до училище, не е преувеличено.

"9 километра през баирите. За нас нито се е грижил някой как ще ходим. Сутрин тръгваме в 4, за да стигнем в 8 в гимназията в Арчар. Животът, който сега живеят децата, грижите, които полага държавата – подсигуряват училищни рейсове за извозване, а те не искат да ходят…"

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще кацне ли на Алеята на космонавтите МиГ-21, управляван някога от Георги Иванов?

Самолет МиГ-21, с който е летял първият български космонавт Георги Иванов преди да покори космоса през 1979 г., се намира в двора на бившата казарма в центъра на Ловеч. Инициативен комитет, който е осигурил самолета, настоява той да бъде поставен на Алеята на космонавтите в града. Идеята е самолетът да напомня за делото на първия български..

публикувано на 22.09.25 в 13:34

Зад кулисите на Независимостта

Честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта Царевец. По традиция, днес сутринта във Велико..

публикувано на 22.09.25 в 07:39
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15

Със 120 автентични килими от Котленския край е обагрена планината в Медвен

От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..

публикувано на 20.09.25 в 06:15
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25