Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Христов: Няма държавна политика за такива места на памет

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

Луиза Славкова: Със или без статут е посещавано място, държавата да отдели ресурс

Снимка: БТА
Чуй новината! Чуй новината:

Вече седма година в Министерството на културата има открита процедура лагерът Белене да придобие статут на недвижим паметник на културата от национално значение. Лагерът се разполага на дунавския остров Персин, който се намира в природен парк "Персина" и е в близост до затвора на Белене.

Шест неправителствени организации, Обединени земеделци и БЗНС организираха кръгла маса, събрала представители на Министерството на околната среда и водите, Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на правосъдието във връзка с искането лагерът "Белене" да стане национален паметник на културата.  

Вече 36 години държавата е безразлична към това място, смята журналистът и директор на фондация "Истина и памет" Христо Христов.

"Държавите, преминали през комунистическия терор, е много важно да запазят тези места на памет. Имало е близо 40 концлагера, но от тях няма запазени сгради. Те се рушат. Искаме държавата да създаде държавен музей-мемориал на Белене."

МОСВ дава подкрепата си, но резерватите следва да бъдат изключени от охранителната зона на обекта, уточнява Елена Стефанова – началник отдел "Защитени територии" в дирекция "Национална служба за защита на природата" в екоминистерството. По думите ѝ охранителната зона не може да бъде причина да не бъде обявен за историческа ценност основният обект.

Снимка: БТА

Обектът заслужава да бъде обявен за историческа недвижима културна ценност от най-новото време, смята арх. Нели Бочукова от Националния институт за недвижимо културно наследство, ръководител на разработката за Белене.

В хода на процедурата се възприема комунистически термин – трудово-възпитателно общежитие, тъй като се позовават на оригиналните документи, отбелязва Христо Христов. Той настоява за наименованието "концлагер" и прави паралел с оригиналното наименование на Бузлуджа, където подходът е различен.

Проблем би възникнал с охранителните зони, допуска Христов. По думите му той и останалите организации не искат решението за Белене да засяга екосистемата в района.

Какво биха направили организациите, които апелират лагерът Белене да бъде обявен за паметник на културата, ако институциите не удовлетворят техните искания?

"Ще вдигнем проблема на друго ниво. Имаме план А, Б и В. Седем години вече е прекалено много! Няма държавна политика за такива места на памет и ние искаме да я създадем", декларира журналистът.

Снимка: БТА

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал. "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск.

Това коментира пред БНР Луиза Славкова, политолог, основател и изпълнителен директор на Фондация "Софийска платформа".

Резонно е настояването да се нарича концлагер, а не трудово-възпитателно общежитие, изрази мнение Славкова.

"ТВО е същото като да наричаме насилствената асимилация на турците и мюсюлманите "Възродителен процес".

На Министерството на правосъдието му е важно да опазва сигурността и да няма твърде много посетители, на МОСВ им е важно да пазят растенията и животинските видове, за Министерството на културата и гражданското общество е важно "Белене" да го посещават повече хора и не да виждат сгради в развалини, а обект, който разказва за съдбите на преминалите оттам, подчерта Славкова.

"Белене" – със или без статут, е посещавано място на памет. Основното нещо е държавата да отдели ресурс за направата на това място по съвременен начин."

Снимка: БТА

Според нея "Белене" като място за памет и учене дава възможност за разговори без табута, иначе историята се превръща в далечна, прашна и нафталинена и предизвиква реакции от типа – "пак ли ще си говорим за комунизма".

"Ако има едно гражданско място в България, това е "Белене". Ако на жълтите павета се излиза лесно, до Белене се ходи трудно. Поддържането на Белене вече 36 години е благодарение само на гражданската енергия. Там са попадали хора, които са разбирали себе си като свободни."

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38