Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Христов: Няма държавна политика за такива места на памет

Защо лагерът "Белене" все още не е мемориал, поддържан от държавата?

Луиза Славкова: Със или без статут е посещавано място, държавата да отдели ресурс

Снимка: БТА
Чуй новината! Чуй новината:

Вече седма година в Министерството на културата има открита процедура лагерът Белене да придобие статут на недвижим паметник на културата от национално значение. Лагерът се разполага на дунавския остров Персин, който се намира в природен парк "Персина" и е в близост до затвора на Белене.

Шест неправителствени организации, Обединени земеделци и БЗНС организираха кръгла маса, събрала представители на Министерството на околната среда и водите, Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на правосъдието във връзка с искането лагерът "Белене" да стане национален паметник на културата.  

Вече 36 години държавата е безразлична към това място, смята журналистът и директор на фондация "Истина и памет" Христо Христов.

"Държавите, преминали през комунистическия терор, е много важно да запазят тези места на памет. Имало е близо 40 концлагера, но от тях няма запазени сгради. Те се рушат. Искаме държавата да създаде държавен музей-мемориал на Белене."

МОСВ дава подкрепата си, но резерватите следва да бъдат изключени от охранителната зона на обекта, уточнява Елена Стефанова – началник отдел "Защитени територии" в дирекция "Национална служба за защита на природата" в екоминистерството. По думите ѝ охранителната зона не може да бъде причина да не бъде обявен за историческа ценност основният обект.

Снимка: БТА

Обектът заслужава да бъде обявен за историческа недвижима културна ценност от най-новото време, смята арх. Нели Бочукова от Националния институт за недвижимо културно наследство, ръководител на разработката за Белене.

В хода на процедурата се възприема комунистически термин – трудово-възпитателно общежитие, тъй като се позовават на оригиналните документи, отбелязва Христо Христов. Той настоява за наименованието "концлагер" и прави паралел с оригиналното наименование на Бузлуджа, където подходът е различен.

Проблем би възникнал с охранителните зони, допуска Христов. По думите му той и останалите организации не искат решението за Белене да засяга екосистемата в района.

Какво биха направили организациите, които апелират лагерът Белене да бъде обявен за паметник на културата, ако институциите не удовлетворят техните искания?

"Ще вдигнем проблема на друго ниво. Имаме план А, Б и В. Седем години вече е прекалено много! Няма държавна политика за такива места на памет и ние искаме да я създадем", декларира журналистът.

Снимка: БТА

В момента има повече енергия за превръщането на лагера "Белене" в мемориал. "Белене" става все по-популярно място в последните години. Над 200 000 са посещенията в дигиталната платформа със свидетелства на оцелели, а когато общественият интерес е по-висок, институциите усещат друг тип обществен натиск.

Това коментира пред БНР Луиза Славкова, политолог, основател и изпълнителен директор на Фондация "Софийска платформа".

Резонно е настояването да се нарича концлагер, а не трудово-възпитателно общежитие, изрази мнение Славкова.

"ТВО е същото като да наричаме насилствената асимилация на турците и мюсюлманите "Възродителен процес".

На Министерството на правосъдието му е важно да опазва сигурността и да няма твърде много посетители, на МОСВ им е важно да пазят растенията и животинските видове, за Министерството на културата и гражданското общество е важно "Белене" да го посещават повече хора и не да виждат сгради в развалини, а обект, който разказва за съдбите на преминалите оттам, подчерта Славкова.

"Белене" – със или без статут, е посещавано място на памет. Основното нещо е държавата да отдели ресурс за направата на това място по съвременен начин."

Снимка: БТА

Според нея "Белене" като място за памет и учене дава възможност за разговори без табута, иначе историята се превръща в далечна, прашна и нафталинена и предизвиква реакции от типа – "пак ли ще си говорим за комунизма".

"Ако има едно гражданско място в България, това е "Белене". Ако на жълтите павета се излиза лесно, до Белене се ходи трудно. Поддържането на Белене вече 36 години е благодарение само на гражданската енергия. Там са попадали хора, които са разбирали себе си като свободни."

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50

Ангел Каралийчев - разказвачът на българското детство

На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден  знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със  своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му  сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..

публикувано на 25.09.25 в 03:00

Защо Добрич празнува на 25 септември?

Добруджанският град Добрич има драматична съдба през годините. От 1878 година насам градът е освобождавам три пъти – при Руско-турската война, след това по време на Първата световна война след битката, останала в историята като Добричката епопея през 1916 г., а  третото освобождение на града е от румънската власт, продължила 23 години. То се..

публикувано на 23.09.25 в 12:54

Ще кацне ли на Алеята на космонавтите МиГ-21, управляван някога от Георги Иванов?

Самолет МиГ-21, с който е летял първият български космонавт Георги Иванов преди да покори космоса през 1979 г., се намира в двора на бившата казарма в центъра на Ловеч. Инициативен комитет, който е осигурил самолета, настоява той да бъде поставен на Алеята на космонавтите в града. Идеята е самолетът да напомня за делото на първия български..

публикувано на 22.09.25 в 13:34

Зад кулисите на Независимостта

Честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта Царевец. По традиция, днес сутринта във Велико..

публикувано на 22.09.25 в 07:39
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15