Европейският акт за медийна свобода дефинира кой може да се нарече журналист

Продължават преговорите за въвеждането му в България. 

Евродепутатът и член на ИТН Ивайло Вълчев коментира:

“Страни, в които EMFA е приет, се борят и да изчистят тези неясноти. Има един момент в тълкуванията на Акта, който казва, че “журналистите за своите разследвания имат право да използват защитени канали на информация”, което няколко журналистически асоциации в Европа тълкуват като това, че журналисти имат право да използват специални разузнавателни средства, за да получават информация. Тълкуванието на законодателя е, че журналистът има право да крие каналите, по които разпространява и получава информация, така че те да не бъдат достъпни при проверка от някакви съответни органи, но много колеги тълкуват това като факт, че те имат право да ползват защитени, неоткриваеми средства за добиване на информация, което се явява парадокс. Защото не може в правова държава органите на реда да имат нужда от прокурорско разследване, за да осъществят намеса със специални разузнавателни средства, а разследващ журналист да може да го прави  просто така. Няма логика!”.

Регулацията ще бъде съобразена с българското законодателство преди да бъде приета.

“Това ще бъде много хубаво обсъждане, защото, за пръв път може би от 1989 г., гилдията ще седне да си начертае сама границите до степен, в която ще трябва да се кажат кой въобще има правото наистина да се нарича журналист и разследващ журналист”.

Какви въпроси урежда актът

"EMFA, освен че дава големи права на разследващи журналисти, им дава големи гаранции за тяхната защита пред закона, за защита на тях и на източниците, и на всеки, който работи с един материал. Вътре нещата стигат дотам, че ако ти си радиожурналист или телевизионен журналист, който е добил някаква информация, монтираш материал, който трябва да бъде извършен, от тази защита се ползва дори монтажистът от студиото и човекът, който просто ти е донесъл касетата, флашката. Но този акт урежда и тези въпроси - за прозрачност на медиите, на собствеността на медиите”.

България обаче изпуска срока. 

“На 8 август този акт трябваше да тежи със силата на закон в България. Надявам се работата по това да се забърза, защото България е от страните, които изпускат сроковете. За мен е повече от важно хората, който, реално са заети в работа - реалните редакции, реалните телевизии и реалните радиа, реалните медиасайтове - те да кажат своето мнение”. 

Общо с този акт имат и предложенията за изменения в Наказателния кодекс от ИТН, които бяха отхвърлени. В текста пишеше, че се предвиждат наказания и санкции “за този, който разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго, без негово съгласие". Това предизвика спорове заради съмненията, че ще се повлияе на свободата на словото, но всъщност цели ограничаване на дезинформацията и клеветата.