Как мислим историята? Този въпрос все повече се превръща в ключов за това как живеем настоящето си и какво ще бъде бъдещето ни. Ето защо появата на книги и автори, които се опитват да мислят историческото не през клишетата, баналностите и митологемите, не през патриотарското удряне в гърдите и затвърждаването на исторически легенди, а през суровия факт и неукрасената истина, са истинско събитие за българското интелектуално пространство. Точно такава книга е „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” на Тони Николов, събрала публикувани негови текстове в сайта „Портал „Култура”. В нея се изправяме очи в очи с неподправена история, с изваждането на бял свят на факти и събития, които може и да не ни харесват, но пък могат да ни накарат да се замислим. Да се замислим, не да не мислим, защото по отношение на историята сякаш предпочитаме второто. Няма друго обяснение за нагласата да се възприемаме като роби например, въпреки че второто изречение от романа „Под игото” на Иван Вазов започва със знаменателния израз: „Господарската трапеза...” Та тъкмо тези стереотипи на масовото българско историческо съзнание се опитва да преборва книгата на Тони Николов и затова е важно да се поговори съобразно нея за това: „Как мислим историята (си)? Какво предпочитаме да огласяваме публично и на висок глас, с цяло гърло, и какво да премълчаваме или изобщо да не искаме да знаем? И как да се научим спрямо историята си да подхождаме трезво, с безпристрастност, а не с горещи емоции и гневни изблици?” Защото, мисля си, най-премълчаното в българската история не са събитията или хората, осъществили я, най-премълчаното в българската история е начинът, по който я мислим или пък не я мислим. Да се научим именно да я мислим – на това беше посветено изданието на предаването „Премълчаната история”. В него взеха участие авторът на книгата „Българската дилема. Записки по нашето двумислие” Тони Николов, проф. Калин Янакиев и проф. Веселин Методиев.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
Д-р Ралица Събева е главен асистент от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Десетилетия наред специалисти от цял свят се опитват да намерят от благородния метал на ледения континент. Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база "Свети Климент Охридски". Участвала е в 3..
"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
