Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Явор Сидеров: Не виждаме нещо ново в политическото състезание

Снимка: www.csd.bg

Какво предлагат на избирателите листите с кандидати за техния глас? На какво се дължи изборът – на морални или на интелектуално-естетически съображения?

Темите коментира в “Нашият ден“ политологът Явор Сидеров.

Не мисля, че виждаме нещо ново и нещо особено различно в това състезание. Виждаме до голяма степен залагане на партийните ядра, залагане на основните лидери и партийни листи във всички политически сили. Виждаме мобилизация навсякъде. Не мога да кажа, че виждаме обновление – нито кадрово, нито идейно. Особени изненади в тези листи няма. Нито има в тезите на кампаниите, нито в начина, по който политическите сили противоборстват.“

“Това е и добре, и зле. Добре е, защото в тази радикално дестабилизирана пандемична ситуация не знам колко промяна биха могли да понесат хората. Липсата на промяна по някакъв начин носи успокоение. А е лошо по очевидни причини, защото имаме очевиден дефицит на хора, на кадри, на свежа кръв. Най-вероятно това означава, че всички недъзи на парламентарния процес до този момент ще бъдат повторени в новия парламент. И защото идеологиите, идеите, не са някаква екзотика, на която се наслаждаваме по време на парламентарния контрол, а ковачницата на начина, по който живеем. Доколко промяна е възможна в настоящите условия, скептичен съм, не мисля, че е възможна някъде.“

Как да избираме – морално или прагматично

“Не смятам, че изборът на политическия пазар, изборът на политическото представителство трябва да се основава на естетически съображения или дори на морални. Трябва да се основава на това кой от хората на политическия пазар би представлявал, според моята преценка, най-добре интересите ми, това, което смятам за правилно. В избора биха могли да се проявяват морални съображения, но този избор е само донякъде морален акт, той е в много по-голяма степен прагматически акт. Акт на човек, който иска резултат. Гласоподавателят е човек, който иска резултат.“

Подход към биографиите на кандидатите

“Разбира се, че експертизата е нещото, което би следвало да бъде до голяма степен определящо в избора за народен представител. Каква експертиза обаче? Никой не може да има 100-процентова експертиза върху правенето на закони. Дори и да има до голяма степен припокриване между професионалния опит и законотворчеството, тя би била припокриваща се в случая на едни, двама, трима човека. Не може всички народни представители, които гласуват за законите, да имат една и съща експертиза. Законите представляват цялото многообразие на живота. Няма как експертизата да бъде пълна при всички.“

“Това, което търсим, е способност за работа, за постигане на резултати, разбиране на целите на законотворчеството и съвестта и отговорността тази работа да бъде свършена качествена и навреме. Експерти има, те могат да помагат на законотворчеството, разбира се, народните представители трябва да разбират какво се случва в дълбочина. Да си дават сметка за обхвата и последствията от създаването на един закон.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26