Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В лицето на държавата Църквата няма константен партньор

Очевидно има пауза в отношенията между двете институции".  Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква \БПЦ\ от Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“. 

В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката. В писмото си Патриарх Неофит припомни още, че Светият Синод от години поставя въпроса за въвеждането на вероучение в българските училища.

По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.

Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени.  За БПЦ е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.

Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.

По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това: 

Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри, а сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът  - от детската градина до 12 клас". 

Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпроса за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да има широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:

Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. Т.е. вие искате нещо, но не сте единствените. И заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички останали, които имат какво да кажат по темата. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза -  вече двайсет и повече години".

Според богословът, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад.

За да се вземе решение обаче, трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма". 

Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".

"По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор", категоричен е той.

..................

Цялото интервю с богослова д-р Мариян Стоядинов можете да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Маршрутите от селата да не станат градски транспорт

Преди седмица парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание допълнение в Закона за автомобилните превози, с което отпада задължението за ползване на автогари по междуселищни автобусни линии, свързващи общини с административния им център. Промените засягат четири общини – Добричка, Марица, Родопи и Тунджа, и 151 населени места.  С тях ще..

публикувано на 12.11.25 в 16:46

Бюджетът продължава грешните политики от последните години

Надявам се бюджетът за следващата година да бъде преразгледан, каза главният икономист на Съюза за стропанска инициатива и журналист Михаил Кръстев.  От ССИ са адресирали в становище основните проблеми, основен сред които е, големият процент средства от БВП, които ще се преразпределят - между 45 и 47%. Дори и по някакъв магичен начин въпросните приходи..

публикувано на 12.11.25 в 15:11
Д-р Христо Хаджиев

Все по-млади жени и мъже чуват диагнозата рак на гърдата

Все по-млади жени се сблъскват с диагнозата рак на гърдата. Това съобщи д-р Христо Хаджиев от Комплексния онкологичен център в Пловдив.  Той разказа, че сред пациентите има и мъже, като само за миналата година през отделението по медицинска онкология в центъра са преминали десетина души с такава диагноза.  „За съжаление, все по-често срещаме..

публикувано на 12.11.25 в 10:39
Николай Василев

Държавата е в хронична бюджетна криза, няма стабилизация

Държавата е в хронична бюджтена криза. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив бившият вицепремиер Николай Василева, който коментира проекта за бюджет за 2026 година. Той отхвърли твърденията за стабилизация, и посочи, че проблемите само се задълбочават. Николай Василев смята, че проекта на бюджет е прекалено ляв..

публикувано на 12.11.25 в 10:32
проф. Антоанета Христова

Бюджетът е без приоритети, целта е кабинетът да оцелее

Професор Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, в коментар за политическото и икономическото напрежение в България подчерта, че предложения бюджет от правителството не решава реалните проблеми на  гражданите, а вместо това се фокусира върху оцеляването на управляващите.  Бюджетът решава всички други проблеми,  но не и тези, които..

публикувано на 12.11.25 в 10:04