Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ясни регламенти, а не политически решения за европейските скорости

Ако искаме да имаме своето място в ЕС и да ни приемат сериозно, и да се чуваме, защото аз не мога да се съглася, че България е малка  държва, ние сме от средните държави, трябва първо да направим нашите родни институции да са работещи, каза за Радио Пловдив Юлиана Николова директор на портал Европа в коментар за двудневната среща на високо равнище в Брюксел, в която страната ни е представена от президента Радев, с позицията, че сме против разичните скорости на Европа.

Защото как да искаме да ни приемат в един планиран Съюз с правосъдие и вътрешен ред и общо преследване на  трансгранични престъпления, когато в нашата държава, собствения ни народ  не вярва в собствената си правосъдна система, коментира Николова.

По темата за различните скорости на Европа и групирането на  държави в контекста на  еврообединението, като двете т.н "четворки" - на "големите " държави, на  Вишеградската четворка и останалите, между които е България:   Подкрепа за варианта Европа на различни скорости изразиха четирите големи в еврозоната. 

 Но ако четем внимателно Бялата книга, в нея се казва, че това е документ за дискусия. Ще се дискутират различни варианти и в крайна сметка, пише в книгата, решението ще е някаква смесица от всички варианти. 

И затова ролята на медиите във всяка една държава членка, ролята на академичните среди, ролята на политиците е да обясняват всеки един от сценариите с неговите положителни и отрицателни страни през националната гледна точка и през националния интерес. Много време ще тече, докато се вземе някакво решение. Най-вероятно ще бъде нещо между Европа на повече скорости и Европа в ограничена област или ще видим, ще видим как, но това са варианти, които трябва да си изговорят страните, трябва да се изговорят всички бизнес интереси по отношение на всичките варианти. 

Защото ако си говорим откровено Европа отдавна е на две скорости. За първи път се появи на две скорости не с възникването на идеята за валутния съюз, а с идеята преговорите България – Румъния отделени от останалите. И след това се оформиха различните сфери на политика с различните скорости като еврозоната и Шенген.

За мене съвсем лицемерно е заглавието на това „Европа на различни скорости” да бъде „Който иска повече – прави повече”. Защото България направи всичко за Шенген – от 2011 г. е изпълнила условието и не може да прави повече, защото не я приемат в този затворен клуб, т. е. , ако се премине на някакъв вариант  на Европа на различни скорости, преминаването от една в друга скорост трябва да бъде ясно регламентирано и да не се оставя на политически решения.

 България има традиция и по българска инициатива и през годините са правени общи декларации от югоизточния фланг  на Европа – това са Румъния, Гърция, Сърбия. Хубаво е да съберем да направим вашия си ъгъл на Европа дискусия, да видим какво е благоприятно и добро за нас и така да започнем, защото имаме своето място.

Бялата книга очертава една система. Европейската комисия ще повдигне четири дебата, вариантите са пет, а дебатите са четири, като първият ще даде едни документи за дискусия, върху които според мен би следвало там всеки един от петте варианта да се разглежда през съответния ракурс като първият е социално измерение на Европейския съюз, т. е. първият документ, който комисията ще произведе ще бъде социално измерение на всеки един от петте варианта, вторият – финансовият, третият – глобалните измерения и т. н. Ние трябва все пак по време на нашето председателство да направим някакъв форум, който да е по някои от тези измерения на Бялата книга, за да можем дори в Европа да формулираме общо мнение по някои от вариантите.

Представете си, че ние се присъединим към една скорост, която е Европейският енергиен съюз и към нея не се присъедини Германия. Това въобще не би било работещо. Така че в една обединена Европа могат да се правят обединения за по-бърз напредък, но те трябва да са съобразени с всичко останало.

Ние бихме подкрепили включването ни в един по-широк отбранителен съюз и въпросът е, че трябва да ни вярват, че можем да се справим със задачите, които дават тези по-бързи скорости за напредване в обединенията.

Цялото интервю с Юлиана Николова е в звуковия файл.








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

България с нейната древна история ще пребъде и занапред

В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът  доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...

публикувано на 03.03.25 в 10:58

Училище "Родна реч" в Ница живее с българските традиции

От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на  Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..

обновено на 03.03.25 в 10:08

С Паметника на освободителите пловдивчани дават пример

Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...

обновено на 03.03.25 в 10:05

"Добро утро, ден!" с Лана Петкова

В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..

обновено на 01.03.25 в 08:21

Учители адаптират помагалата на брайловата азбука, а не държавата

Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в  училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..

публикувано на 28.02.25 в 15:40