Проф. Анна Мантарова от Института за изследване на обществата и знанието е ръководител на научен колектив от БАН, който представи сборник с изследване за принудителната миграция и измеренията и като регионален и глобален проблем.
В интервю за Радио Пловдив проф. Мантарова представи изследването: От 2011 г. до края на миналата година потърсилите закрила в нашата страна са над 64 хиляди като на 17 хиляди е предоставен статут на бежанци, а на 6800 санитарен статут. Виждате, че това са един доста мащабни цифри за нашата страна и съответно дават отражение върху обществото, върху общественото мнение – това са един доста сериозни цифри и именно за това ние търсим тези проекции в обществото ни от присъствието на тези хора, на някои временно, на други по-дълго.
Освен тези цифри има и един определен брой емигранти, които по една или друга причина не са регистрирани – нито на вход, нито на изход. Аз няма да коментирам адекватността на цифрите в статистиката, а ще насоча вниманието ви към резултатите от изследването.
Тя подчерта, че у нас думата бежанец, вече е изгубила предишното си значение, и е с отрицателна комутация.
По една или друга причина вече е формирана една по-различна представа за бежанец от тази, която съществуваше и в голяма степен повлияна от историческия опит, от историческата съдба на нашия народ е бежанец вече не е толкова бягащ от заплаха, а думата е придобила една отрицателна комутация, при това забелязахме, че отрицателно натоварени асоциации като ислямисти, фанатици, като отрицателно натоварени асоциации, по-често се срещат в райони с центрове за бежанци.
Значително по-голяма част – около 83 – 84 % считат, че те са напуснали родината си защото искат да се възползват от социални помощи в по-богатите страни или просто търсят по-богат начин на живот, в т. ч. работа и в страни, където животът е по-уреден, стандартът е по-висок. Искам да ви кажа и нещо друга в тази връзка - масово разпространеният възглед, че това не са хора, които бягат от война. Хуманността на българското общество все пак е доста висока – малко над три четвърти от населението счита, че държавата трябва да осигури на тези хора подслон, храна и медицинско обслужване – за подслон специално са 76 %, за храна в националната извадка 76 %, а в районите с центрове 69 %, а за медицинско обслужване без разлика 80 %. Макар че, когато след това става дума за други услуги, за да могат тези новодошли да се адаптират, да имат потенциал да се интегрират в обществото ни това вече процентите значително спадат. За такива услуги като образование, езиково обучение, работа процентите стават под 40 . между 20 и 36 – 7.
А колкото да заплахите, ние сме изследвали няколко вида заплахи и страхове съответно на хората – от една страна заплахи за сигурността, като имаме предвид и личната сигурност и сигурността на обществото и определено доминира страхът, че сред идващите може да има хора, които ще станат извършители на терористични актове и твърденията, че носят заплаха от тероризъм се подкрепя от 87 % от населението, което е изключително висок процент. Много разпространен е и страхът, че те ще започнат да се замесват в трафик на хора, на наркотици и ще извършват престъпления спрямо местните. Трябва да ви кажа, че основавайки се на статистиката след много внимателен анализ, който направих, на динамиката и състоянието на престъпността в гранични райони, където имаше струпване на бежанци, област Благоевград, и според статистиката не може да се установи някакво влияние на присъствието на емигрантите, поне статистиката не дава някакви отклонения. И друг страх, че това е прекалена финансова тежест за обществото ни и много силен страх, че емигрантите носят болести и това дава насоките, в които управленските органи трябва да действат, за да няма такава затвореност по отношение на емигрантите и хуманността, съпричастността, солидарността на българина да може да намерят по-добра изява.
Цялото интервю с проф.Мантарова е в звуковия файл.
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Alpha Research публикува последното си проучване: "Здравеопазването – абсолютен приоритет на българските граждани в бюджет 2025. Според 65% държавата трябва да харчи толкова, колкото има, а не да задлъжнява" Социологът Боряна Димитрова каза в интервю за Радио Пловдив: Когато става дума за приоритети при българите, то става въпрос за тук и сега,..
Има ли реален шанс за постигане на мир в Украйна и на каква цена? "Независимо от това, че Зеленски ще подпише очевидно споразумението със САЩ за редкоземните минерали, драмата на украинския народ, а и на Европа остава, а тя е – какви са гаранциите, че след като се подпише каквото и да е, Русия няма да продължи? Русия е доказала в..
Това, което направи впечатление в най-дългата реч, изнасяна от лидер пред Конгреса, са намеренията на САЩ по отношение на Украйна и до колко те се ангажират с гарантиране на сигурността. Всъщност сигурността на Украйна е основното послание, което излезе след заседанието на Съвета за сигурност на МС, коментира в предаването "Точно днес" бившият военен..