Резултатите от изборите са показателни в няколко посоки. Европейските граждани проявиха стинкт за самосъхранение, гласувайки на изборите. Имаше очаквания, че популистките и националистките сили ще спечелят и те намериха място в ЕП, но не в размера, в който се очакваше. Това донякъде предопределя бъдещата работа на ЕП, подчерта проф. Ингрид Шикова – експерт по европейски политики.
Второто важно е, че Европа преоткри своята мисия. Ако отначало ЕС бе за мир и помирение, сега на преден план излиза мисията за Европа, която защитава. Това се вижда и в стратегическия план по четири приоритета.
Постовете разбира се, са много важни. На първо място трябва да се намери нова форма за т.н. шпицен или водещи кандидати. Част от партиите бяха определили своите водещи кандидати, но те не бяха одобрени от Европейския съвет, който има правомощията за решение на този въпрос. Оттук нататък може би ще се върви в посока да има транснационални листи и тогава да има водещи кандидати.
Другото нещо е, че се намери някакъв баланс за съотношението мъже – жени и третото, което ни поразочарова, че в този избор не намери място нито един представител на Централна и Източна Европа. Долавям някакво чувство за вина, когато чета коментарите и публикациите.
Франция и Германия винаги са били мотор. Когато този мотор не е в синхрон, нещата в европейската интеграция не вървят добре и обратното. Но ако нямаше съгласие между Германия и Франция, щяхме ли да имаме „евро“?
Мен обаче ме безпокои това, че постовете бяха дадени на големите държави и само един – на малката Белгия. Големите държави от Западна Европа са Франция, Германия, Италия, Испания. Надявам се, че тези личности, които евентуално ще заемат постовете, трябва да имат съгласието на ЕП.
Разделението между старите и новите страни-членки ще бъде преодоляно, когато се изравнят стандартите на живот.
По думите на проф. Шикова, предстоят моменти, в които ЕС ще се движи по линията на диференцираната интеграция, в която има ядро, концентрични кръгове и периферия. От всяка една държава зависи къде ще се намира.
България прави опити да се окаже в ядрото на ЕС, но трябва обща визия накъде ще върви ЕС. Ако имаме общи цели и някои вървят по-бързо, а други по-бавно, това не е беда. Трябва да имаме общи цели с общи ценности и тяхната защита е правовата държава.
Чуйте повече от звуковия файл:
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..