„Безкрайно много уважавам социологическия подход и смятам, че той дава добри моментни картини. Никога обаче моментната картина на допитването, дори няколко дни преди това, не съвпада с моментната картина на настроението на току-що решилия да направи нещо в политическия спектър български гражданин“. Това подчерта геополитикът и преподавател в СУ „Климент Охридски“ проф. Марин Русев.
По думите му, понякога е оправдано да има значими разлики в прогнозите и резултата. Като аргумент, той изтъкна, че никой не е предполагал, че над 50%, т.е. 3 млн граждани, няма да поискат да гласуват, че 2,5% са гласувалите с недействителни бюлетини, а 3% са гласували за „човека, който никой не познава и който се беше скрил в пясъците. За това гласуване потенциалният електорат на град като Плевен си е дал гласовете и за подкрепата на Васил Божков са похарчени около 2-3 млн евро“, подчерта проф. Русев.
Проф Русев посочи и друг феномен, обезличаващ труда на социолозите и очакванията на политиците – в избирателна секция в турски град със значителен брой български турци, заради грешно подсказване, са дадени 700 гласа за отцепилата се от Корнелия Нинова партия – „Българска прогресивна линия“.
100% са и гласувалите за ДПС в с. Зорница, Хасковско. От тях гласувалите машинно са 100% - сред тях 40% са турците, 30% -ромите и 30%-българите. „Толкова ли нямаше поне един, който да не си харесва комшията...“
Проф. Русев уточни, че занимавайки се с политическа география, заедно с неговия екип от СУ „Климент Охридски“, са направили неочакваното откритие, че всеки квартал, и дори секция, имат електорална памет.
„През 2019 г. направихме цялостно изследване на електоралната традиция по региони и по секции и познахме активността – тя винаги се движи до средноаритметичната досега. А що се отнася за досегашния избор, надценихме силно и БСП, и ГЕРБ, но не очаквахме, че ще има по 2-3% изтичащи гласове в непонятни посоки. Това означава, че 70-те лева на глас, които е раздавал човекът в пустинята, могат да изкривят и следващия вот. Той вече започва да не прилична на това, което наричаме „електорална памет“, а на „електорална буря“ на отвяване на съзнанието на хората в определена посока“.
Проф. Русев направи прогноза, че ако политиците не се разберат, ще се стигне до предсрочни избори и тогава картината може да се окаже отрезвяваща.
През 2010 г. Колективът издаде книгата „Електорална география на България“, която завършва с изречението „Навлизаме в нов електорален политически цикъл“.
„След 10 години излиза, че сме познали „белия кон и генерала, който се появи“ – въпрос на цикличност и преобразяване на мантрата на хора, които винаги идват с думите „Ние знаем какво ще направим“.
Интервюто с проф. Русев чуйте от звуковия файл:
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..