Говоренето в Парламента - етикет, който трябва да се спазва

„В Центъра за анализи на политическата и журналистическата реч наблюдаваме политическата реч повече от 15 години, но генерални промени не се случват, защото наблюдаваме почти едни и същи лица“.  Това заяви доц. Надежда Сталянова – преподавател в СУ „Климент Охридски“ и основател на Центъра.

Тя  обаче изрази задоволство от начина, по който председателят на 45 НС Мика Зайкова още в първия ден от  съществуването му „внесе свеж полъх от трибуната – нещо, което всички  слушатели и граждани  очакват с нетърпение – интелигентно говорене по същество и с чувство за хумор и закачка. Видяхме – възможно е“.

По думите на доц. Сталянова, една от неприятните тенденции в парламентарното говорене е принизяването на публичната реч до едно битово, махленско-кръчмарско, скандалджийско ниво.

„Оставаме с впечатление, че няма диалог, защото в диалога всеки трябва да приеме част от тезата на своя събеседник или най-малкото, да го изслуша. А в махленския скандал всеки крещи своите аргументи и те не стигат до събеседника“.

Доц. Сталянова подчерта, че хората искат да чуят от устата на политиците аргументи, да видят човешкия им образ и че те са част от самите нас. Ако няма аргументи обаче, всички остават с чувство на безпомощност.

„Говоренето пред аудитория е етикет и той трябва да се спазва. Политиците от всички части на българския политически спектър  успяха да внесат някои от най-неприятните черти от езика на улицата“.  

Неприятните тенденции в политическото говорене могат да бъдат наблюдавани навсякъде в Европа. Съществуват и други примери – Британският парламент  с вековната си традиция, чувство за хумор и изисканост е пример за говорене по политически теми по много фин и въздействащ начин.

Повече – от звуковия файл: