Родени от красотата на мига, наситени с емоциите на радост и наслада от срещата с природата и преклонение пред нейната стихия, носталгия по отминали столетия, тъга, породена от човешкото отчуждение в големия град, чувствителност към изказа на човешката душа, извираща от дълбините на погледа. Такива са картините на художничката Велина Иванова, родом от България, която от дълги години живее и работи в Испания. Кога и как младата жена разбира, че иска да стане художничка?
Съдбата сякаш сама ме избра. Родителите ми разказват, че от малка съм хванала четката. Първия си автопортрет нарисувах, когато бях на 4 години и още не умеех да пиша. Оттогава постоянно рисувах в ателието на баща ми, който е ландшафтен архитект. Той е човекът, който ми даде първия тласък към изкуството. После завърших училището за изобразително изкуство в Троян, а след това и Великотърновския университет „Св. Кв. Кирил и Методий“. Важно място в развитието ми като творец играят моите учители – художниците Мотко Бумов и Георги Стойков, от които най-много научих още преди да вляза в университета.
След спечелена стипендия на 22-годишна възраст Велина заминава за Испания, където продължава обучението си в известното художествено училище в Чинчон. Оттам се завърта колелото на нейната творческа кариера – изложби, конкурси, награди… Благотворно е влиянието на двете култури върху развитието на художничката. В родината си усвоява живописната техника „Ала прима” (бързо рисуване, при което не се изчаква до пълното изсъхване на боите). В Испания усвоява тънкостите на веладурата (техника, която се състои в нанасянето на полупрозрачни слоеве върху основния живописен слой). В известен период от творчеството си създава творби в стил реализъм, граничещ с абстрактното изкуство и сюрреализма. Работи с маслени бои, акварел, туш и перо.
Обикновено художниците се съсредоточават само върху една техника. Аз обаче развих умения в четири вида техники и продължавам да работя върху тях. Това е много важно за мен. Смятам, че те взаимно се обогатяват и дават по-голям тласък в развитието ми – споделя художничката.
Природни и градски пейзажи, портрети на хора и животни, концептуална живопис – безкрайно широк е диапазонът на творбите на Велина. Какво я вдъхновява, за да рисува?
Вдъхновява ме красотата, прекрасното, всичко, което има излъчване – обяснява Велина. – Портретите са много важен жанр за мен, тъй като те предават излъчването на човешката душа. Тя е пропита в очите, в погледа, в цялото изображение с комбинацията от цветове и нюанси, в композицията.
Сред портретите откриваме и образа на испанския крал Хуан Карлос I.
Още първата година, след като спечелих стипендията, се запознах с един човек, който абсолютно алтруистично през всичките тези години се грижи за моята кариера в Испания. Казва се Хосе Гонсалес Ониева. Благодарение на него осъществих контакт с испанския крал Хуан Карлос I и изпълних три поръчки за него – разказва младата жена. – На една от картините кралят е в своя кабинет, на другата – с униформа, третата е на любимото куче на краля.
Сред концептуалните картини на Велина особено силно ни привлича една, наречена „Исус на нашия път”. В края на интервюто не устоявам на изкушението да попитам художничката за повече подробности около създаването на тази картина:
Тя носи в себе си дълбока идея. Рисувана е през 2005 г. Идеята за създаването й се роди в Толедо, докато вървях по една наклонена улица, която много ми хареса. И докато правех снимка в перспектива, се изля вода – във формата на Исус Христос, разпънат на кръста. След това по снимките, които бях направила, нарисувах картината. Идеята й е много ясна: Исус Христос е на нашия път и ние вървим по него, независимо от това, дали го искаме или не, дали имаме познания в тази област или сме незнаещи – сподели Велина.