Не се наблюдават сериозни екологични проблеми в Черно море

В момента в Черно море не се наблюдават сериозни екологични проблеми. Това съобщи за Радио Варна Таня Милкова, началник отдел в Басейновата дирекция за Черноморския район. Най-замърсените райони по крайбрежието са Варненският и Бургаският заливи. От две години се събира информация относно състоянието на отделни места. През тази година ще бъде направен анализ на дългогодишния ефект от дънното тралене. Проучванията ще се правят със специализирана техника за заснемане на морското дъно, за да се определи изменението на местообитанията.

Като цяло може да се каже, че в момента в Черно море при нашите изследвания и на база на информацията, с която , не се наблюдават сериозни екологични проблеми, които са свързани с непосредствена заплаха за състоянието на морето.

Разбира се, има локални влошавания, има локални специфики, но като цяло за щастие, на този етап, не е възможно да говорим за сериозни екологични проблеми.

Къде са локалните влошавания?

Зависи разбира се от спецификата на морската среда. Например, двата залива...

Говорим за Варненския и Бургаския заливи?

Точно така. Те в българската акватория са подложени на по-комплексен антропологичен анализ, различни ползвания от човешката дейност. Разбира се, там натоварванията са малко по-високи. Нашите проучвания са насочени вече и в местата с по-силен корабен трафик. Също така местата, които са свързани с по-силен интерес за риболов, но тепърва набираме повече данни в тази насока.

Проучванията са започнали в рамките на последните две години и са още в много начален етап, за да можем да дадем някаква оценка.

От Варненския и Бургаския залив къде състоянието е по-тежко?

Състоянието и на двата залива е определено на този етап като умерено. Не може да се направи сериозна диференциация между състоянието на двата залива.

Казахте, че няма сериозни проблеми. Несериозните кои са?

Проблеми има най-различни и може да се окаже, че някои от тях са сериозни. Например, един от проблемите, върху които ще се фокусираме и имаме планирани мерки вече по приетата в края на 2016 г. Морска стратегия, е дългосрочното наблюдение на ефекта на дънното тралене.

Все още няма дългосрочни проучвания и натрупани достатъчни масиви от данни, които да ни позволят да направим оценка на степента на въздействие от дънното тралене - до каква степен то уврежда дънните местообитания и свързаното с това биоразнообразие на цялостната морска екосистема.

Затова има планирани, които ще стартират – надявам се, настоящата година. В рамките на изискванията на Морската стратегия, която включва период от 6 г., се надяваме да имаме достатъчно обективна и обоснована информация, която да ни позволи да предприемем конкретни мерки.

На този етап, съгласно издаваните от ИАРА ежегодни заповеди за разрешаване на риболовни дейности, е забранено използването на тралиращи средства, вкл. дънно тралене, в тримилната акватория. Идеята на проучванията в рамките на морската стратегия е да установи каква е реалната ситуация на морското дъно.

Как ще се правят самите проучвания?

Изискват специализирана техника, която прави заснемането на морското дъно и позволява да се определи степента на увреждане на неговата цялост, позволява да се определят преобладаващите видове, които обитават морското дъно. По този начин се дава информация дали това са типичните видове, дали състоянието на местообитанията е увредено или не, какво е тяхното разпространение, тъй като дънните местообитания може да се каже са основата за развитие на биоразнообразието в Черно море. Там рибите хвърлят хайвера си, много от организмите се размножават.

Проучванията за дънното тралене се предвижда да започнат от следващата година.

Цялото интервю с Таня Милкова може да чуете в звуковия файл: