"Радио Варна представя": "Дари коса за онкоболен" - каузата, която вдъхва живот

Да дариш косата си, която си отгледал с любов за направата на перука за онкоболен човек, е жест, който няма нужда от обяснение. Това е усещане, удовлетворение, добрина и пример в света, в който живеем днес. В поредицата "Радио Варна представя" Ви срещаме с две дами, споделили каузата да дариш коса и приели я като своя - Кина Кудева-фризьор и д-р Ася Консулова-дарител на коса и медик в Клиниката по онкология в УМБАЛ "Св.Марина"-Варна.

Добър ден в ефира на Радио Варна ще кажа на две дами – Кина Кудева, известен фризьор и стилист на коси и д-р Ася Консулова , която работи в клиниката по онкология в университетската болница „Св.Марина” във Варна, здравейте!

Здравейте!

Темата на нашия разговор е с много социален отпечатък, много важна. Защо избрахме да говорим на тази тема, защото когато на един човек му се случи лошата диагноза „рак” минава през ред събития. Вие като доктор ще го потвърдите. Нещо, с което първо се сблъскваш, това е диагнозата. Второто е раздялата с косата. Точно поради тази причина сега ще си говорим, за да тръгнем от диагнозата и надявам се да стигнем до благополучния положителен край – коса на главата и здраве в душата.

Нека започнем от вас, докторе, тъй като вашата работа е свързана всекидневно с такива хора. Дами, защото най-често дами са покосени от тази зловеща диагноза „рак”. С какви жени, говорим си за жени най-общо казано, но нали, да не забравяме, че за съжаление попадат и другата група хора – мъжете. Предполагам, че жените са повече в клиниката-така ли е?

Д-р Ася Консулова: Не, и мъже, и жени страдат от различни форми, различни локализации  на рак. Жените като малко по-суетни и в крайна сметка като пол, който се грижи повече за стил и визия, обръщат малко повече внимание на косата. И от тая гледна точка те малко повече страдат от загубата на косата. Често естествено при тях е по-дълга и се отразява по-силно на тяхната психика, тъй като загубата на косата за тях често е ежедневно напомняне, че имат някаква болест, която трябва да лекуват, която не само те виждат, но и всички останали. Тъй като с косата, с времето може да опадат и вежди, и мигли, и образът на такъв човек веднага се разпознава в обществото. И те много често страдат повече от това.

И бързам да попитам. Тъй като всекидневно виждате такива дами, когато сложат коса, която им е дарена, защото темата на предаването е такава – даряването на коса за онкоболни, какво е усещането. Една идея по-щастливи ли са?

Д-р Ася Консулова: Различно е. Много жени при първата среща казват, това, че косата ще падне няма такова значение.

А дали наистина е така?Аз имам много приятели, които минаха през този момент?

Д-р Ася Консулова: Всички така казват в началото, защото в началото е шокът от такава диагноза и  са фиксирани върху един вид по-важното, а по-маловажното – суетата или липсата на коса, го оставят във времето. Но наистина всеки ден погледът в огледалото им напомня за това нещо. Така че, наистина загубата на косата им се отразява изключително много. И когато се появят с новата си коса, с новата си перука има един леко закачлив поглед, очакващ комплимент. Винаги такъв човек се появява с усмивка защото видите ли аз изглеждам по друг начин, погледнете този път реших да съм блондинка. Различен вариант, в който очевидно е, че са щастливи от това, че все пак имат някаква промяна в положителна насока. Имат коса на главата си.

Не случайно сте тук като медицинско лице, но и като човек, който е дарил своята коса съвсем на скоро. Как се решихте на този акт?

Д-р Ася Консулова: Тя моята коса беше много дълга. Бях решила да я подстрижа и реших, че ежедневно обяснявам какво е да пада косата, да загубиш косата си, кога се случва това, и че бих могла един път да направя обратното – моята коса да послужи на някой друг и не да махна косата някога, а да помогна за слагането на косата, което е доста дълъг и труден процес. Но това, което се изсикваше, да се даде коса, да се дари за някой, който да има по-голяма полза от нея и да може да я носи.

Чувството, след като отрязохте косата си?

Д-р Ася Консулова: Много хубаво! Много хубаво! То е, далеко е от самото изготвяне на перука. Отрязването на косата е само първата стъпка. След това има дълъг  процес (Да, Кина ще разкаже след малко),в който други участват, но мисълта да направиш този ден това добро. Нали, това е коса, която, примерно аз дарих около 40-сет см., но това е коса, която примерно е расла три години. Т.е. това нещо да послужи на някой друг лично за мен беше много удовлетворяващо и хубаво.

Малко ще ви върна в една психологическа точка. Три години отглеждане на коса, но за тези три години, предполагам, че сте имали моменти на много щастие защото то остава във всяка една частица от нас, дори и в косата.

Д-р Ася Консулова: Да! Надявам се! Надявам се да послужи на някой човек и който да носи един път в живота си и не му се налага повече многократно да я носи. Да я имат само като спомен като нещо, което е преодолял във времето.

И, което да му дава куражa за живота напред. И към специалиста, който всъщност е втората стъпка, след като човек реши, че ще дари косата, човекът, който ще я подреже правилно. Защото и тук си има техника. Кина Кудева, която преди малко ви представих.

Кина Кудева: Първо да кажа, здравейте на всички слушатели! Основното, което се случва при нас, когато дойде човек казвам дано да няма нуждаещ се! Дано да няма хора, които се нуждаят от тези перуки!

Нека да започнем оттам – как вие се решихте да започнете да работите с асоциации, с перукерски студиа? В крайна сметка това е един хуманен жест.

Кина Кудева: И много енергия..понякога положителна, понякога отрицателна, която трябва да оставяме в рамките на салона и хората да си тръгват от нас с положителна енергия, с усмивка и надежда. Всъщност мои клиенти ме потърсиха – деца, по-големи жени и момичета. Просто стана един поток – една след друга започнаха да идват при мен.

Преди колко време започна цялата тази инициатива?

Кина Кудева: Преди около шест, може би седем години. Но досега аз не съм го афиширала никъде, защото за мен това не е нещо, с което можеш да си правиш реклама, защото това е здравето на хората. Имали са желании да ни снимат от телевизии, понеже страшно много хора идват ежедневно. Имали са желание да правят предаване с нас за това, но за мен това не е начин, с който мога да си правя реклама. Това е един добър жест.

Човешки жест!

Кина Кудева:Човешки жест! Идвали са при нас болни, на които съм бръснала глави, в момента са живи и здрави. Радваме се за тях!

Слава Богу!

Кина Кудева: За щастие нямали сме клиент, който да сме загубили. Все по-малко се случват случаите, в които се свързват с нас болни дами (по-скоро дами, отколкото господа). Аз дори запознавам болни, които имат нужда.

Помежду си, за да обменят информация и да се подкрепят взаимно?

Кина Кудева: Да, дори жени, които желаят да дарят косите си ги запознавам и свързвам и те после си остават с едни такива добри чувства и добро приятелство. Идват в салона, запознавам ги, срещам ги. Всички плачем, усмихваме се, радваме се. После се интерсуват от тяхното състояние как протичат процесите на възстановяване. После момичетата идват даряват перуките си на други момичета ако има нужда. Поддържаме вече техните здрави, нови коси, които излизат още по-хубави, още по-здрави, чупливи, гъсти и т.н. Но това е, това е нещо, с което правим добро.

И можем само да се чувстваме горди.

И тъй като се заговорихме, че даряването на косата е един акт, много дълбок, който идва от нас и в старанието си да направим добро, в желаието си да направим добро подсъзнателно очакваме да ни се върне добро и предполагам ще се съгласите и двете с мен?

Кина Кудева: Така е! Всъщност, ние хората правим добро, когато имаме нужда доброто да влезе в нашия дом и някаква хармония да настъпи в нашата душа. Очакваме да ни се случат хубави неща и имаме нужда от това. Тръгваме от тези подсъзнателни подбуди и след това вече намираме къде да приложим това, което сме решили да правим. Та, идват при мен хора с желание да помогнат, но те искат да помогнат изначално на себе си. Повечето не си признават, но това е подсъзнателно.

И в това няма нищо лошо!

Кина Кудева: И в това няма нищо лошо, защото нека да се пръска добро и да се връща добро! Искам преди всичко да кажа на всички, които са се решили да дарят косата си – да имат правилната оценка на състоянието на своята коса.

Това е много важно!

Кина Кудева: Много е важно! Идват дами при мен, чиито коси не са в добро състояние. Аз немога с риск да обидя някой, директно да кажа – не вашата коса не е подходяща – казвам го, но гледам да има всякакви заобиколни начини, с които по-меко да звучи. Но идват хора с къси коси. Има едно условие – косата трябва да е минимум, вече 30-сет см.

Образно казано до къде трябва да бъде косата?

Кина Кудева: Косата, която даряваме трябва да бъде 30-сет см. Досега беше 25см., сега малко вдигат летвата защото има страшно много коси, които са 20-25 см.

Малко над кръста, т.е. трябва да е дължината?

Кина Кудева: Важно е аз откъде ще подстрижа косата! Важното е краищата да са здрави. Въпросът е дължината на косата да е 30-сет см. Оттам нататък те (перукерите) премахват колкото трябва, освежават. Няма значение дали са боядисани косите, няма значение дали са естествени косите (като цвят) – въпросът е да е здрава, хубава коса. Да не е нещо, което после няма да се ползва. Една перука се прави от няколко коси – от три до четири коси, които трябва да са със сходен косъм. Затова от Асоциацията, с която работя аз – казват, че има коси, които чакат шест години, за да бъде направена перука от тях. Защото дамите дават косите си и започват да звънят след две седмици – Какво стана, има ли резултат, хайде няма ли да направите перука на някой? – а всъщност всяка коса чака своето допълнение. Коса, която да е сходна с нея и да може да се направи една хубава, нормална перука. Та, мили дами, изчакайте. Никой няма да злоупотреби с вашите хубави коси. Отглеждането на една коса не коства много, коства това да я загубиш – много. Ако може да се помогне на някой, дано да няма на кого, но ако трябва, естесвено – това е начинът.

Мисля, че е много хубаво да кажем, че много деца се включват в тази инициатива. И това е хубавото, че родителите, всъщност учат децата си на благотворителност.

Кина Кудева: Да, много се включват. Да това е начинът да се научат на благотворителност. Учат децата си да бъдат добри и да правят добро. Това нещо се отразява не само в това да дариш своята коса, но и във всичките отношение между малките деца. Трябва това да го зараждаме в нашите деца от ранна детска възраст. Това да бъдат добри, да правят добро.

И понеже д-р Косулова каза, че й е било много хубаво, когато се е разделила с косата си, знам , че някои от Асоциациите издават и дипломи , и сертификати на хората дарили – вие получихте ли такава награда?

Д-р Ася Консулова: Наградата е усещането, не самия сертификат, който е точно една хартийка.

Точно така! Но все пак е нещо, което да ти напомня. Децата, бъдещето поколение да види – ето, мама е направила това.

Д-р Ася Консулова: Да! Това не е еднократен акт. Това е дълъг процес. Защото сега докато слушах Кина какво казва, че детето дарявайки косата, това не е едно добро дело да помогнеш,примено на възрастен човек да пресече улицата. Това е толкова дълъг процес и толкова голямо, обучаващо децата действие, така че това влияе върху психиката на детето. То осъзнава, че за едно добро дело не става от днес за утре, а трябва много дълго време усилие и упоритост, за да постигне нещо толкова добро. А по отношение на самото даряване, смятам, че това също доставя огромно удовлствие на децата. 

И тук веднага другият въпрос – как се занимават децата в салона, особено когато са част от една толкова голяма кауза?

Кина Кудева: Много е забавно.

Разпитват ли?

Кина Кудева:  Да, разпитват, интересуват се. За тях е много забавно, за тях е едно много различно преживяване. Но пак зависи от нас, ние трябва да ги накараме, да им вдъхнем добро, да им вдъхнем желание да знаят, че това нещо отива при някой, че ти правиш добро на някой. И така... Но има го и другият елемент на момента – даряване на коса. За нас, това което правим е едно велико, голямо чудо да отрежем косите си и да ги дарим. Но в Асоциацията – те доста често правят перуки и даряват. Аз работя с Асоциация „Промени живота си сега” – тази инициатива е тяхна. Та, те даряват доста често перуки. Но какво се случва – има страшно много коси, които се изпращат. Различно качество, има различно количество коси – те немогат да насмогнат да направят толкова много перуки. Изработването на една перука отнема около три седмици. И те правят без абсолютно никаква помощ това. Те безвъзмездно даряват перуки. Затова трябва търпение. Това изисква време.

Нещото, за което си говорим е правенето на перуки и веднага идва един такъв въпрос – в страната още е дълги години има много хора, които са правили тези перуки. Хора, които са работили в театрите и операта. Хора, които са били подготвени. Незнам сега дали изобщо се учат млади хора да правят такива перуки. Може би не, по-скоро масовото учение към фризьорството, стилистиката около косата е нещо, което загърбва, за съжаление тази професия? И в този ред на мисли, една много хубава инициатива, която дай Боже да се случи след време – да има такова училище за перукери.

Кина Кудева: Да има такива курсове, да. Ако има повече хора, които да се учат да правят перуки – това е един много хубав занаят, мисля, че ще има приложение, не само в България. Просто няма достатъчно кадри. Ако се првят такива курсове, ще може да се даряват коси, направени на перука по време на тези обуичения. Така ще се даряват много перуки.

Ето това е идеята, всъщност.

Кина Кудева: Това ми е идеята и единствената мисъл.

За съжаление китайският пазар явно и тук залива производството и хората, които са тази професия, на перукер, остават без работа.

Кина Кудева: Една перука варира между 800 и 2 200 лв. – една хубава перука от ествествена коса. Средна дължина – около 800лв., дългата естесвена коса около 2 200 лв. Като има перукери, които взимат косите и след това ги даряват, но взимат цената на труда. Тогава цената им излиза на около 600-650лв. Защото коса има много, но труда е най-важния. Трудно е да се отгледа една коса, трудно е и да се разделиш с нея – но това носи много положителни емоции.

И отново към д-р Коснулова, тъй като всячески вие се срещате с тези жени, работейки с тях – предполагам една такава сума е непосилна за една жена в такова положение, защото самият процес на оздравяване коства финансов ресурс.

Д-р Ася Консулова: До момента на достигането да имаш нужда от кола, те вече имат доста финансови разходи. Тъй като не всичко се поема от НЗОК. Много пъти се поемат само част от нещата, по-добро ниво на обслужване, изисква по-добро заплащане. Много хора могат да си го позволят, но много хора не могат. Има протоколи, естествено, които са по здравна каса и се издават на всеки пациент, тъй като не от всяка химиотерапия пада косата. Тя трябва да е такава, че да предизвиква косопад. И тези протоколи покриват някаква част от перуката, но много по-малка. Държавата покрива много малка част от тази перука. Затова за много хора ориентирането е ценово – каква перука ще вземат. По-възрастни хора, пенсионери нямат възможност да си закупят – те просто използват този протокол и това, което покрива. Много хора имат възможност да си позволят по-скъпа перука и тогава вече имат избор. Някои директно, както каза Кина, се свързват с познати или приятели, които даряват за тях.

Да, тук исках да попитам по какъв начин ги насочвате? Защото вие сте първите хора, с които се срещат, когато получат диагнозата, когато се лекуват. Информацията постепенно идва.

Д-р Ася Консулова: Слабо място е нашата система, тъй като лекарят до момента в България много рядко някой насочва директно някъде. Нямаме психолози в тази посока. Аз съм работила на няколко места в чужбина и там имаше естетик – жена, която се казваше естетик в Белгия, във Франция. Там хората са насочени към това първо да образоваш жена, т.е. има система, която предоставя информация на пациента. Не само жена, може да бъде и дете, може да бъде мъж. И от момента, в който има достатъчно информация ти можеш да вземеш информирано решение.