„Париж – Буенос Айрес: една любовна история“ във Варна

Забележителното дуо Мария Мартинова (пиано) и Сирил Гарак (цигулка) ще представи програмата от своя албум “Париж-Буенос Айрес, една любовнаистория” в незабравим концерт-спектакъл на 20 май от 19.00 часа на сцената на ФКЦ. Една от големите звезди на българските театър и кино - Юлиан Вергов - се присъединява към дуото, давайки глас на поети от двата свята, в загадъчно и вълнуващо пътешествие отвъд естетическото съучастие между двата града – Париж и Буенос Айрес – в което музиката и поезията се срещат и сливат, за да разкрият дъха на живота във всичките му аспекти. Родена във Варна, Мария Мартинова започва да свири на пиано на 7 години, вдъхновена от богатото музикално наследство във семейството си. Преди да бъде приета в НМА Проф. П. Владигеров, тя завършва с отличие НУИ „Д. Христов” във Варна. Като носител на стипендия на името на Владимир Хоровиц прекъсва образованието си в България и заминава за  Джулиард скул в Ню Йорк. Там учи при Й.Каплински и Й.Калихстейн, както и при Ф. Галимир, А. Фулър и С. Сандерс. Взема бакалавърска степен от Джулиард и магистърска от Кралската академия по музика в Лондон, където учи при Хамиш Майлн. Прависледдипломна квалификация в консерваторията в Ротердам, която завършва с отличие. Преподава в същата консерватория като асистент на Акиле Деле Винье. Избрана е като професор по пиано за 2011 в Международното училище за гостуващи професори в Музикалния институт на Папския католически университет в Чили.

Как се роди идеята за този проект?

Идеята се роди преди много години. Може би 2007 г., значи вече стават десет години. Аз много исках да направя солова програма, в която да смеся френски репертоар с аржентинско танго. Първоначалният цигулар, с когото представяхме тази програма беше друг. Не беше Сирил Гарак. Със Сирил работим по тази програма от 2011 г. През м. март започнахме да правим записа, а албумът излезе в края на 2015 г.

Любовта към тангото и тук я има. От къде и как?

Това е дълга история. Любовта към тангото дойде много изведнъж, много отдавна. При мене започна с първоначалната ми среща с музиката на Пиацола, който между другото е върхът на айсберга. Това винаги съм го казвала, когато ми задават подобен въпрос. Това е една много малка част от репертоара на тангото, но е тази част, която е позната на широката публика. Първоначалният ми контакт, първоначалното сблъскване, такова-фатално с тази музика беше преди много, много години. Още в България, като  студентка в консерваторията си спомням ми пуснаха музика на Пиацола-подлудях. Това ме гонеше години наред. Беше останало като един вид призрак и тегнеше над мене тази музика. След това огромно влияние ми оказа един филм "Урок по танго" на английската режисьорка Сали Потър. Много силно ме тласна към тази култура. Една от големите ми мечти беше да съм танцьорка на сцена. Не се сбъдна в този ми живот. Поне не по начина, по който мечтаех. Гледайки този филм за мене беше ясно, че аз трябва да танцувам танго. От там тръгна всичко, но това стана много постепенно-тези контакти с музиката. Първоначално с музиката на Пиацола, след това гледането на филма. Това беше в рамките на период продължил много години. Когато се стигна до уроците по танго, когато започнах да откривам танго репертоара моят преподавател по танго ми беше казал, че ако искам да танцувам добре, то трябва да познавам музиката изключително добре.Много бързо след това, просто беше такова обсебващо и неконтролируемо желанието, то не беше вече и въпрос на желание , а някаква вътрешна нужда да свиря тази музика. Не можех да я контролирам.

Искате ли нещо специално да кажете на публиката по света, не само на тази във Варна с този проект „Париж – Буенос Айрес: една любовна история“?

Тази програма не е свързана само с тангото. Много силно присъства тангото в нея и предимно, но да не забравяме, че представяме и музиката на Дебюси., поезията на символистите, на едни от най-важните танго лирици също така. Идеята е един разговор за любовта и за смъртта . За мене това са две много силно и фундаментално присъстващи теми в изкуството като цяло. Идеите  при изграждането на тази програма бяха не само чисто музикални, естествено има и много личен момент. Защото любовта, взаимоотношенията мужду хората бяха неща, които много силно ме вълнуваха в последните няколко години. По чисто лични причини. Това беше репертоарът, чрез който в този даден момент да изразя, това което аз усещам, чувствам и мисля по тази тема.

Цялото интервю, чуйте в звуковия файл: