Иван Ненков за удоволствието да колекционираш емоции

172 творби на 50 известни български художници показва колекционерът Иван Ненков пред варненската публика. Около 130 живописни платна и 30 скулптури, фотографии, графики и камъни, събрани от природата са експонатите в изложбата, която бе подредена под мотото "30 от 70". Изложбата е юбилейна и показва смисъла от 30 години колекционерска дейност в 70 години живот.

"Тази изложба е продължение на диалога, който аз водя с художниците от много години. Той е и едно взаимно оглеждане. Затова тази изложба е общозначима, но е и много лична и много важна за мен и за голяма част от авторите. Просто исках да направя нещо ценностно, нещо по-различно, нещо предизвикателно и сега то е факт. Затова и избрах нейното показване в Художествената галерия Борис Георгиев - Варна на своя юбилей", споделя Иван Ненков.

Интересът му към изкуството се поражда още в родната Трявна. През 1987 година животът го среща с художника Сашо Анастасов /на снимката вдясно/ и така се ражда страстта му към колекционирането.

Днес Иван Ненков представя събраното за 30 години с много емоция и страст пред публика във Варна. Експонатите в изложбата са разположени в Градската художествена галерия до 8 ноември.

 - 99 процента от творбите, които колекционирам са съвременно изкуство. Някои от авторите станаха вече класици, защото за жалост си отидоха и не са вече между нас. Но всички автори, които имам се познавам лично с тях.

Любими автори имате ли? 

Имам все пак любими. Те са ми и приятели. Милко Божков, Веселин Начев, Васил Василев, Емил Попов, Сашо Анасатсов, Ангел Станев, Стефан Лютаков.

За първи път ще покажете млад автор на тази изложба

Като колекционер и меценат аз съм длъжен да търся и откривам нови автори, да им помагам по някакъв начин. И този път имах щастието да попадна на млад автор, завършил миналата година Художествената академия в София. Драго Дочев се казва. Видях случайно неговите неща, бях силно впечатлен и пожелах да бъде включен сериозно в цялата експозиция.

С каква цел колекционирате – хоби, инвестиция, меценатство?

Доставям си удоволствие. Значи може да се каже хоби. Инвестиция може би ще бъде за наследниците ми. За жалост те са в чужбина. Меценатство? Да, то е свързано с хобито, но в никакъв случай не е влагане на средства.

Малко колекционери дават публичност на своите занимания. Защо според Вас?

Според мен причините са няколко. Едната е, че това за тях са някакви инвестиции. Другото е, че не всички от тях имат ясен произход на парите. Третото е, че голяма част от тези хора нямат контакт с автора и за това за тях картината е просто една матерлна придобвика. И другото е, че те изпитват страх някой да не ги обере. Те повечето стъпват на стари майстори, чиято цена е вдигната, държат ги по сейфове. Не говоря за Боян Радев който демонстрира своята колекция и аз шапка му свалям.

Голяма ли е Вашата лична колекция?

За тридесет години ... Мисля, че е добра.

Смятате ли, че изкуството у нас се продава евтино спрямо неговата истинска стойност?

Не. Изкуството не се продава евтино. Смята се, че това му е цената, защото все пак ние трябва да гледаме и какви са доходите на хората. Преди време се смяташе, че една графика трябва да струва около една средна работна заплата, а едно масло трябва да бъде около четири, пет заплати. А в момента цените са много повече от това. Изкуството е действително елитарно и не всеки може да си го позволява, но би трябвало повече хора да могат да си го позволят. Не смятам, че евтино.

Колко от тези автори, които колекционирате са на световно ниво?

На световно ниво силно казано, но на европейско има. Сигурно има от скулпторите, от художниците Милко Божков, Стоян Цанев са на абсолютно европйско ниво, но самите те не търсят изява навън.

Това не е ли странно?

За изяви навън трябва да има мениджъри, което в България още не е развито и всеки си е сам и мениджър и търговец и всичко. Има автори, които продават навън, но те задоволяват една много елементарна прослойка в западните страни. Те ги продават много евтино. За мен това не е изкуство. Истинското изкуство ние не го предлагаме навън.

А какво мислите за тези световни търгове на изкуство, където цените удрят тавана? Бизнес ли е повече това?

За мен това е бизнес и за мен там има много небясними неща както при футболистите. Това са нереални неща. Не знам докъде ще се стигне. Какви милиони за картини. За мен това не е нормално.

Удоволствие ли е това Ваше занимание?

Изцяло удоволствие, в което трябва да се работи, много трябва да дадеш от себе си. Но то удоволствието по начало не може без да има взаимност някаква и без да поработиш върху това.

Цялото интервю на Светлана Вълкова можете да чуете в звуковия файл: