Надпис на български на 400 километра от Отечеството

Чували ли сте поговорките  „Българин без земя е като риба без перки" и  "Българин без земя е като къртица без нокти"?

Използват ги нашите сънародници от Бесарабия, които от векове живеят там. На 29 октомври е Денят на бесарабските българи, които отбелязват 179 години от строителството на  трипрестолния храм „Свето Преображение Господне“, открит официално през 1838 година в Болград.

Историческата справка показва, че българско етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Но значителното българско присъствие е от края на 18 и началото на 19 век. След всяка  Руско-турска война  с оттгелянето на руските войски тръгват кервани от хиляди българи, главно от източните части. Българите напускат родните домове и предизвикани от набезите на кърджалиите.

Така в чуждата страна се оформя голяма българска диаспора, която през годините има различен статут на управление.

Голямо уважение българите отдават на генерал Иван Инзов,  който оглавява Попечителния комитет за чуждите поселници в Одеса и развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия. Той основава и Болград през 1821 година от български заселници, а техните наследници и днес почитат руския генерал като основател на града.

На 29 октомври 1838 година, след пет годишно строителство, се освещава трипрестолния храм „Свето Преображение Господне“. 

Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам  Мелников.

В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни.

Тогава за първи път звънват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла Южна Русия.

На 28 юни 1858 година със съдействието на управителя на Молдова, българинът Никола Богориди, отваря врати Болградската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, която изиграва много важна роля в Българското възраждане. Гимназията подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г.

От средите на бесарабските българи произхождат военните- Георги Агура, Георги Тодоров,  Данаил Николаев, Иван Колев, Олимпи Панов, големият български учен и първ ректор на СУ "СВ. КЛимент Охридски"  Александър Тодоров – Балан, министър - председателите Александър Малинов и Димитър Греков, много историци, сред които  Димитър Агура,  Иван Забунов , Михаил Канев, Михаил Станчев, Николай Руссев , Николай Червенков, творците Иван Минковски, Иван  Шишман, Йона Тукусер , Кирилл Ковалджи , Руслан Мъйнов и други

Всяка среща с българите и българския дух е празник за сънародниците ни от Бесарабия, в това са се убедели участниците в международния колопоход до Болгрод.

Няколко пъти с тях са се срещали Атанас Сивков и Огнян Колев, за първи път със сънародниците ни в Бесарабия общува учителят по литература  Даниела Куртева. 

„Тук се говори на български” – такъв надпис в българското училище в Болград впечатли участниците в първия международен колопоход до Бесарабия. Да се срещне с българската общност в Бесарабия била мечта на участниците в похода. 

Снимките са пред българската гимназия в Болград и от неделното училище, където в класната стая българите поставили надпис "Тук се говори на български".