Йордан Данев е от музикантите, които работят тихо, без излишен шум около себе си, но системно и целенасочено, и с интересни идеи. Не е фен на станалото задължително, като че ли, "фейсбук говорене" и това донякъде го "скрива" сред изобилието от музикална продукция. И въпреки че е акордеонист с дългогодишен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и автор на музика. И в двете има немалък опит вече - писал е за много танцови постановки, негови композиции се свирят от различни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят участието му в някога съществуващото трио "Нестинари" (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков гайда), преди година участва в проекта "Музика в портрети" на Оркестъра за народна музика на БНР, има един записан албум с група "Лот Лориен" и десетки аранжименти за певци и инструменталисти в областта на българския фолклор.
В предаването "Срещи в 7/8" направихме премиера на неговата композиция "Мечтание", което бе повод и да разкажем за една малка част от музикалния му път до този момент.
Цялото интервю и музиката чуйте в звуковия файл.
(...)
Кое е твоето истинско "Аз" - акордеонът или композирането?
По-скоро творческата работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, докато акордеонът си остана по-периферно занимание, но... все пак си ми е инструментът. Творческата работа е много интересен процес, постоянно ограмотяване в нови неща...
Тази несигурност, която я има във всеки автор, поне така си мисля, как се преодолява? "Това ли е точно, което искам?", "Абе, хубаво звучи, ама ми се иска някой друг да го чуе..." Има го този момент, нали?
Да, определено. Не толкова като композиция, колкото като реализация на композицията - като звук, като баланс, като мащабност, дали е постигнато това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, докато диша ще го прави, и винаги ще е в търсене, и в съмнение, важното е човек да трупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност първо да ги реализира, и да ги представя. Реализацията не е малък проблем.
Ти казваш "игра" на композирането ли?
Да.
Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са "верните ноти".
О, да, определено. Не е сериозно, ако не си сигурен в това, което пишеш. Човек трябва да знае какво прави. Естествено понякога му се получава по-добре, понякога не чак толкова добре. Винаги има поне още едно решение, което е по-добро.
А когато е минало време?
Тогава малко моментът е сложен с възприятията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предишни моменти, минат ли 2-3 години, изглеждат ми малко лековати. Но мисля, че е нормален процесът. Това е добре, че ми изглеждат по този начин, защото иначе си спрял.
"Мечтание" - ние загатнахме в началото на разговора за тази пиеса, която ти представи с Оркестъра за народна музика на БНР миналата година. Но сега я реализира като самостоятелен проект.
Тази пиеса се появи на бял свят вследствие на поканата от страна на БНР да участвам в проекта "Музика в портрети". И това което бях направил за оркестъра, го реализирах студийно. Мога да спомена хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).
Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която сега ще чуем?
Чисто технически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата.
А онова "мечтание" преди година и това "мечтание" сега, едно и също ли са?
(смее се) Мисля, че да. За една година не се е променило много в главата ми. Но аз така или иначе като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо конкретно. Просто мечтанието като...
Композиция...?!
Ами, да. То е много индивидуално, всеки човек си има мечти - някои са по-реални, други са нереални.
Само за реалните ли пишеш музика?
Не, хубаво е човек да излиза малко от реалността. Мисля, че няма нищо лошо от време на време да си помечтае. А няма и нищо лошо някои от мечтите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва извън реалността. Да ни вкарва в някакъв друг свят.
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..