КНСБ: Силно подоходно разделение на работещите у нас

В България продължава силното подоходно разделение на работещите българи - близо една четвърт от наемните работници /или около 600 000 души/ получават заплата под средната за страната. Това обяви днес на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров.
От тези 600 000, 403 000 са работещите на минимална работна заплата, като концентрацията на хора, наети на минимално възнаграждение е най-висока в сектора на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38 процента от всички заети, както и в сектора на строителството - около 24-25 процента. По думите на Димитров увеличението на наетите на минимална работна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е с два пъти повече през тази година спрямо миналата, когато те са били 17 на сто. Той посочи, че това може да знак за "посивяване" на сектора.
Два пъти по-висока е заплатата в столицата в сравнение с тази във Видин, каза Пламен Димитров. От КНСБ оцениха постигнатото по бюджет 2018 година. Лидерът на конфедерацията заяви, че исканията на синдиката към бюджета са удовлетворени от изпълнителната власт наполовина. Той припомни, че общите искания на КНСБ за допълнителни средства в бюджета спрямо предходната година бяха малко над милиард лева, а постигнатото в бюджета е малко над 600 млн. допълнително спрямо 2017 г., като повече от половината от парите са за средното образование, 160 млн. лева - за сектор "Сигурност", а останалите за държавното управление. В този сектор влизат всички агенции като Агенцията по заетостта, бюрата по труда, ГИТ и НАП, където е заложено средно увеличение на заплатите от 2 до 12,5 процента, както и средно увеличение от 5 до 7 на сто на единните разходни стандарти. Увеличението на заплатите в различните социални заведения като домове за социални грижи, за хора с увреждания, ще е между 7 и 13 процента, което е наполовина от исканото от КНСБ.
За Министерството на отбраната са предвидени по 100 млн. лева годишно за увеличение на заплатите, а в системата на МВР отново годишно - 55 млн. лева. Това, по думите на Пламен Димитров, ще позволи 15-процентно увеличение на заплатите на полицаи и военни, които работят на терен, за сметка на почти нулево увеличение на възнагражденията на онези, които са "на бюро". По отношение на сектор "Здравеопазване" Димитров посочи, че стартовата заплата за медицинска сестра трябва да е навсякъде поне 700 лева, а за главна сестра - 840 лева. Бюджетът на министерството е увеличен с малко над 36 млн. лева, като от тях много малко са за заплати. Парите за заплати в регионалните здравни инспекции са 8 млн. лева. Десет процента ще е увеличението на парите на тези, които са на директно подчинение на министерството. В центровете за спешна медицинска помощ от КНСБ се надяват да се случи 20-процентно увеличение на заплатите с предвидените близо 20 млн. лева повече за тях.
Училищното и детското здравеопазване получават 26 млн. лева допълнително, като заплатите там ще бъдат увеличени с около 20 процента. В момента те средно са 600-650 лева.
Сериозно увеличение е получил сектор "Култура", като бюджетът там е увеличен с 30 млн. лева.
Най-ощетеният сектор според КНСБ е земеделието, като в разходите за министерството има известно увеличение, но то компенсира увеличението на минималната работна заплата. С 2 млн. лева са се увеличили парите за "Напоителни системи". Според Пламен Димитров най-лошата новина е, че средствата за Изпълнителната агенция по горите са намалени с 1,7 млн. лева, което според синдиката може да доведе до съкращения и дори до намаление на заплатите, които и без това са "мизерни".
През третото тримесечие на настоящата 2017 г. отчетеният ръст на средната работна заплата в частния сектор е от 11 процента, докато в обществения е 7,9 на сто. В някои браншове повишението на заплатите на месечна база е с над 200 лева. Според Пламен Димитров това нарастващо ускорение на заплатите се дължи най-вече на липсата на кадри, като тя в някои сектори може да бъде оценена процентно в двуцифрени числа. Средно с около 12 до 15 процента са по-високи заплатите и там, където има колективни трудови договори - или за около 33 процента от всички наемни работници.
КНСБ продължава да настоява за стартова заплата за висшист от 700 лева и за минимална работна заплата поне 50 процента от средната работна заплата.