На Игнажден започва Новата година

Според народните поверия на този ден започва Новата година. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо. Поверията са много. Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. На този ден Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно.На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите.
На Игнажден се коли прасето, но трапезата е постна.

На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода“ напред през годината.

За Полазника, разказва Кристияна Димчева, краевед и главен библиотекар в РБ "Пенчо Славейков"-Варна:

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Рано сутрин родителите мерят децата или ги „повдигат“ за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица.
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Готвят се сарми. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да „не излезе берекетът“.
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене.
Не се шие и плете.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден.

От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза.
Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Игнажден определя какво ще е времето през януари.