Вл. Славчев: Варненският халколитен некропол е по-стар от предполаганото

Резултатите от проект за датиране на Варненския халколитен некропол предизвикват голямо разместване на пластовете в Балканската праистория. Българските учени са предали 80 проби за изследване в Оксфорд. Резултатите от новата датировка преместват с 200 години по-рано съществуването на културата Варна. Новите данни сочат, че Варненският халколитен некропол се отнася за времето между 4550 г. до около 4320 г. пр. Хр.. Това че културата Варна се оказва по-древна от считаното досега, освен че предизвиква световна сензация, създава и много големи проблеми на специалистите.

За проекта, резултатите и следващите стъпки на археолозите Георги Генчев от БТА разговаря с д-р Владимир Славчев, главен асистент към Регионалния исторически музей във Варна.

Защо установяването на археологическата възраст става все по-сензационно?
Отговор: Определянето на археологическата възраст е в основата на достигането на верни заключения. В търсенето на отговор относно възрастта на Варненския некропол през 2003 -2004 година започнахме проект с университета в Оксфорд за датирането му. Събрахме проби от всички запазени скелети, които предадохме на екипа на проф. Том Хаян. В резултат се проведе дългогодишно изследване, свързано с точното установяване възрастта на некропола. Предварително трябваше да съберем проби от скелети, достигайки бройката от 100. 80 от тях имаха дълги кости, от които да се вземат пробите. След първите 15 проби още през 2007 г. направихме едно предварително съобщение включително и в списание "Антики", за да може да бъде използвано от всички колеги.
С приключване на изследването получихме 58 дати. Тези дати предизвикаха световна сензация, защото се оказа, че са с 200 години по-ранни, отколкото се очакваше. Полученото датиране на некропола вече се отнася за времето между 4550 г. до около 4320 г. пр. Хр., разликата е в рамките на близо 200 години. Досега се приемаше датирането на некропола 4400-4200 г. пр. Хр., по аналог с датите, които имаме от могилите. Подготвихме и статия, която трябва да излезе във февруарския брой на сп."Радиовъглерод" (Radiocarbon) на университета в Кеймбридж, където даваме окончателните резултати на целия масив информация, с която разполагаме.

Какво следва от тази новина, как ще се отрази на приетата вече периодизация?
Отговор: Толкова ранното дърпане на датите назад създава много големи проблеми. Първо, трябва да се промени концепцията за датирането на реализацията на каменно-медната епоха, защото началото на епохата е ясно фиксирана. Вече говорим за общата периодизация - тук, на Балканите, и в Югоизточна Европа. Защото началото на каменно-медната епоха и краят на новокаменната са много точно фиксирани - някъде 4 900 г. пр. Хр.. Притежаваме много проби, събрани от различни обекти от това време, там няма грешка. Между 4900 до 4550 г. имаме 350 г. В тях трябва да поберем ранния и средния халколит.
Средният халколит, познат от Дуранкулак, Суворово, Бобата край Аврен и селищната могила при Провадия, е много масивен. Става дума за монументална архитектура, която оставя много дебели пластове, които носят два, три периода на обитаване и които са били по 30 години всеки, което означава сто години. От тук следва, че ранният халколит трябва да се събере в рамките на 200-250 г., даже няма и толкова. Досега приемахме, че имаме равномерно разпределение. Имахме един дълъг период на ранния халколит, както и един дълъг късен халколит и сравнително кратък среден, който се приема, че започва от 4600 г. до 4400 г. пр. Хр.. След като излязоха новите резултати, изведнъж се оказва, че късният халколит започва там, където започва средният.

Какво значи това, явно се случва някаква бъркотия с хилядолетията, как ще ги подредите отново?
Отговор: Трябва да се преразгледа цялата концепция. Очевидно ще стигнем до пълно преразглеждане на нещата, които имаме намерени. Времевите граници, описани като стълбица, ще трябва да се променят, защото ние няма как да променим стратиграфията на халколита. След получените данни ни се налага да докажем, че тези пет строителни нива от ранния халколит не са съществували 400 години по равно разпределени по 80 години всяко, а са съществували за не повече от 2-3 десетилетия. А това говори за много динамичен период, свързан с крайни събития - стълкновения или природни бедствия, което е предизвикало масово напускане на могилите. След това се е случило повторно заселване, наново, например от съседи. Това значи, че трябва да преосмислим цялата история наново.
Първоначално, когато излязоха датите започнахме с концепция за напасване с промяната на датирането на късния халколит, защото се смяташе, че Варна е финалът на тази блестяща култура, която се заражда, развива и финализира тук. Всъщност, установи се, че Варненският некропол не стои в края на този процес, а е началото му. Защото до днес ние не откриваме третата фаза на този прогрес тук във Варна, това, което вече познаваме от Дуранкулак.

Дадохте селищни могили като сравнение, за кои става дума?
Отговор: Всъщност, Варненският некропол се оказва по-ранен от приетите класически обекти, познати като културата Гумелница. Тя включва Коджедърмен до Шумен, Гумелница, Караново 6 до Нова Загора и това е общото им название, както и разкопките, които започнаха на друга селищна могила на брега на Дунав - Пиетреле, Румъния, където работи българо-немска експедиция. Могилите принадлежат към същия период, през който съществува и варненската култура.
Това, което се установи на разкопките на Пиетреле, е, че те се оказаха по-късни като датиране. Тогава се роди концепцията, която немците лансират. Те свързват появата на Варна с разцвета и блясъка на тази култура, която в един момент се разпада. Хората се разселват наоколо и, вливайки се в общностите, им донасят своите знания и опит. Въпросът е доколко тази логика работи, защото е много вероятно да имаме продължение на развитието на културата Варна и на местна почва. Защото имаме примера на Дуранкулак, където наблюдаваме последната фаза на обитаване на селищната могила. Възможно е Варненският некропол да не е последният. И погребенията, и животът просто да са се пренесли някъде встрани, например в участък, който още не сме разкопали. Това нещо подлежи на бъдеща ревизия.
Но така или иначе одревняването на културата Варна предизвиква голямо разместване на пластовете в балканската праистория. То не променя датирането на неолита. Не променя също и бронзовата епоха. Дори не променя рамките на самия халколит. Но дава абсолютна яснота, че вътре в тези рамки ние трябва да преосмислим скоростта и динамиката на процесите.

Възможно ли е външни сили да са разрушили културата Варна и защо не са продължили?
Отговор: Защото това късно халколитно общество се е създало и изградило много бързо, съществувало е дълго, но не успява да се обособи като цивилизация, за да обедини по-големи територии, които да бъдат подчинени на една власт. Когато то не съумява да го направи, се разпада. Очевидно е, че процесът на обединение, който е трябвало да се наложи, не е успял. Защото преди се приемаше, че в рамките на последните 200 г. по техните земи нахлуват някакви северни племена, или се случват резки климатични промени и хората не съумяват да продължат да развиват потенциала, който са имали. В същото време, вече може да мислим и за вътрешни фактори. Защото е факт, тук те не успяват да се обединят. Неуспехът е в това, че местните не съумяват да изградят общ център на Източните Балкани.
По времето, когато животът на културата Варна престава да съществува, по Южното Черноморие се появяват по-късни селища. Пример за това са селището при Козарева могила или потъналото селище край Созопол. Това подсказва, че има движение на хора от едно място към друго. И си мисля, че най-вероятно причината е климатични промени, които слагат край на една неповторима и блестяща култура.

Още за проучванията на Варненския халколитен некропол през годините ще научите от разговора на Светлана Вълкова с инж. д-р Йордан Бояджиев: