Атанас Палазов: „Не сме се отказали от идеята за нов изследователски кораб“

"Купуването на нов съвременен изследователски кораб от същия клас като „Академик“ е тежка задача, защото стойността му е значителна". По програмата за морско дело и рибарство имаше възможност за купуването на такъв кораб, разказва още заместник-директорът на Института по океанология по международната дейност Атанас Палазов. Той  припомни, че ЕК е потвърдила с писмо възможността това да се случи.

"Не успяхме да убедим органа за управление на програмата, че имаме необходимост", споделя още Палазов и допълва, че науката се нуждае от дългосрочни програми и финансиране.

На 7 април България ще стане част от европейски консорциум, в които има около десет партньора в изследователската работа по море. Институтът по океанология, заедно с още три научни  института  и  три университета  във Варна ще работят по темите морски науки и морски технологии.

"Европа има пътна карта за развитие на научната инфраструктура и програмата „Евро арго” е част от нея", разказва Палазов. Тя обхваща световната инициатива за изследване на океана с помощта на свободни буйове в морето. Те правят профили на морската среда като измерват показатели като температура и соленост например. След това излизат на повърхността и подават данните към брега.

Това е най-успешната световна програма, тъй като буйовете са основния източник на информация от открито море, а в световния океан в момента има пуснати над 3500 такива. България има пуснати три собствени, а с помощта на програмата Евро арго - още десетина, по думите на Палазов. Европа си е поставила за цел броят на буйовете в световните океани да достигне близо 700-800, което означава около 20 процента в световен мащаб.

Целия разговор на Даниела Стойнова с проф.д-р  Атанас Палазов можете да чуете в звуковия файл.