Испанският тенор Пабло Камесеийе започва музикалното си образование в Аржентина. Дебютира в Буенос Айрес в “Matthaeus Passion” от Бах и „Рита“ на Доницети още преди да влезе във Виенската консерватория. Забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър са подходящи за белкантови опери и особено за многообразния Росиниев репертоар, който той усъвършенства с Маестро Алберто Дзеда в Академия „Росиниана” в Пезаро. В премиерата на операта "Пепеляшка" Пабло Камесеийе ще направи дебют на варненска сцена.
- Как се чувствате при работата си с Държавна опера Варна?
- За първи път съм във Варна. Щастлив съм да съм тук. Хората са много приятни, много приятелски настроени. Работим много интензивно по представянето на „Пепеляшка”. Трупата е страхотна. Певците са много добри. Смятам, че хората ще са щастливи да гледат операта „Пепеляшка”.
- Кой и как Ви покани, за да станете част от премиерата на „Пепеляшка”?
- Поканата пристигна преди две седмици. Беше от Виолета Тончева. Попитаха ме, дали бих се съгласил да участвам. Това ме направи щастлив, защото „Пепеляшка” е едно от моите любими произведения. Подготвях друга продукция, но я отмених по определени причини и се съгласих да участвам в постановката на Варненската опера.
- Споменахте, че „Пепеляшка” е любимата Ви опера – срещате ли тогава трудности точно, защото Ви е любима?
- Да, но моят глас е много подходящ за всички опери на Росини включително и „Пепеляшка”. Комбинацията от вокални техники, както и бързото произнасяне на текста. Работих на оперния фестивал на Росини в Пезаро, Италия с маестро Алберто Дзеда. Там се специализирах в изпълнение на произведенията на Росини.
- Влизате в ролята на принца Рамиро – какво давате и какво вземате от неговия образ?
- Обичам историята в „Пепеляшка”. Винаги съм я харесвал и съм убеден, че всеки я познава. Много съм щастлив, че играя Принца. А това, което давам – давам емоцията от удоволствието да изпълнявам тази роля. Защото обичам пеенето. Продукцията е много интересна. Режисьор-постановчик е Екта Кара от Турция. Постановката не е в традициите на миналото. Тя е много приятна и модерна. И много забавна.
- По някакъв начин историята в операта „Пепеляшка” на Росини отразява ли се на действителността?
- Историята е винаги една и съща. Щом си богат, всички искат да са ти приятели. Историята е истинска и е модерна. Наблюдаваме я навсякъде.
- До колко реакциите на публиката са важни за Вашето изпълнение?
- Зависи от много неща. В много театрални зали не забелязваме публиката, защото прожекторите ни заслепяват и не виждаме никого. Много е хубаво, обаче, когато хората се усмихват като реакция на нашето изпълнение. Което ни показва, че те преживяват историята. Но в повечето случаи е много трудно да забележим публиката. Може би виждаме първия и втория ред, но не и цялата зала. Прекрасно е, когато направим хората са щастливи.
- Понякога чувствате ли се самотен на сцената?
- В операта не, защото сме цял екип заедно с Дандини и Пепеляшка. Чувствам и подкрепата на колегите ми.
- Стриктно ли следвате ролята или си позволявате и импровизиране на сцената?
- Разбира се, че винаги има малки частици от нас самите. Винаги показваме някоя част от нас. Комбинираме себе си със съветите на режисьора и със самата история. Образите, които виждате, са съчетание от всичко. Красотата на операта е, че никога не сме едни и същи. Защото влагаме и част от собствената си артистичност.
- Лесно или трудно влизате в роля и успявате да се върнете в действителността?
- Разбира се, че бих искал да съм принц през цялото време. Изпълнявал съм тази роля много години и всеки път, когато съм на сцената, преживявам отново фантазията. Но след като се спуснат завесите, веднага се връщам в реалността.
- Има ли роли, които досега не сте имали шанса да изпълните?
- Обичам да пея в оперите на Росини. Участвал съм в много негови произведения като „Италианката в Алжир“, „Севилският бръснар”, „Пепеляшка”, както и други. Никога не съм имал шанса, а бих искал да участвам в операта „Пуританите” от Виченцо Белини. Пял съм в много интересни модерни опери, като „Нос“ на Шостакович. Приятни са ми всички ангажименти.
- Има ли разлики между представленията на „Пепеляшка”, в които сте участвал и премиерата във Варна?
- Не. Но все пак тук не разполагахме с много време за репетиции. Всеки обаче дава всичко от себе си, за да е готов и подготвен за премиерата. Разбира се, нямаме много време за подготовка, но не откривам кой знае какви разлики. Работя и с други оперни състави, където понякога също нямаме много време за репетиции.
- Вие сте испанец, но живеете в Австрия – по-испанец ли се чувствате или по-австриец?
- Нека започнем от там - роден съм в Буенос Айрес. От Аржентина съм. Баща ми е испанец и за това имам испански паспорт. Майка ми е от Италия, а аз живея във Виена, Австрия вече 21 години. Чувствам се все повече виенчанин. Харесва ми, всичко там ми харесва. Няма начин да е друго - щом продължително време живееш на определено място, то те променя, за това и аз се чувствам преди всичко виенчанин.
- И обичате италианските композитори...
- Обичам ги, но също така и Щраус и останалите австрийски композитори. Шуберт и Шуман са невероятни. Също така съм изпълнявал някои работи на немски, обаче, белкантото е най-подходящо за гласа ми. Обожавам Пучини и Верди, но няма голям шанс да изпълнявам техни опери, защото гласът ми е подходящ за произведенията на Росини.
- Имате квартет, разкажете ни за него?
- Заради това ,че съм роден в Аржентина, имам танго квартет - Cuarteto Cameselle. Изпълнявам и подобна музика и ще се върна на въпроса Ви за публиката – тук контактът с нея е друг. Между нея и нас няма оркестър, няма и диригент. Връзката ми с публиката е от друго естество. Когато имаме концерт във Виена, обяснявам на немски текста, който пея, за да могат хората да го разберат. Това е друго усещане, защото пея за душата на хората. Оперите са по-помпозни, по-мащабни. В тангото разкривам друга страна от моята същност. Много обичам да изпълнявам тази музика. Майка ми ме събужда с танго. Това е моята аржентинска същност.
До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..
Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..
Радио Варна отдава почит на Краси Куртев от група "Акага", който си отиде на 30 декември 2024 г. Днес, петък, 10 януари, след всяка емисия новини от 7 до 19 часа ще слушаме песни на бандата, чийто вокалист и съосновател беше той. Поклонението пред Краси Куртев ще бъде на 11 януари, събота, от 13 часа в Катедралния храм "Св. Неделя" в София...
В София сякаш се разведели, изгря някакво слънце, преговорният процес за съставяне на кабинет се размрази. Беше рано да обявим преждевременно преговорите за приключили, в тези пазарлъци често се блъфира, а ГЕРБ са царе в това, коментира политологът Милен Желев в предаването на Радио Варна "Post Factum". Той си послужи с "метеорологична" метафора, за..
За две минути във Варна може да се намери вейп с наркотично вещество в него както от ученици, така и от възрастни. Това се случва най-често чрез познати през телефона, могат да се намерят през дилъри, а също и през много момчета и момичета, които продават на улицата. Това казаха за Радио Варна Лилия Маринова и Янита Василева от Градския..
Втората част на разследването на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), посветено на аферата "Чирен", разкрива политически назначения, уютни постове за роднини на висши държавни чиновници и конфликти на интереси в редиците на държавното дружество "Булгартрансгаз". Разследването беше публикувано вчера, а в идеото, озаглавено „Газ, роднина,..
Имен ден празнува днес певицата Йоанна Драгнева. В предаването на Радио Варна "Новият ден" тя разказа, че носи името на своя дядо Йонко Татаров, създател на специалността "Поп и джаз оркестър" в Националната музикална академия. Самата Йоанна е завършила Средно музикално училище "Любомир Пипков" с профил „Ударни инструменти“, а след това следва в..