Да събудиш фараоните с гайди?

Моментът, в който застанаха пред едно от чудесата на света - Пирамидите, те извадиха гайдите, и там, в пустинята камилите сигурно за първи път чуха "Трите пъти", дори и сфинксът ми се стори, че нададе ухо. Е, оказа се, че да събудиш фараоните с гайди се оказа забранено. И някъде от тук, от средата на пътешествието до Египет с 8 гайдари и един тъпанджия започва моят разказ...

Гайдарски оркестър "Диньо Маринов" в Древен Египет!

„Барабаните - диалог за мир” - под това мото от 20 до 26 април се проведе Шестият международен фестивал за барабани и традиционни изкуства в столицата на Египет  - Кайро. Фестивалът се организира от Министерството на културата на Египет и тази година събра над 25 състава от 20 страни - Алжир, Тунис, Пакистан, Сирия, Китай, Индия, Гърция,  Шри Ланка, Индонезия, Нигерия, Судан, Малдивите, Естония, Полша, България...

Нашата страна беше представена от Гайдарски оркестър „Диньо Маринов” при НЧ „Васил Левски” с ръководител Калоян Василев, а съставът на оркестъра - гайдарите Калоян Василев, Пламен Тинчев, Станимир Иванов, Радослав Василев, Емил Друмев, Михаил Калчев, Светослав Василев, Емил Трушев и тъпанджията Ясен Друмев. 

В звуковия файл ще откриете документален разказ за участието на нашите музиканти във фестивала.

Да попаднеш в Египет със сигурност е пътешествие, което дълго ще помниш и към което често ще се връщаш в спомените си, особено ако пристигаш от Европа. Фестивалната програма беше организирана така, че да имаме достатъчно време в десетдневния си престой да разгледаме Кайро. Естествено, не пропуснахме пирамидите в Гиза и Сфинксът, качихме се на камили, видяхме изумителни експонати в Националния египетски музей, пазарѝхме се на пазара, опитахме от националната кухня, в наша чест дори валя в Кайро, което беше изненада и за местните. Прекрасно време с прекрасни хора и фолклор от толкова различни точки на света! Такива фестивали ти дават реалната представа, че не си център на Вселената, и че във всяка точка на земното кълбо има хора, които наред с обичайните си проблеми, работят усърдно за слогана „Музикантите – диалог за мир”, ако трябва да перифразирам мотото на Шестия международен фестивал за барабани и традиционни изкуства в Кайро, в който участвахме. 

Пламен Тинчев от Гайдарски оркестър "Диньо Маринов": В стария град в Кайро беше най-интересно, защото все едно времето течеше наобратно. Видяхме Пирамидите, едно от чудесата на света, нещо много интересно! 

- Дори свирихте там!

Да, но веднага ни спряха, имаше охрана, полиция, всичко беше подсигурено, за да не свирим. (смее се)

- Гайдарският оркестър не можа да пробие там...

Там не можахме... за да не събудим някой от спящите фараони.

Gamal Mahgoub от Судан: Tози фестивал има за цел да запознае хората и културите им, а по този начин много икономически и социални различия се разпадат.

      

Мouhamed Аli Ouni от Тунис: Аз съм много радостен, че съм тук, защото се срещнах с много групи от различни страни. Това е като пътуване по света, обаче без да се местиш. Артисти от над 20 държави са на едно място, а аз на всеки 5 минути съм в различна среда - уча техните езици, запознавам се с културата им, танцуваме заедно. И съм много благодарен за това.”

А имаш ли си любими групи на този фестивал?

Харесвам индийците, защото от дете гледам много Боливудски филми и харесвам техните стъпки. Също и начина, по който си местят главата, докато танцуват - това е наистина много, много, много добро и ме кара да се чувствам щастлив. 

Jaan Ulst - ръководител на "Leigarid" от Естония: "Лейгарид" е фолклорна група, танцова група, в която членуват хора, които се интересуват, и ги е грижа за фолклорното наследство на Естония. Костюмите ни показват много точно кой от къде е, точно от коя област на Естония е. Ние не носим еднакви носии, много е важно всеки да запази индивидуалността си. Догодина съставът ще отпразнува 50-ата си годишнина. През този период през "Лейгарид" са минали повече от 500 души, а настоящите танцьори са близо 200, разпределени в различни групи. При нас има приемственост, танцуват цели семейства, раждат се деца на наши танцьори – както ги наричаме „Лейгарид бебета”, които продължават традицията.