Държавна опера - Варна ви кани на един от най-известните и обичани класически балети по музика на П. И. Чайковски. Наричат това произведение "крайъгълен камък" в историята на балета. Всяка талантлива балерина мечтае да изиграе на сцената ролята на Одета/Одилия и всеки балетист - Принц Зигфрид. Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет. Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди. На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон. Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес.
„Лебедово езеро” с хореографския почерк на Светлана Тоншева ще се играе днес от 19.00 часа на сцената на Държавна опера Варна. Той бе отличен с две награди. След „Златна муза” за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България , получи и награда „Варна”. Със Светлана Тоншева, едно от големите имена на Кремълския театър, сега балетен педагог на варненските балетни артсти разговаря Вяра Николаева:
- Каква е ролята на „Лебедово езеро” във Вашия живот?
Аз мисля, че този балетен спектакъл не само в моя живот, но в живота на всеки балетен артист играе огромна роля.
- Вие сте дългогодишна солистка на Кремълския балет, какво от света на това елитарно изкуство остава скрито за публиката? Как преминава денят на една балерина?
- Този път е тежък, труден и дълъг. Животът на балетния артист е много кратък, защото на 40 години неможеш да танцуваш като на 20. На 20 години трябва да е зрял артист, защото започва от много рано - от 6 годишна възраст и се учи дълго.
- Как от Кремълския балет се озовахте на варненска сцена?
- Преди 2 години бях във Варна на Международния балетния конкурс и така се получи, че съдбата ме доведе театъра т.е. в операта. Останах и се радвам, че го направих.
- Казват, че балетът "Лебедово езеро" изисква изключително голяма подготовка на балетните артисти, че е много сложен и не всяка балетна трупа може да си го позволи - варненската го направи. Точно този балет става причина награда „Варна” да бъде връчена на екипа, който го е реализира на сцената на Варненска опера и във вашите ръце, като хореограф. Какъв път извървяхте ? Върху какво поставихте акцентите, какво търсехте в процеса на работа?
- Знаете ли, че когато разбрах, че ще поставяме „Лебедово езеро” всичките ми мисли бяха свързани с него. Мислих за това 3 месеца. През цялото това време се вълнувах, как ще се справят артистите, как ще ги разпределя, така че да се справя с броя хора, които са в трупата. И целият този подготвителен процес продължи 3 месеца. Преди да започнем репетиции.
- Какво си спомняте за този репетиционен период?
- Септември, октомври, ноември-три месеца и половина бяха усилени репетиции. Тези три месеца преминаха като един ден.
- Повече нерви или повече усмивки?
- Имаше и нерви, и усмивки, и сълзи. Имаше всичко.
- Кой плака повече?
- Артистите, артистите плакаха повече.
- Каква беше визията Ви за спектакъла преди за започнете да работите по спекакъла?
- Аз много исках да съхраня духа на класическия спектакъл, за да бъде празник за Варна и за артистите. Финалът, обаче го променихме. Направихме го хепи енд. В класическата версия на Чайковски героите умират, но на нас ни се прииска, като в приказките доброто да победи злото.
- Получавате награда „Варна” след като получихте наградата „Златна муза” за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България за тази балетна постановка? Как приемате тези награди?
- Като подарък на съдбата. Когато работехме по спектакъла ние не сме мислили за награди. Работехме искрено и честно. Искаше ни се да бъде празник. Празникът се получи. Получихме и награди. Трудът беше огромен. Предизвикателството също беше огромно.
- Доволна сте от съдбата си на балерина?
Да! Аз имах щастието да работя с големи майстори в балетното изкуство-от Болшой театър, от Мариински театър. Съдбата в това отношение беше благосклонна към мен.
- Кое е нещото от този период във вашия живот, което ще Ви остане като спомен завинаги?
- Когато дойдох в театъра бях на 18 години. В репетиционната зала се появи Екатерина Максимова. Аз онемях, защото при мен дойде богиня. Това е най-незебравимия период, когато работех с нея в залата, когато участвахме в спектакли.
- Има ли момент, в който сънувате балет?
- Постоянно. Сънувам балетни спектакли, участия, нови постановки. Събуждам се на сутринта и се питам, как да запомня всичко, та то беше толкова красиво.
- С какво искате варненската публика да запомни тази балетна постановка и с какво ще я запомните Вие?
- Аз ще я запомня, защото беше моя първи опит да направя спектакъл от начало до край. Довериха ми се. Естествено ще го запомня за цял живот-този мой първи опит. Мисля, че ни се получи добре. Много съм благодарна на варненската публика за топлия прием, за емоционалната поддръжка. Когато стоях в залата с публиката, усещах как се вълнуват, как потъват в процеса, в действието. Много съм благодарна, че има такава публика във Варна.
Интервюто на Вяра Николаева със Светлана Тоншева можете да чуете в звуковия файл:
"Два вкуса" е дебютна изложба на младите варненски художници Лилия Кунева и Крис Николов, която ще бъде открита днес от 18:30 часа в Морско казино. Основен акцент в картините, които ще са 17 на брой е красотата на град Варна , каза в интервю за Радио Варна художникът и графичен дизайнер Лилия Кунева. Тя допълни, че двамата рисуват по два..
Министерството на културата обяви имената на читалищата, одобрени за финансиране по проект "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност" - 2024. Библиотеката към балчишкото читалище "Паисий Хилендарски-1870" кандидатства с проект за близо 5 000 лева. Отпуснатата..
В Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна в 17 часа ще бъде открита гостуващата изложба „America through Мy Еyes” / “Америка през моите очи“. Експозицията включва селекция фотографии от ХI фотоконкурс „Америка през моите очи“, направени от български студенти по време на лятната програма за работа и пътуване в САЩ. Изложбата е част от..
"Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но... трябва да вдишате въздуха там … да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава... А аз ще продължа да се боря..
Среща с романтични съкровища очаква ценителите на камерната музика на 21 ноември във Варна и на 22 ноември - в Бургас. Поканата е от триото Стоимен Пеев, цигулка, Атанас Кръстев, виолончело и Мартина Табакова, пиано. Тримата изпълнители са изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на Съюз на българските музикални и..
Премиерно в двата града ще прозвучат три нови и изключително любопитни произведения с джаз теми в симфоничен аранжимент под диригентската палка на Борислав Йоцов: К онцерт за джаз пиано и оркестър със солист Константин Костов – пиано (автор на произведението), Концерт за тромпет, тромбон и оркестър от Христо Йоцов със солисти Михаил Йосифов – тромпет..
България - страна със сходна историческа съдба на Турция, която 40 години след Освобождението се стреми да се дистанцира от Османската империя, е основното вдъхновение за реформаторските идеи на Мустафа Кемал Ататюрк. Когато през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в София като военно аташе, той открива, че България е една изцяло европейска страна. За него..